265 истории за икономика

Институтът за пазарна икономика (ИПИ) стартира уникална инициатива за разпространение, визуализация и анализ на общински данни.
„265 истории за икономика” (www.265obshtini.bg) е дългосрочна инициатива на ИПИ, подкрепена от водещи български компании и сдружения на бизнеса, която цели да повиши знанието и разбирането за развитието на 265-те общини в България. Вярваме, че разговорът за състоянието на общините е в основата на регионалното развитие и качеството на живот.

Страницата на инициативата, чрез своята интерактивна карта на България дава инструмент за достъпно и разбираемо представяне на голямо количество данни на общинско ниво. Всяка седмица екипът на ИПИ ще добавя нова общинска карта, която ще бъде придружена от кратък анализ, открояващ основните наблюдения и тенденции.

Инициативата на ИПИ „265 истории за икономика” е възможна благодарение на изключителната подкрепа на водещи компании и сдружения на бизнеса в страната. Екипът на ИПИ изказва признателност за подкрепата на Асарел-Медет, Дънди Прешъс Металс Челопеч, Българска стопанска камара (БСК), КЦМ 2000, EVN България и ЛИДЛ България. Медиен партньор на инициативата е Дарик радио.

Какво показват първите общински карти?

Инициативата стартира с 10 интерактивни карти, които разказват за социалното и икономическото състояние на общините в България. Първите карти са в следните сфери:
- Демография – карти на населението, както и данни за естествения и механичния прираст по общини. Картите явно показват кои са най-обезлюдяващите се общини в страната и кои общини успяват да привличат хора;
- Образование – карти с брой на учениците в общообразователни и професионални училища, както и резултатите на матурите по български език и литература по общини;
- Пазар на труда – карти с брой на наетите лица, коефициент на безработица и заплати по общини. Картите разкриват профила на общините, в които възможностите на пазара на труда са най-големи и заплатите са най-високи;
- Икономика и инвестиции – карти с брой предприятия, произведена продукция и нетни приходи от продажби по общини. Картите позволяват да се откроят водещите икономически центрове в страната.

Фокус: Заплатите в българските общини
Картата на средната брутна заплата в нефинансовите предприятия по общини дава ясна представа за големите различия. Потвърждава се наблюдението, че общините с най-висока заплата в България не са големите областни центрове.
Лидерите по заплати остават сравнително малки общини, в които има големи предприятия – основно в енергетиката и добивната промишленост. Икономическите центрове, които имат развита индустрия в своята периферия също имат много сериозна „тежест” на картата.

Най-високата средна месечна заплата в България за 2018 г. е в община Челопеч (2 178 лв.). Следват Козлодуй (2 090 лв.), Раднево (1 910 лв.), Пирдоп (1 796 лв.), Девня (1 677 лв.) и Гълъбово (1 598 лв.). София-столица е едва на 8-мо място (1 554 лв.), а топ 10 се затваря от Панагюрище (1 445 лв.). Високите заплати са в големите икономически центрове и тяхната периферия – особено периферните общини на София и Варна, в минната индустрия и съответно в малките общини от Средногорието, както и в общини с големи енергийни предприятия.
Всички други налични карти могат да се разгледат на страницата на инициативата. Голяма част от данните се публикуват за пръв път за свободно ползване.

Пред Радио „Фокус“ старши икономистът Петър Ганев от ИПИ обясни, че новата инициатива „265 истории за икономика” включва интерактивна карта, която позволява сравняването на всички общини на територията на България по демографски и икономически признаци, както и показатели за пазара на труда и образованието.

Той посочи, че според данните общините с развита минна индустрия и големи предприятия от сектор енергетика като Челопеч и Козлодуй показват високи доходи на глава от населението. Ганев допълни, че общините в периферията на големите областни градове, като Костинброд, Божурище, Елин Пелин и Белослав, се характеризират с добри заплати.

„Тези малки общини със силна индустрия, било то енергетика, било то минна индустрия, показват, че средната заплата е доста висока, тъй като голяма част от заетите в тези общини работят в големите предприятия. Средната заплата изпреварва и тази в столицата. Най-вероятно в столицата има и по-високо платени заети в IT сектора, но средно тези малки общини стоят добре и средата там не е лоша. Това се вижда от механичния прираст. В тези места, където има гарантирана работа и висока заплата, демографски стоят по-добре“, добави икономистът.

Петър Ганев каза още, че естественият прираст е отрицателен навсякъде в България, дори и в София. Той допълни, че това, което спасява големите градове е механичният прираст от малките градове.