ЕС и Китай с обща позиция по климатичните въпроси, но Пекин търси отмяна на ограниченията за продажба на своите стоки

Китай и ЕС отправиха съвместен призив за действие по отношение на климатичните промени по време на напрегната двустранна среща на върха в Пекин, белязана от сериозни разногласия по въпросите на търговията и войната в Украйна.

Двете икономически сили издадоха съвместна декларация, в която призовават за по-голямо намаляване на емисиите и по-широко използване на зелени технологии, потвърждават подкрепата си за Парижкото споразумение за климата и призовават за решителни действия на предстоящата климатична среща на върха Cop30 в Бразилия.

„В днешната нестабилна и бурна международна обстановка е от решаващо значение всички страни, и по-специално големите икономики, да поддържат политическа последователност и стабилност и да активизират усилията си за справяне с климатичните промени“, се казва в съвместната декларация.

Климатичното споразумение беше лъч надежда в бурния ден, в който европейските лидери поискаха по-балансирани отношения с Пекин по време на преговорите с президента Си Цзинпин, коментира AP.

В своите встъпителни думи те акцентираха върху търговията и призоваха за конкретен напредък в справянето с огромния търговски дефицит на Европа спрямо Китай.

„С задълбочаването на сътрудничеството ни се задълбочиха и дисбалансите“, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. „Достигнахме повратна точка. Възстановяването на баланса в двустранните ни отношения е от съществено значение. За да бъдат устойчиви, отношенията трябва да са взаимноизгодни.“

Очакванията бяха ниски преди преговорите, които първоначално трябваше да продължат два дни, но бяха съкратени до един. Те се провеждат на фона на финансова несигурност по целия свят, войни в Близкия изток и Украйна и заплахата от американски мита. Нито ЕС, нито Китай вероятно ще отстъпят по ключови въпроси.

Председателят на Европейския съвет Антонио Коща призова Китай да използва влиянието си върху Русия, за да сложи край на войната в Украйна — дългогодишна молба от страна на европейските лидери, която вероятно отново ще остане без отговор.

Китайският президент Си Дзинпин призова за по-задълбочено сътрудничество между Пекин и Брюксел, за да се осигури стабилност в един все по-сложен свят. Двете страни трябва да загърбят различията си и да търсят общи позиции, каза той, израз, който често използва в отношенията си с ЕС.

Пекин е готов да засили координацията по въпросите на климата и да допринесе повече за справянето с климатичните промени, каза той, но се противопостави на ограниченията на ЕС върху китайския износ.

„Надяваме се, че ЕС ще запази отворени своите търговски и инвестиционни пазари, ще се въздържи от използването на ограничителни икономически и търговски инструменти и ще осигури добра бизнес среда за китайските компании да инвестират и да се развиват в Европа“, заяви той, според държавната телевизия CCTV.

Освен търговията и войната в Украйна, г-жа фон дер Лайен и г-н Коста се очакваше да повдигнат въпроси относно китайските кибератаки и шпионаж, ограниченията върху износа на редки земни минерали и състоянието на правата на човека в Тибет, Хонконг и Синдзян.

Позицията на Пекин спрямо ЕС се втвърди, въпреки няколко жеста на помирение, като отмяната на санкциите срещу европейски законодатели, които критикуваха Пекин за нарушаването на човешките права в провинция Синдзян, където той е обвиняван в широкомащабна кампания на репресии срещу уйгурите.

Търговската война със САЩ

В същото време ЕС изразява загриженост относно надвисващата търговска война със САЩ.

Подобно на САЩ, 27-членният блок на ЕС има огромен търговски дефицит с Китай – около 300 милиарда евро  през миналата година. Той разчита в голяма степен на Китай за важни минерали и магнити, произведени от тях, за автомобили и различна домакинска техника.

ЕС наложи мита върху китайските електромобили, за да подкрепи своите автомобилни производители, като компенсира големите субсидии от Пекин. Китай би искал тези мита да бъдат отменени.

Бързият растеж на пазарния дял на Китай в Европа предизвика опасения, че китайските автомобили в крайна сметка ще застрашат способността на ЕС да произвежда свои собствени зелени технологии за борба с климатичните промени.

Бизнес групите и синдикатите също се опасяват, че работните места на 2,5 милиона работници в автомобилната индустрия могат да бъдат застрашени, както и тези на още 10,3 милиона души, чиято заетост зависи косвено от производството на електромобили.