Коронавирусът и мръсният въздух: Поглед в бъдещето

Икономика / Анализи / Интервюта
3E news
1062
article picture alt description

Анализ на Боян Рашев, sustainability.bg

Преди няколко дни написах текст, в който правя връзка между замърсяването на въздуха, богатството, продължителността на живота и последствията от епидемията от коронавирус в някои страни. Все по-честите материали в медиите, които показват колко чист е въздухът по време на епидемията, обаче ме карат да хвърля поглед върху един друг въпрос:

Как ще се отрази епидемията от коронавирус върху качеството на въздуха в дългосрочен план?  

За да отговорим адекватно на този въпрос трябва да преговорим базовите факти, свързани с качеството на въздуха у нас, а и по принцип по света. Тук ще се опитам да адресирам най-важните от тях като ползвам Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздуха (2018-2024 г.) като основен източник и добавям някои мои коментари.

Мръсен ли е въздухът в България?

Да, относително мръсен е. Поради неспазване на нормите за качество на въздуха, България понастоящем е обект на процедура по нарушение пред Съда на ЕС. Това се отнася до 28 общини, в които се наблюдава неспазване на изискванията на директивата за по-чист въздух за Европа по отношение на ФПЧ10.

Това обаче е в рамките на ЕС. В сравнение с много други страни в света – Западните Балкани, Азия и Африка – въздухът в България е много по-чист.

Кой е най-значимият замърсител на въздуха в България днес?

Фините прахови частици. Най-същественият аспект на неспазването на нормите е, че максималният допустим брой на превишения на средноденонощната норма за ФПЧ10 от 50 мкг/м3 е надхвърлен до голяма степен.

Кога въздухът е най-мръсен?

Превишенията на средноденонощната норма се случват предимно през зимния период – над 90% от всички дни с превишения в цялата страна.

Кой е основният източник на замърсяване с фин прах?

Основният източник на емисии на първични ФПЧ10 във всички общини е битовото отопление с използване на неефективни печки и котли на твърдо гориво, за които е изчислено, че представляват най-малко 85% от емисиите на ФПЧ10.

Транспортът – емисиите на изгорелите газове, особено от дизеловите превозни средства – има допълнителен принос и може да бъде значим фактор на местно равнище, особено в София. Други сектори като промишлеността, строителството и енергетиката могат да бъдат допълнителни фактори в конкретни общини, но техният принос е много по-малък.

Кои са градовете с най-мръсен въздух у нас?

Видин, Плевен, Монтана, Перник, Пловдив… Въпреки общественото мнение София не е сред градовете с най-мръсен въздух. Интересно е да се отбележи, че качеството на въздуха е доста лошо и в планински градове като Смолян. Най-вероятно положението е подобно и в по-малки градове, но в тях просто няма станции за измерване на качеството на въздуха. Друг интересен факт е, че качеството на въздуха в индустриалните центрове като Пирдоп, Девня, Раднево, Стара Загора е много по-добро и отговаря на стандартите за фин прах. Това означава, че индустрията отдавна не е сред най-значимите източници на замърсяване на въздуха в България. Изключение правят Гълъбово, Димитровград, Перник, Бобов дол… като проблемите там не са от вчера и нямат общо с енергийното оползотворяване на отпадъци.

Коя е базовата причина въздухът в България често да е мръсен?

Ниският жизнен стандарт на много домакинства в България е основната причина за използването на уреди на твърдо гориво, изгарянето на дърва за огрев и използването на нискокачествени въглища. Това е причината за високите емисии на ФПЧ10 от автомобилния транспорт и особено от старите автомобили, използващи дизелово гориво. Друг фактор е отстраняването на катализаторите и филтрите за твърди частици, монтирани на по-модерните дизелови автомобили.

Друга важна особеност на България са физикогеографските фактори – множество долини и котловини с ниска скорост на вятъра и чести температурни инверсии, които се явяват предпоставка за задържане на замърсяването в приземните слоеве. Това обаче не подлежи на промяна.

Кои мерки за подобряване качеството на въздуха имат най-голям ефект?

Чист въздух в градовете има там, където хората масово се отопляват с чисти енергийни източници – централизирана топлофикация, газ, електричеството. Повечето големи и чисти градове в богата Европа се отопляват на топлофикация (на газ, биомаса и отпадъци) и/или газ. Другият важен фактор е нивото на използване на обществен транспорт, обновлението и поддръжката на автомобилния парк и използването на повече коли на бензин, газ или ток.

Става ли въздухът в България все по-мръсен?

Не, не става. Напротив, качеството на въздуха в страната устойчиво се подобрява. Концентрациите и дните с превишения на алармените прагове на замърсители като серни и азотни оксиди, тежки метали и др. намаляват много след 1989 г. и този процес продължава. Същото, но в по-малка степен, се отнася и за финия прах.

През 2019 г. например всички станции в София отчитат средногодишна концентрация под 40 мкг/м3 – нещо, което се случва за първи път откакто имаме постоянни данни. Вече сме съвсем близо и до постигане на максимум от 35 дни със средноденонощна концентрация над 50 мкг/м3 във всички станции (с изключение на тази в кв. Надежда).

Фиг. 1 Средногодишна концентрация на ФПЧ10 в София (данни на ИАОС)

През първото тримесечие на 2020 г. също ще отчетем спад на замърсяването. Всичко това обаче се отнася за годините на непрестанен икономически ръст и ще остане последната добра новина.

Мерките за борба с епидемията от коронавирус водят до рязък спад както на потреблението, така и на производството и икономическата активност. Те вече предизвикват глобална икономическа криза, която силно ще се отрази на доходите на хората и у нас. Днес може да наблюдаваме намаляване на замърсяването на въздуха в градовете, но в дългосрочен план обедняването неминуемо ще доведе до много по-широко използване на евтини твърди горива и стари автомобили. Точно това се случи преди няколко години по време на тежката икономическа криза в Гърция.

Чистият въздух в големите градове е луксозна стока, която няма да можем да си позволим още през идващата зима. И тук стигаме до отговора на основния въпрос:

Въпреки видимото прочистване на въздуха днес, епидемията от коронавирус ще ни направи много по-бедни и ще доведе до влошаване на качеството на въздуха в дългосрочен план!

В този смисъл изключително важно ще бъде цените на тока и газа да останат възможно на най-ниски през следващия отоплителен сезон и поне още няколко години, докато трае възстановяването. Това е напълно възможно – светът се къпе в огромни количества евтин газ и въглища, които могат да генерират енергия с минимално замърсяване на въздуха с прах. Обаче пак стигаме до директното противоречие между целите за декарбонизация и нулево замърсяване на Зелената сделка. Ами сега?

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща