Зелената сделка означава трансформация на регионите, а не само на енергетиката

Зелената сделка по своята същност е реинженеринг на цялата икономика и означава промяна на живото на цялото общество, промяна в социален план. Това коментира в рамките на дебата , „Справедливият енергиен преход и Зеленият пакт – печеливши възможности за България“, организиран от WWF заместник-министъра на екологията Атанаска Николова.

Зелената сделка означава трансформация на регионите, но не на енергетиката. Това трябва да се изговори много ясно, заяви от своя страна заместник-министъра на енергетиката Жечо Станков.

За „изтичането на въглерод“

Зелената сделка по своята същност е реинженеринг на цялата икономика и означава промяна на живото на цялото общество. Нашата задача е да направим оценка на всяка от мерките на ниво регион и на национално ниво. Нещо, което Европейската комисия не е направила. В одобрената от правителството Рамкова сделка ясно е посочено, че преходът в България ще е на много висока цена, а във Фонда за справедлив преход засега няма средства за тази цел. Това коментира в рамките на дискусията заместник-министъра на екологията Атанаска Николова. Тя обясни, че засега не става въпрос за финансова трансформация в енергийния сектор, а само в социалния.

Европейската комисия засега например не предвижда механизъм за изтичане на трансгранични замърсявания, каза Николова. От една страна става въпрос за това, че страната ни е транзитна и през нея преминават значителен брой превозни средства от други държави, а от друга - за изтичане на въглеродни емисии (СО2), предвид факта, че граничим с държави, които не са членки на Европейския съюз.

„Да, засега Европейската комисия не предлага достатъчно адекватен механизъм за така нареченото изтичане на въглерод. Поставили сме въпроса, имаме обещанието на комисията (ЕК) да се разработят тези механизми“, каза Николова. Освен това искането на българските експерти е с цел предотвратяване на изтичането на въглерод, темата да бъде включена в преговорния процес със страните, кандидатстващи за членство в ЕС.

„Извън схемата за търговия с емисии за нас, като държава, която е гранична, най-голямото предизвикателство е свързано с намаляване на трансграничните емисии от транспортния сектор. Най-остро тук стои въпрос с транзитния транспорт и отново за съжаление ЕК не е разработила адекватен механизъм, който да отчита и съответно да регулира емисиите от транзитния трафик“, допълни Николова.

Заместник екологичния министър обърна внимание и на друга част от зелената сделка – опазването на биологичното разнообразие и в този смисъл, мерките, свързани с „Натура 2000“. Тя обърна внимание, че и тук механизмите все още не са такива, каквито страната ни очаква.

„Следва да бъдат обсъдени адекватни европейски механизми за държавите, които трябва да се съобразят със съответните по-големи защитени територии и нуждата от средства за тяхното поддържане и опазване. В България „Натура“ заема 34,9 % от територията на страната, при среден процент 18 за ЕС“, каза Николова, като обърна внимание, че това трябва да бъде отчетено.  Николова коментира, че тава са само малка част от тематиката, касаеща като цяло зелената сделка.  
„Много от въпросите тепърва ще бъдат детайлно разглеждани и при отварянето и разработването от страна на ЕК на новите законодателни инициативи“, допълни заместник-министъра на околната среда и водите и призова за експертизата и на неправителствените организации и граждани по тези теми.

За ъпдейта на Интегрирания план и регионите в преход

Когато говорим за зелената сделка е много важен въпроса за справедливостта. На този етап, с изключение на Фонда за справедлив преход няма много яснота, поясни от своя страна и заместник-министъра на енергетиката Жечо Станков.

„Европейският съюз си е поставил за цел да бъде лидер в климатичната неутралност и по отношение на свързаните с това технологии в периода до 2050 г.  Целта е именно тогава постигане на климатична неутралност на европейско ниво, но никой не очаква от България да е 100 процента неутрална. Естествено, това, което се вижда и към момента – северните държави в лицето на Швеция и Финландия имат по-голямо преимущество и те ще станат много по-бързо държави, поглъщащи вредни емисии парникови газове, отколкото това могат да направят държавите в Централна и Източна Европа“, обясни той. В този смисъл припомни, че постигането на климатичната неутралност е възможно „ако си поставяме балансирани амбициозни цели“, като ние „имаме такива към момента – 40 % намаляване на парниковите газове до 2030 година.

Трябва да бъдем внимателни като повишаваме тези цели докъде може да стигнем.
Какво имам предвид ? Ако си поставим прекалено амбициозна цел, която не може да постигнем това означава да счупим модела и до 2050 година да изостанем от основната цел“, допълни той.

Станков обясни, че именно в Интегрирания план климат и енергетика е описан пътя, „по който виждаме развитието на сектор енергетика“.

Това обаче не е окончателният вариант. Интегрираният план климат и енергетика ще бъде обновен през 2023 г. Тогава фактически зелената сделка ще стане факт от Интегрирания план климат и енергетика.

„Важно е да отбележа, че предвид това, че зелената сделка стана факт, а първият й регламент в  началото на януари месец 2020 г. .  тя ще намери отражение в пълната си сила при ъпдейта на плана климат и енергетика през 2023 година . Там Европейската комисия умишлено не залага Фонда за справедлив преход. Плановете за всеки един регион трябва да бъдат описани в ъпдейта“ (обновяването)“, обясни заместник-министъра на енергетиката.

В този смисъл припомни, че „прехода трябва да бъде справедлив, плавен и да се вземат предвид националните специфики“. „Всяка една държава има своя енергиен микс. За да е справедлив прехода, трябва да въвлечем регионите и хората в тези региони.  Ако не ги въвлечем, ако те не чувстват този преход за справедлив, то той няма как да стане такъв“.

Жечо Станков уточни също така, че в рамките на мандата си Министерство на енергетиката ще изпратим писмо до Европейската комисия за присъединяване към платформата „Въглищни региони в преход“.”Тази платформа ще ни даде възможност да седнем на масата с всички държави членки, които имат сходни с нас проблеми, да обменим практика и получим техническа помощ, което да ни помогне за съставяне на бъдещи планове за тези региони, взимайки най-добрите практики от други такива“, посочи той.

Станков бе категоричен, че зелената сделка не е тема,  която трябва да се  политизира. „Около нея трябва да се обединим всички, защото тя е предизвикателство пред енергийния сектор, възможност пред енергийния сектор. Защото ако голяма част от другите сектори като транспорт, земеделие, икономика все още трудно мога да бъдат изчислени какво и колко ще струва, то е ясно, че в енергийния сектор ни трябват поне 20 млрд. (лева) , за да може да имаме един преход по този модел, който Европейската комисия прави. Да ,20 млрд. са изключително много пари. Да Фондът за справедлив преход дава средства за трансформация на икономиката.

Тук трябва сме наясно – трансформация на икономиката на регионите, но не и за трансформация на енергетиката. Да, дава средства за зелена енергия, за производство на енергия от ВЕИ, които могат да бъдат включени в мрежата, могат да бъдат с т.нар.“производство и консумация на място, но като цяло говорим за така да се каже цялостен поглед върху енергетиката, който е свързан във всички случаи с инвестиции в мрежите – дигитализация, енергийна ефективност в мрежите, газоразпределителни и газопреносни мрежи, нови такива, съхраняване на енергия, нови мощности. Така че нещата са много и в плана климат и енергетика ще видите парогазовите централи като базови мощности. Знаете, че навсякъде природния газ е посочен като преходно гориво. Нямаме алтернатива, с която в момента да подходим по друг начин. Неслучайно правителството вече години наред работи за диверсификация на маршрутите, нови интерконектори с другите държави, за да сме сигурни, че няма да сме зависими от един маршрут и още повече, че имаме най-конкурентната цена, с която после да може да бъде произвеждана енергия“, каза Станков.

Той не подмина и значението на атомната енергетика за енергийната независимост (дебатирано с WWF). „Евростат включва и ядрената енергия като местен източник на производство. Местен източник са и ВЕИ инсталациите, за да може да държим балансирана системата и да подхождаме отговорно“, допълни той.

Заместник енергийния министър не подмина и постигнатото досега от страната ни по отношение на емисиите от СО 2. „Преди всичко трябва да знаем, че България е на второ място в Европа за 2018 година като държава намалила производството на емисиите СО2 с 8,1 %. Единствено Португалия е преди нас с 9 %“, заяви Станков, допълвайки, че това е доказателство за грижата за по-добър живот и по-чист въздух.  „Неслучайно и в плана ще видите един устойчив икономически растеж – средно 3 % до 2030 г. Така че смея да твърдя, че сме намерили начина“, каза още той.

Заместник-министъра на енергетиката в същото време отчете, че част от въглищните региони някак са подминати, но предстои да бъдат включени.

Представителите на регионите трябва да бъдат сигурни, че държавата стои зад тях и тези териториални планове, които започват да бъдат дискутирани в зависимост от това как ще изглежда регламента на Фонда за преход във финалния му вид ще бъдат от изключително голямо значение, обясни той и направи разлика между нюансите в региони и области по еврозаконодателството. По думите му, при Фонда за справедлив преход става въпрос става въпрос за въвличане на 11 области, които на първо място са ясно обвързани с въглищните региони. В момента от министерство на енергетиката са в очакване на крайния вариант.

В рамките на дискусията заместник енергийния министър обърна внимание, че инвестиционния и модернизационния фонд съдържат достатъчно механизми за развойна дейност.