ЕС ще попълва бъдещия си бюджет с пари от търговията с емисии и налози върху пластмасата
Приципът за върховенство на закона ще залегне в европрограмите след 2021 година и може да създаде проблеми за редица страни със слабо законодателство
Нови екологични такси предвижда да въвежда Европа в борбата си със замърсяването на природата и в подкрепа на политиката си за ограничаване на климатичните промени. В многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г. се планира да бъдат въведени такси за използването на нерециклируеми пластмаси. Около 4% от приходите се очаква да дойдат именно по това перо. Други 2% от приходите на ЕС ще дойдат от европейската схема за търговия с емисии (ETS). Предложенията ще се приложат за първи път в следващата Многогодишна финансова рамка (MFF) и бяха представени пред български журналисти по време на пленарната сесия на Европейския парламент в Страсбург. България все още продължава да има проблеми с рециклирането на своите продукти и произвежда голямо количество пластмасов боклук. От обясненията на евродепутатите стана ясно, че за в скоро време вероятно ще се въведат по-високи данъци при използването на пластмаса, която не може да бъде рециклирана.
Очакваният общ бюджет за следващите седем години на ЕС е за близо 1,3 трилиона евро и вече бе предложен от ЕК за одобрение пред депутатите в Страсбург. Предвижда се други 2% от приходите в бюджета да идват по линия на Европейската схема за търговия с емисии. Към момента средствата от търговията остават в националните бюджети, но очевидно този факт ще претърпи промени в скоро време. Сегашната MFF беше за малко над 1 трилион евро и сега се предвижда увеличение на средствата за миграционна политика и защита на границите.
Върховенството на закона
В момента в Европейския парламент все повече расте броят на застъпниците на идеята парите от еврофондовете да могат да бъдат блокирани, ако дадена страна членка не спазва принципа за „върховенството на закона“. Това обясниха още докладчиците по отношение на многогодишната финансова рамка. Правилото за върховенство на закон може да започне да се прилага още от 1 януари 2021 г., ако бъде одобрено от евродепутатите.
От думите на Ян Олбрихт (Полша) от Европейската народна партия (ЕНП) и Маргарида Маркес (Португалия) стана ясно, че в Европарламента идеята се подкрепя от повечето от депутатите на ниво партии. Маркес обаче изрично уточни, че до окончателното гласуване нищо няма да е ясно, защото не може да се предвиди как биха гласували отделни депутати по национални съображения. Но основните партии вече постигнали принципна договорка и единодушие по въпроса със санкциите при липса на силни закони. Подобна мярка има опасност да бъде отхвърлена от страни като Полша и Унгария, които и в момента са разследвани за корупция. Според Маркес това е малко вероятно да стане, тъй като страните не биха рискували да им бъде наложена най-тежката санкция – да останат без право на глас. Подобни мерки биха се отразили тежко и при преговорите за международната финансова рамка. Този стратегически документ трябва да бъде приет до края на годината, за да се започне нормално новия бюджетен период. Очакванията на анализаторите са MFF да бъде приета по време на германското председателство на Съвета на ЕС.
Позицията на Полша и Унгария не може да бъде пренебрегната, защото е нужно пълно единодушие, поясни Ян Олбрихт, който е и съдокладчик за Многогодишната финансова рамка. В този смисъл това вероятно ще бъде повод за пазарлъци и двете държави по-скоро ще изтъргуват възможно най-скъпо одобрението си за прокарване на мярката, отколкото да я блокират. Към противниците на идеята за върховенството на закона са и държави като Малта и Румъния.
Олбрихт поясни, че ако в някоя страна има опасност за европейските пари, то това ще се провери обстойно и при доказани нарушения, парите ще се замразят и поставят в резерв, докато ситуацията се изясни. Подобня мярка със сигурност може да се отрази и на отпуснатите европейски фондове към България. При налагането на подобна мярка на практика ще се замразява европейското финансиране и то ще трябва да бъде поето от държавния бюджет.
По думите на Олбрихт най-важно е да се да се гарантира сигурността на бенефициентите. Идеята на механизма е крайните бенефициенти на еврофондовете да са защитени за времето, в което трансферът от еврофондовете към националните бюджети е замразен. Според него паричната санкция ще е алтернативна мярка на съществуващата възможност за блокиране на правото на глас на държава членка в съвета по член 7, ако има сериозни проблеми със съдебната си система.
Тази процедура обаче е доста тромава и бавна, затова се счита, че паричните санкции ще са по-ефективни. Засега няма яснота за конкретните изисквания и критерии, нарушаването на които ще изисква спиране на парите по дадена програма. Към момента ЕП настоява решенията по този въпрос да бъдат взети от експерти, а не от Комисията.