ЕС предвижда да насочва 800 ТВтч електроенергия за производство на водород

Твърде вероятно е много скоро в Европа да бъде установена целта за „климатична неутралност“ през 2050 година. Тя предполага намаляване на емисиите от СО2 в ЕС с 95 % от нивото от 1990 г. В тази връзка двете организации - Европейската мрежа на операторите на преносни системи за газ (ENTSOG) и Европейската мрежа на системните оператори на преносни системи за електроенергия (ENTSO-E) са започнали разработване на общи сценарии за функционирането на газовия и електрически пазар в условията на пълна декарбонизация на Европейския съюз.

В интервю за изданието Euractiv топмениджърите на двете организации - Anne Boorsma и Dimitrios Chaniotis описват малко предварително, но достатъчно ясно и подробно картината на трансформация на европейската енергийна система, в частност на газовите и електрически мрежи.

Основните детайли:

Според сценария на Европейската комисия, през 2050 г. търсенето на електроенергия в Европа ще е от порядъка на 3500-3900 ТВтч годишно, което отговаря и на разчетите на операторите.

Така наречената „междусекторна свързаност“ (sector-coupling) между газа и електричеството ще стане актуална по-скоро в началото на 2030-те години, отколкото през близките години, но подготовката трябва да започне още отсега.

Диверсификацията в транспорта до 2030 г. предвижда 100 млрд. евро за инвестиции в нова инфраструктура и тази сума е възможно да се наложи да бъде преразгледана в посока повишение предвид новите климатични цели на ЕС през 2030 г.

Моделите на ENTSOG и ENTSO-E сочат за растяща взаимозависимост между газа и електричеството. Колкото повече са обектите, работещи на базата на възобновяеми енергийни източници, включвани към системите, толкова по-променливо става производството, а съответно и толкова по-голяма става необходимостта от водород за изглаждане на колебанията.

В съответствие със сценариите, съгласувани с Парижкото споразумение, търсенето на газ в ЕС ще спадне с примерно от 5000 ТВтч днес до около 4000 ТВтч през 2050 г. До 2030 г. обаче търсенето на газ ще нарасне малко, поради затварянето на въглищните електроцентрали. С други думи, търсенето на газ ще остане високо дори и през 2050 г. , но се очаква, че през това време потреблението от на суровия, т.е. необработен от въглерод (unabated) природен газ ще се понижи до нула.

Газа, оставащ в системата през 2050 г. може да бъде възобновяем, пречистен от въглерода (декарбонизиран) – до, или след като достигне до Европа. С други думи, не се изключва доставката в Европа на „син водород“, произвеждан от природен газ и дори на природен газ в чист вид. Операторите казват: не целият зелен газ ще бъде вносен. Част ще се произвежда в самата Европа, но засега не знаем в какви пропорции. Това, което знаем е, че за постигане на бъдещите цели за климата, газа все повече трябва да се декарбонизира...През 2050 г,. както и преди предвиждаме някакви количества за внос (необработен газ), пристигащ до границата на ЕС, но в края на краищата, всичко ще е възобновяемо или декарбонизирано“ . В един от сценариите, „дела на вноса (сега 70 %) се увеличава през следващите години, а след това намалява до 35 % през 2050 г. Това ще изисква много мащабни темпове на ръст на производството на възобновяем газ в Европа, на биометан и електричество“.

Системните оператори не могат отсега да прогнозират с каква технология ще се удовлетворява необходимостта от такива възобновяеми газове и очистването им – дали това ще е водород в различни форми или от улавяне и съхранение на въглерод (CCS).

Във всички случаи декарбонизацията ще изисква значителни темпове на ръст на производството на възобновяем газ в Европа, инсталации за производство на биометан и т.нар. „енергия-газ“ (power-to-gas).

Според изчисленията на операторите през 2050 г. от 300 до 800 ТВтч от електроенергията, произвеждана в Европа на базата на ВЕИ ще се насочва за работата на електролизатори (power-to-gas). (Това обаче означава, че за производството на водород в Европа ще бъде насочвано колосално количество електроенергия)

В различните страни от Европа ще преобладават различни типове газ. Например във Франция и Дания той ще е на основата на биометан, в Нидерландия - „чист водород“, а в редица други държави ще се потребяват различни типове и смеси от газ. Изборът зависи от наличието и възможностите за развитие на съответната инфраструктура. ENTSOG и ENTSO-E засега не могат да оценят рисковете от обезценяването на инфраструктурни активи (това касае на първо място газотранспортните системи). Тезите на операторите засега се припокриват с докладите на TenneT и Gasunie (публикуван на 28.01 от 3eNews), според които „вносът на СО2-неутрални газове в Европа, тоест на зелен водород, синтетичен метан и други ще е неразделна част от енергоснабдяването, според всички сценарии“.  Този доклад е сочен за пример за съвместна работа.  

Настоящото обяснение на практика очертава една по-ясна картина на енергийния преход в Европа.   Три са сценариите с конкретната цел – тестване на инфраструктурата за електричество и газ спрямо съответно развитие. По същество сценариите са до 2050 г., но инфраструктурата се оглежда с хоризонт от 10 години. Анализът до 2050 г. цели по-скоро указание за операторите на преносни системи, свързани с предстоящите предизвикателства. В зависимост от даден сценарий са и мерките, които трябва да бъдат предприемани от операторите в близко бъдеще.