Норвегия свива програмата си за геоложки проучвания на шелфа
Норвегия намалява геоложките проучвания на шелфа, но засега запазва добива на петрол на предишното ниво, независимо от коронавируса и понижаването на цените на петрола. Според съобщение на Норвежкия петролен директорат (NPD), нефтогазовият сектор в Норвегия е ограничил дейността си, подобно на останалите страни в света. Морските платформи са ограничили работното си време, а част от персонала е отпратен към брега. Проектите са почти спрени, а планираните за ремонт обекти са били отложени. Всичко това е с цел намаляване на риска от заразяване на персонала, работещ на платформите, а също така и за поддържането на добива на шелфа на настоящите нива.
Освен това, както става ясно от съобщението „обявено е и съществено намаляване на разходите, което ще доведе до свиване както на проучвателната дейност, така и на инвестициите е експлоатационните разходи в бъдеще“,според думите на председателя на NPD Ингрид Солвберг. По думите й, през 2020 г. ще „бъдат пробити около 40 проучвателни кладенеца. Не може да изключим обаче и по-нататъшни промени в тази област в бъдеще“, добавя Солвберг. От директоратът подчертават, че отлагането на пробиването на проучвателни кладенци през следващата година не е задължително да има последствия за добива, но сао ако не става въпрос за проучването на „дългосрочни ресурси“. Усвояването на такива ресурси може да се окаже под заплаха , ако те не бъдат разработени в определен период от време. Ако усвояването им се разтегли дълго във временно, някои находища може да се сблъскат с намаляване на налягането на пластовете заради добива от по-близки находища.
„Ако ситуацията с ниските цени на петрола се запази и в бъдеще, това може да намали срокът на експлоатация на находищата и да повлияе върху обемите за производството на шелфа“, отбелязват от NPD.
По последни данни Норвегия през февруари е увеличила добива на петрол и кондензат с 6,5 % - до 2,106 млн. барела на ден в сравнение с 1,97 млн. барела на ден. Добивът пред февруари е съставлявал средно 1,749 млн. барела на ден, което е с 5,8 % под януарското ниво, но с 0,7 % над прогнозата на NPD. Основна причина за понижението са били техническите проблеми на много от находищата.
Междувременно стана ясно, че норвежкият фонд за национално благосъстояние, който е най-големият в света от финансовите организации от подобен род през първото тримесечие на 2020 година е реализирал загуба 1,17 трлн. крони или 113 млрд. долара в резултат на спада на цените на акциите. Според данните, към настоящия момент норвежкият фонд държи 1,5 % от световните котирани на борсите акции. Фондът влага приходите от добив на нефт и газ в Норвегия в акции, облигации и недвижими имоти в чужбина.
Тази загуба идва за фонда в момент, в който извънредните разходи на правителството на Норвегия се оказват изключително големи. През първото тримесечие на 2020 г. те са достигнали 67 млрд. крони и през първите дни на април са се увеличили, сочат данните.
През последните дни на месец март 2020 г. активите на Норвежкия фонд са се оценявали на сумата от 10 трлн. норвежки крони (972 млрд. долара. ). За същия период фондът е реализирал загуба от 14,6 %. Портфейлът от акции е спаднал с 21,1 %.