ЕС за изкопаемите горива: Няма да се блокира природният газ, ще развиваме и други източници
Когато лидерите на Европейския съюз подписаха документа за достигане на „климатичния неутралитет“ до 2050 г., те в крайна сметка н съобщиха за смъртта на газовата индустрия във вида, в който я познаваме. Но това няма да означава край на синьото гориво, дори напротив.
Според изчисленията на ЕС До 2050 г. „чистите газове“ - главно водород и биометан - могат да представляват между 30% и 70% от общото използване на този вид гориво в общността. Затова предизвикателството е да се гарантира, че инвестициите, направени днес, са устойчиви в бъдеще и не затварят развитието на Европа в разрушителния за климата природен газ, каза Флориан Ермакора, висш служител в дирекцията на Европейската комисия по енергетиката. „„Ясно е, че ако искаме да се стремим към въглеродна неутрална Европа през 2050 г., природният газ няма да може да свърши работата по декарбонизация“, заяви експертът по време на специално събитие в Брюксел, касаещо развитието на беземисионна енергетика, информира Euractiv.
„Да, имаме нужда от газ, но също така трябва да помислим как да декарбонизираме ефективно този вид гориво“, заяви Ермакора. Той добави, че целта на ЕС за климатична неутралност през 2050 г. също означава, че „не можем да разчитаме десетилетия напред на внос на природен газ“. Изкаването бе насочено към факта, че Русия, Норвегия и САЩ трябва да съобразят износа на газ към Стария континент с правилата на ЕС.
„Всяка инвестиция, която е направена сега, включително нови съоръжения за втечнен природен газ, трябва да постави този въпрос: подходяща ли е тази декарбонизация за нашата цел?“, добави експертът. А това означава да се придържате към ключов принцип: „Не се придържайте само към природния газ“.
Това изясняване е много необходимо в момента. Европейската комисия предизвика много критики миналата година, когато предложи списък на проекти за енергийна инфраструктура, отговарящи на условията за получаване на финансиране от ЕС.
Въпреки че повечето обекти в списъка на ЕС са на проекти от общ интерес (PCI) и бяха свързани с възобновяеми енергия и интерконектори, в него имаше включителночени и 32 газови проекта, включително и изграждането на нови LNG терминали.
Тези проекти са „подигравка с обещанията на ЕС за създаване на неутрална за климата Европа“, смятат природозащитници, които настояват никакви проекти на фосилни горива да не получават повече евросредства.
ЕС ще финансира само „устойчива на климата“ енергийна инфраструктура
В отговор на критиците Комисията сега казва, че цялата енергийна инфраструктура в нейния списък на PCI ще трябва да бъде доказана в бъдеще, за да може да получи финансиране от ЕС. И макар включването на проект в списъка „да е предпоставка“ за получаване на средства от ЕС, „това не е гаранция“, заяви говорител на Комисията. „Имаме нужда от устойчива в бъдеще инфраструктурна политика за Европа “, каза Кадри Симсън, еврокомисар по енергетиката, който говори пред Комисията по промишленост на ЕП.
Това изисква модернизиране на някои съществуващи инфраструктури и активи, за да се гарантира, че те са годни и ще се използват по предназначение в устойчивите климатични политик“, каза тя. Комисарият се обяви и за преразглеждане на регламента на ЕС за транспортната инфраструктура на енергетиката (TEN-E) „до края на тази година“.
Обновените правила на ЕС, според нея, ще подкрепят „инфраструктура като интелигентни мрежи, водородни мрежи или улавяне, съхранение и използване на въглерод“, както и „съхраняване на енергия“ и „секторна интеграция“. За газовия сектор това означава постепенно откъсване от ерата на изкопаемите горива.
„Докато ние признаваме ролята на газ като гориво за преход, основният акцент на подкрепата от бюджета на ЕС ще бъде върху инвестициите в енергийни решения, устойчиви на климата, включително газове не отделящи въглерод като водорода например“, заяви пред Еuractiv говорител на европейската комисия.
Това означава, че проектите от списъка на PCI на ЕС може да се наложи да бъдат преразгледани в съответствие с целите на Европейската Зелена сделка и желанието за климатичен неутралитет на континента до 2050 г., заяви Паскал Канфин,френски евродепутат, който председателства комисията по околна среда на Европейския парламент.
ЕС обаче няма да спре изцяло да финансира газова инфраструктура, посочи говорителят, и добави, че газовите проекти в списъка „се считат за важни за енергийната сигурност, за диверсифициране на източниците на доставки и за свързване на държавите-членки и пазарите в полза на бизнеса и гражданите на ЕС“.
И докато електричеството и интелигентните мрежи представляват повече от 70% от проектите в списъка, необходимостта от засилване на газовите връзки все още се разглежда като решаваща за страните и регионите, които са зависими от руския газ.
„Евентуално нисковъглеродните газове като водород, биогаз и синтетичен газ следва постепенно да заменят природния газ. Ключовото е, че инфраструктурата, която изграждаме в бъдеще, е готова да подкрепи тези нови енергийни носители“, заяви говорителят пре Euractiv.
„Нуждаем се от молекули“, както и от електрони
Инвестициите в инфраструктура наистина са силно необходими в подкрепа на целта на ЕС за въглероден неутралитет. Постигането на нетни нулеви емисии ще изисква големи инвестиции във възобновяеми енергийни източници и бърза електрификация във всички сектори на икономиката, включително транспорт, отопление и промишленост, смята Комисията. Но "електроенергията сама по себе си няма да свърши работа", каза Ермакора. „И ние се нуждаем от молекули“, посочи той, като добави, че „не всеки оценява как природният газ помага да се замени въглищата“ в производството на енергия и в индустриалните процеси.
И втечнен природен газ там може да играе роля, продължи той, добавяйки: „LNG има големи ползи за декарбонизация, достъпност и сигурност на доставките“. В дългосрочен план обаче Комисията търси алтернативи на изкопаемия газ и в разработването на нови „енергийни носители“ като водород за декарбонизиране на промишленостите, които не могат да бъдат директно електрифицирани. Но това повдига редица „основни въпроси“ относно наличието на тези нови газове, каза Ермакора. Например „как ще изглежда декарбонизиран газ, какъв ще бъде той, колко биометан ще бъде част от газовата смес? Ами Зеленият водород? Ще имаме ли достатъчно възобновяема електроенергия в Европа, за да произвеждаме зеления водород, който ни е необходим, за да декарбонизираме всички онези сектори, които не могат да бъдат електрифицирани?“. Всичко това са въпроси, на които остава да се отговори, каза Ермакора.
Хибридна енергийна система
Все пак Комисията е убедена, че хибридната енергийна система, съчетаваща газ и електричество, ще бъде по-устойчива и ще постигне по-дълбоки съкращения на въглерод от напълно електрифицирана икономика.
„Целта е да се постигне въглеродна неутралност с възможно най-ниски разходи чрез изграждане на интелигентна, гъвкава и еластична енергийна система“, заяви еврокомисар Кадри Симсън. „Такава умна система ще трябва да използва пълноценно електричеството. Но до известна степен ще разчита и на газовете, които не излъчват въглеродни емисии.
За газовата индустрия ползите от LNG са очевидни при енергийния преход. Тъй като може да се съхранява за дълги периоди от време, LNG и други течни газове като водород могат да действат като допълнение към електричеството - особено през зимното време, когато търсенето на отопление е голямо.
„Всички сценарии показват, че ще пропуснем целта от 1.5C и дори 2C целта и че изцяло електрическото решение не работи“, заяви Винсент Демури от сдружението с нестопанска цел Международна група вносители на втечнен природен газ (GIIGNL).
„Дори и да постигнем високи степени на електрификация, ще ни трябва огромна гъвкавост, която батериите сами не могат да осигурят. И ще ни трябват газообразни носители на енергия, за да съхраняваме енергия и да я доставяме, когато е необходимо - в средносрочен и дългосрочен план“, заяви той.