Либерализацията: Държавата пак прехвърля социалните си ангажименти на енергийните дружества и на индустрията

С подготвяните нови промени в Закона за енергетиката и либерализацията на пазара на дневен ред отново ще излезе темата за енергийно уязвимите битови потребители. В момента държавата все още не е оценила колко и какви точно битови потребители ще бъдат включени в тази група, която всички засега наричат „енергийно бедни“. Тази част от населението трябва да бъде специално обгрижвана от държавата, за да може тези хора наистина да усетят подкрепа, а не да плащат непреодолимо високи сметки за електроенергия или отопление. Тази социална функция на държавата за момента не е изяснена, а въпросът за енергийно бедните само се дискутира през последните години в Министерството на труда и социалната политика и Министерство на енергетика.

Към момента дефиницията на МТСП за енергийно бедни се определя по един много прост начин и влиза в графата „помощи за отопление“. От години наред МТСП чрез Агенцията за социално подпомагане дава помощ за отопление на хората – ваучерите се дават от 1 ноември до 31 март на социално слабите, които отговарят на съответните критерии – средномесечният им доход да е по-малък от диференцирания минимален доход на глава от семейството. Диференцираният доход за отопление варира от възрастта на човека, от колко души се състои семейството, инвалидност и е между 125.25 лв. до 233,25 лв. Всички които получават помощи трябва да се вместят в тези нива. А паричната помощ се отпуска както за използване на твърдо гориво – дърва или въглища, така и за отопление на ток. Методът не е променян кардинално през последните поне две десетилетия.

Проблемът стои и при енергийните предприятия и бизнеса, които, чрез своите цени и технологични загуби, се натоварват да покриват социалните разходи на държавата в подкрепа на социално уязвимите групи.

Разговорите между двете отговорни министерства и КЕВР за определяне на енергийно бедните у нас се точат вече четири години. Последното предложение на енергийното ведомство бе енергийно бедните у нас да плащат с 30% по-малко от цената на електроенергията до определени от КЕВР количества. При надвишаване на количествата цената ще е като за всички останали потребители. Мярката трябва да бъде целогодишна, а не като сегашната – само за зимния сезон. Към момента не е ясно дали това предложение се подкрепя от социалното министерство и правени ли са разчети в тази посока.

В момента предстои поредния тур от промени в закона за енергетиката и наскоро председателят на енергийната комисия Валентин Николов обясни, че на регулирания пазар ще останат именно подобни социални групи от хора. Този пазар обаче се предвижда да бъде прекратен след три години. Към момента, дефиницията на ЕС за „енергийно беден“ човек е „лица, при които повече от 10% от месечния им доход, отива за плащане на комунални услуги“. Подобна дефиниция у нас ще покаже, че голяма част от населението всъщност е енергийно бедно.

ЕМИ: Нека изчакаме подхода на Европа към енергийно уязвимите потребители

Първо не е толкова спешен въпросът за избор на механизъм за социална защита на енергийно бедните, тъй като засега е предвидена само първата стъпка от процеса на либерализация на пазара на дребно, която се отнася по-скоро за по-заможните домакинства с по-голямо потребление и едва ли ще засегне критичен брой уязвими потребители, коментира пред 3eNews Иванка Диловска, член на Управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт.

Тя припомни, че през следващите месеци се очаква Европейската комисия да предложи насоки за подкрепа на енергийно уязвимите потребители като част от документите в Зелената сделка - рискът от енергийна бедност трябва да бъде отстранен за домакинствата, които не могат да си позволят основни енергийни услуги, за да си гарантират минимален жизнен стандарт.

Във всички случаи обаче насоката на бъдещия национален модел е към защита чрез социалните механизми и правила и от гледна точка на натрупан опит, успешна практика и база данни в социалното министерство е добре там да се търсят начини за допълнително разширяване и укрепване на досегашната система, а не да се създават нови системи.

Въпреки, че защита чрез регулирани цени или социални тарифи е разрешен модел за прилагане за уязвими потребители, тази практика вече се счита неподходяща в Европа поради това, че енергийните цени са вече достатъчно натоварени с политически добавки като подкрепа за ВЕИ, емисии, когенерация, екологични политики и т.н., което така или иначе ги оскъпява по един неприсъщ непазарен начин. И натрупването на такава добавка би довело до още по-голямо изкривяване на цената.

Тя добави, че енергийните компании не са най-подходящите лица, които да изпълняват дейности на социални защитници, той като не разполагат с достатъчно данни и обективен контрол върху съвкупността от уязвими потребители.