Възможно ли е обезценяване на лева при въвеждане на механизма ERM2?

Менда Стоянова и други депутати от ГЕРБ внесоха промени в закона за Българската народна банка, с които се обезпечава прилагането на европейските актове във връзка с процеса по присъединяването на страната ни към валутно-обменния механизъм, по-известен като ERM 2. Така България привежда в съответствие законодателството си, за да може да влезе в чакалнята на еврозоната, където в следващите две години ще се тества стабилността на българския лев. Той ще бъде конвертиран при утвърдения курс.

По темата разговаряха в сутрешния блок на БНТ икономистите Лъчезар Богданов, Институт за пазарна икономика, и Георги Вулджев, Ескпертен клуб за икономика и политика. Георги Вулджев обясни, че това при какъв курс ще влезе България в ИЕРЕМ 2 и след това в еврозоната, ще е обект на преговори.

"Това е, което се променя и от там възниква притеснението възможно ли е да има някаква девалвация на лева, което означава по-висока инфлация, на практика някакво обедняване на населението вследствие на някакво превалутиране, каза той. Според него притеснението идва от там, че може да се обезцени левът. "Това в другите случаи не се е случвало, но не означава, че няма никакъв риск. Ако се девалвира левът, това би довело до оскъпяване на стоките в страната", аргументира се той. "Причината да сме тук е едно конкретно изменение към валутния закон, към член 29 от валутния закон, който касае именно валутния курс на лева спрямо еврото. Към този закон се добавя и една алинея 3, според която курсът в момента, в който влезем във валутния механизъм ERM 2, курсът между лева и еврото на практика ще стане обект на преговори както е според изискванията за присъединяването във валутния механизъм. Основният проблем с това е, че първо това по никакъв начин не беше подложено на обществено обсъждане", каза Вулджев. 

Лъчезар Богданов се съгласи, че не бива да се прави законодателна промяна по този начин. "Най-добре е законопроектите да се вкарват от Министерския съвет, това показва политически ангажимент на управляващото мнозинство и на правителството. Второ, процедурата да е по-публична. Разбира се, това, което видяхме, показа, че не може да има тайна процедура в България", коментира Богданов.

"В средата на 2018 година, с писмо до европейските институции, страната ни даде едностранно изявление с поемане на ангажименти по пътя към валутния механизъм, т. нар. "чакалня на еврозоната". В това писмо изрично сме записали, че ще влезем при текущия си валутен режим", коментира и Петър Ганев от ИПИ пред Нова ТВ. По думите му страната ни е изпълнила поетите ангажименти. 

"Знаем, че има някаква "врата" за преговори и евентуално влизане през месец април. Този документ е от 1997 година и всички са минали през него. Процедурата е на повече от 20 години, няма страна, която да е влязла в еврозоната по друг начин", обясни Ганев.

Има ли опасност левът да се обезцени? 

В момента текстът гласи, че "официалният валутен курс на лева към германската марка е 1 лев за 1 германска марка. Когато законно платежно средство във Федерална република Германия стане общата валута на Европейския съюз – еврото, официалният валутен курс на лева към еврото се определя чрез умножаване на курса на лева по официалния курс, по който германската марка се е конвертирала към еврото. Така определеният курс се обнародва в "Държавен вестник" от Българската народна банка".

По думите му страната ни е изпълнила поетите ангажименти. 

"Знаем, че има някаква "врата" за преговори и евентуално влизане през месец април. Този документ е от 1997 година и всички са минали през него. Процедурата е на повече от 20 години, няма страна, която да е влязла в еврозоната по друг начин", обясни Ганев.

Има ли опасност левът да се обезцени? 

В момента текстът гласи, че "официалният валутен курс на лева към германската марка е 1 лев за 1 германска марка. Когато законно платежно средство във Федерална република Германия стане общата валута на Европейския съюз – еврото, официалният валутен курс на лева към еврото се определя чрез умножаване на курса на лева по официалния курс, по който германската марка се е конвертирала към еврото. Така определеният курс се обнародва в "Държавен вестник" от Българската народна банка".

Според Петър Ганев обаче подобно допълнение не би могло да се запише в закона. 

"Това е споразумение между Министерството на финансите и Българската народна банка, което казва, че по пътя към валутния механизъм България поема 4 ангажимента. ървият е да запазим борда и курса. Едното е алинея в закона, която казва, че курсът ще се базира на това, че сме във валутен механизъм. Другото е какъв е мандатът, с който ние преговаряме. Всички други страни с валутен борд се приземиха при същите курсове", обясни още икономистът.

"Процедурата е следната – в определен петък Министерство на финансите и БНБ ще изпратят писмо с искане да влезем във валутния механизъм. В събота ще бъдат договорени детайлите. В неделя, без ние да знаем, ще сме вътре", посочи Ганев.

Министерството на финансите и Българската народна банка подкрепят внесения проект. Законопроектът се подкрепя и от ЕЦБ.

Целта на законопроекта е да се осигури съответствие на вътрешната нормативна рамка с европейската нормативна рамка, регулираща административния процес и оперативните процедури за одобряване на валутните курсове в условията на Валутно-обменния механизъм (ERM II). Това съответствие е задължително условие за присъединяване към Валутно-обменния механизъм.

Законопроектът не поставя под въпрос действащия режим на фиксиран валутен курс. Както многократно е подчертавано от правителството и БНБ, този режим ще бъде запазен до присъединяване на страната към еврозоната и приемането на еврото.