ЕК: Има възможност за проучване на финансирането за газопровода IAP

Европейската комисия (ЕК) признава важността на Йонийско-Адриатическия газопровод (IAP) за регионалния газов пазар, в частност Хърватия, Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина, съобщава азербайджанското издание Trend, позовавайки се на комисията.

„Потвърждавайки актуалността на IAP за региона, Европейската комисия му дава статут да „Проект от взаимен интерес“ (PMI) в категорията инфраструктурни проекти, носещи полза за една или няколко договарящи се страни в Енергийната общност (страните от Западните Балкани, Украйна, Молдова, Грузия) и една или повече държави, които не са членки на PMI”, са заявили от организацията.

Както отбелязват от организацията, отчитайки статута на PMI, има възможност за проучване на пътищата за финансиране на проекта IAP от Европейската комисия в рамките на конкретни програми.

Йонийско-Адриатическия газопровод може да бъде включен към Трансадриатическия газопровод (TAP) за транспортиране на газ за много страни от Югоизточна Европа. Газопроводът е с дължина от 516 километра и се предвижда да мине през Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина и да завърши в Хърватия.

Капацитетът на газопровода е за 5 млрд. куб м газ годишно.

TAP вече подписа меморандум за взаимно разбирателство и сътрудничество с разработчиците на този проект, в частност с компаниите Plinacro (Хърватия), BH-Gas (Босна и Херцеговина), GeoplinPlinovodi (Словения), както и с правителствата на Черна гора и Албания.

Създадена е работна група между TAP и IAP, която регулярно провежда срещи с цел синхронизиране на сроковете за осъществяване на двата проекта и съгласуване на техническите въпроси, отнасящи са до свързването. В частност, Хърватия очаква да получава например около 2,5 млрд. куб м газ през Йонийско-Адриатическия газопровод.

Албания, Босна, Хърватия и Черна гора планират да завършат дейностите по определения предварителен дизайн на IAP, предвиждащ транспортиране на азербайджански газ за Югоизточна Европа през септември 2020 година.