Кипър разширява мястото си „под слънцето” на новата енергийна реалност

Бранислава Бобанац, Кипър, специално за 3e-News

Коронавирусната пандемия  и подготвяното „зелено” посткризисно икономическо възстановяване изпратиха скорострелно европейските страни в нова енергийна реалност. Към този натиск Кипър прибави още една причина за ускорения си преход към нея – обявеното официално през май решение на международните петролни гиганти „ЕксънМобил”, „Ени” и „Тотал” да отложат с една година, за 2021 г., планираните си важни сондажи за газ в кипърската офшорна зона заради отрицателните финансови последици от COVID-19.

Така една от най-малките страни-членки на Европейския съюз се изправи пред сериозни икономически проблеми, но в същото време засили шансовете си да използва стратегическото си географско местоположение в Източното Средиземно море за ново енергийно развитие.

Една от най-слънчевите европейски страни – с рекордните над 3300 часа годишно слънцегреене, е идеална за развитие на възобновяемите енергийни източници и в новите условия трябва по-активно да се насочи към тях, е експертната позиция, която все повече се налага на острова.

„Кипър трябва да преразгледа и пренасочи своята енергийна стратегия, като приложи навременни и радикални промени в съответствие с тези развития. Трябва да се даде приоритет на енергията с възможно най-ниски разходи и на евтините възобновяеми източници”, коментира за 3e-news известният кипърски и международен енергиен анализатор д-р Чарлз Елинас, старши сътрудник на Глобалния енергиен център към Атлантическия съвет.

В новата „зелена” енергийна реалност средиземноморската държава навлиза със солиден актив от иновативни проекти и програми за използване на ВЕИ, печелещи европейско финансиране. В същото време страната все още трябва да решава сериозни проблеми заради недостатъчна енергийна инфраструктура, липса на връзка между електрическите мрежи на острова и континента, нелиберализиран енергиен пазар.

Нов енергиен микс до 2022 г.

Целта на Кипър е да увеличи произвежданата енергия от слънце, вятър и море така, че до 2022 г. да постигне енергиен микс, който ще се състои от 20% възобновяеми енергийни източници и 80% природен газ, посочи енергийният министър Георгиос Лакотрипис. Това ще намали цените на електроенергията за крайните потребители, подчерта той. Според него проектите за ВЕИ-инфраструктура, които се осъществяват в момента или са в процедура на лицензиране, в комбинация със засиления процес на инсталиране на фотоволтаици на покривите на жилищата дават оптимизъм за успешно решаване на тази енергийна задача.

Средиземноморската страна може да се похвали, че е постигнала предсрочно целите си за ВЕИ за 2020 г. Според националния план през тази година делът на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия на острова трябваше да съставлява 13%. Тези проценти обаче са достигнати още през 2018 г., при 10.5% през 2017 г., сочат последните данни на Евростат, обявени в началото на тази година.

„Кипър има голям потенциал във възобновяемите източници на енергия, особено слънчевата енергия, но няма необходимата инфраструктура, за да се възползва от това. В резултат на това икономиката разчита до голяма степен на изкопаеми горива и компрометира по този начин неутралността на климата и устойчивия растеж”, констатира в доклада си в края на февруари Европейската комисия.

„За да намалим разходите за енергия, което е особено предизвикателно усилие поради енергийната ни изолация, сега работим за една от най-важните реформи за преструктуриране в страната - въвеждането на конкурентен пазар на електроенергия. За неговата реализация правителството използва, освен необходимите сложни регулаторни промени, също и схеми за подкрепа, които привличат нови участници на пазара, като например големи търговски проекти за възобновяеми енергийни източници”, коментира следваната енергийна „пътна карта” министър Лакотрипис.

Неслучайно развитието на алтернативните енергийни източници и насърчаването на зелената икономика бяха сред предложенията, отправени към правителството, от политически партии, бизнес организации и синдикати за мерки за преодоляване на коронакризата. На преден план в посткоронавирусното възстановяване те поставиха разширяване на програмата на Министерството на енергетиката за засилване на енергийната ефективност на сградите, налагане на „зелен данък” върху компаниите, които не спазват екологичните стандарти, предоставяне на стимули и занъчни облекчения за компании, произвеждащи продукти с екологични спецификации и насърчаващи развитието на възобновяеми енергийни източници, субсидиране на научните изследвания и иновациите в областта на възобновяемата енергия.

В края на миналата година в Кипър има инсталирани около 306 мегавата ВЕИ, свързани към електропреносната мрежа. Обявената преди коронакризата цел бе тези мощности да стигнат 528 мегавата до края на 2020 г., но в новата критична за бизнеса и инвестициите ситуация не се знае кога проектите, на които Кипър разчиташе за това значително увеличение, ще бъдат завършени.

За да противодейства на разпространението на вируса, в страната бе наложена карантина и почти пълно спиране на икономическите дейности, която продължи почти два месеца и постепенното й вдигане започна през май. Въпреки това забавяване, в момента се реализират два плана на правителството, удължени заради пандемията с 6 месеца, за изграждане на фотоволтаични паркове, с които

360 мегавата слънчева енергия са на път към енергийната система.

Част от соларните паркове, които бяха одобрени по първия правителствен план, вече са завършени и са свързани към електрическата мрежа на страната. Те вече произвеждат „зелена енергия” в размер на почти 35% от общата разрешена мощност от 100 мегавата. Окончателните условия за парковете, които предстои да бъдат лицензирани в рамките на втория правителствен план, се очаква да бъдат обявени през юни, съобщи през май Министерството на енергетиката на Кипър. Новите срокове предвиждат до края на 2020 г. или началото на 2021 г. процесът по всички проекти да бъде завършен.

Малко преди коронавирусната криза да блокира икономиката на Кипър, ВЕИ-инфраструктурата му бе попълнена с най-големия фотоволтаичен парк на острова. През февруари тази година започна експлоатацията на соларен център с мощност от 8 мегавата. Той е създаден от основния производител на бетон на острова „Василико Цимент” /Vassilikos Cement Company Public Limited/ и е част от плана на енергийното министерство за генериране на ВЕИ-електрическа енергия, насочена към развитието на конкурентния пазар. Общите разходи за лицензирането, изграждането и свързването на проекта възлизат на около 6.5 млн. евро.

Новото „зелено” съоръжение ще осигурява около 10% от годишните нужди за електроенергия на производствените съоръжения на циментовия завод. То ще допринесе и за постигането на националните цели на Кипър за 2020 г. за намаляването на емисиите на въглероден диоксид, тъй като според изчисленията ще предотврати отделянето на около 10 000 тона CO2 всяка година. 

Само месеци по-рано, през ноември миналата година, в действие влезе най-големият по рода си покривен соларен парк в Кипър. 6750 фотоволтаични панела, които генерират мощност от  2.5 мегавата, бяха инсталирани на площ от 13 500 квадратни метра на покрива на производствената сграда на Muskita Aluminium Industries, една от най-модерните и технологично напреднали индустрии в своята област не само в Кипър, но и в целия свят. Така чрез слънчева енергия ще бъдат задоволени около 30% от енергийните нужди на компанията.

До края на тази година е в сила и поканата на Кипърската енергийна компания /EAC/ за изразяване на интерес от собствениците на земи, които са готови да ги предложат под наем за изграждането и развитието на фотоволтаични централи. Публичната обява е отправена към частни граждани, частни предприятия, местни власт и местни публични сдружения. Минималната предлагана площ ще бъде 30 000 квадратни метра. 

В същото време малката средиземноморска държава влиза в новата европейска „зелена сделка” и със значителен актив от иновативни ВЕИ-проекти, които печелят европейско финансиране и награди.

Кипърска разработка стана носител на първата европейска гражданска награда

за проекти за устойчива енергия. Победителят бе определен в първото по рода си гласуване от европейските граждани през миналата година в рамките на програмата European LIFE Citizens’ Prize 2019, в остра конкуренция с над 5000 финансирани от ЕС изследвания.

Проектът, който спечели одобрениетто на европейските потребители, е SmartPV на Университета на Кипър, насочен към използването на фотоволтаични системи в домакинствата. Той бе  реализиран на острова в продължение на 4 години от Изследователския център за устойчива енергия „Фос” /FOSS Research Centre for Sustainable Energy, „Фос” означава светлина на гръцки език/ на най-големия образователен и научен център в страната.

Целта на проекта SmartPV - „Интелигентни мрежови системи за насърчаване и оптимална интеграция на фотоволтаичните технологии в електрическата мрежа на Кипър“, е да се оптимизира потреблението на електроенергия с по-активно включване в семейния бюджет на слънчева енергия. За участие в програмата бяха избрани 300 домакинства, по критерии, които ги правят представителна извадка за страната. В домовете им бяха изградени фотоволтаични системи, с използването на интелигентни измервателни уреди, иновативен дистанционен мониторинг и динамични тарифи, за да се осигурят стимули за промени в потребленето, обясни за 3e-news проф. д-р Венизелос Ефтимиу, председател на Научноизследователския център FOSS.

В резултат на проекта 300-те домакинства са успели да намалят потреблението си с над 10%, отчитат от центъра. 

Университетът на Кипър и неговият център „Фос” са и сред 21-те партньори от 9 европейски страни /България не участва/ в новаторския изследователски проект "HYBUILD". Проектът, който стартира през октомври 2017 г., трябва да завърши до 30 септември 2021 г., като за изпълнението му екипът му спечели финансиране от изследователската програма на  Европейския съюз „Хоризонт 2020”.

Чрез този проект ще бъдат разработени две иновативни хибридни системи за съхранение на енергия от възобновяеми източници , което е много важно за по-активното развитие и използване на слънцевата енергия, коментира проф. Венизелос Ефтимиу.

В портфолиото на Кипър за ВЕИ са и пилотни изследвания,  чиято цел е да „уловят” вълните на Средиземно море и да „впрегнат” вълновата енергия за производство на електричество. Сините енергийни проекти се осъществяват в рамките на европейската програма Maestrale EU – мащабно научно-изследователско сътрудничество в района на Средиземно море, насочено към разкриване на неговия потенциал за производство на възобновяема енергия. Средиземно море, в чиято източна част е разположен Кипър, няма силни вълни в сравнение с океаните, но с подходящото оборудване може да се събере неговата макар и ограничената морска енергия и тя да се използва, бе подчертано при представянето на проекта в края на миналата година.

В Кипър и още 6 средиземноморски държави се реализира и европейският проект TEESCHOOLS, насочен към повишаване на енергийната ефективност на училищни сгради. Съфинансиран от Европейския фонд за регионално развитие, той започна през 2017 г. и трябва да бъде зцавършен до края на тази година. Чрез него ще бъде предоставена техническа и финансова подкрепа на местните и националните власти за енергийното обновяване на училищните сгради в Средиземноморието, също с използването на ВЕИ. На острова по линия на проекта ще бъдат модернизирани пет училища.

Кипър обръща много сериозно внимание на прилагането на енергоспестяващи ресурси в домовете,

превръщайки го в последните години в приоритетно направление в енергийната си стратегия.

Грантовете и субсидиите, предоставяни от правителството, помагат на домакинствата да изплащат по-бързо всяка инвестиция за включване на соларна енергия, което може да доведе до 80% спестяване от цената на електроенергията, подчерта енергийният министър Георгиос Лакотрипис.

В началото на май именно енергийното обновяване на сградите и покривните слънчеви инсталации бяха посочени от Европейската комисия сред приоритетите в енергийния сектор за възстановяването от коронавирусната криза.

Два нови плана за субсидии в това направление бяха одобрени от правителството в Никозия през април тази година. Те са за насърчаване използването на възобновяема енергия и инсталирането на съоръжения за ВЕИ в домовете, както и за инсталиране или замяна на слънчеви системи за производство на топла вода в домовете през 2020 г.

Двата плана са с общ бюджет от 8.1 млн. евро и се очаква да обхванат около 6500 домакинства. Според одобрените от правителството условия държавата ще покрива между 30-35% от разходите за топлоизолация на покриви на съществуващи къщи и инсталирането на фотоволтаични системи. Максималният размер на предоставяната безвъзмездна помощ е от 1500 до 3750 евро.

Проектите в областта на възобновяемата енергия, които Кипър осъществява, се финансират от

националния фонд за ВЕИ и европейските фондове.

През 2020 г. бюджетът на националния фонд ще достигне 50 млн. евро, като от тях в края на годината ще останат само 5 млн. евро, след обявените значителни проекти за ВЕИ с безвъзмездно финансиране.

През ноември миналата година правителството подписа споразумение с Европейската инвестиционна банка /ЕИБ/ за заем в размер на 40 млн. евро за създаване на Фонд за финансиране на инвестиции от домакинства, малки и средни предприятия, както и местни власти в областта на възобновяемите енергийни източници. В допълнение във фонда ще бъде направена финансова вноска в размер на 40 млн. евро чрез Оперативна програма „Конкурентоспособност и устойчиво развитие“, същата сума от 40 млн. евро ще внесат и финансовите посредници от собствени ресурси. Така Кипър ще разполага с бюджет от 120 млн. евро за отпускане на заеми при благоприятни условия на малките предприятия и домакинствата за финансиране на техните действия за ВЕИ, предвижда одобреният от правителството план.

Заедно с преференциалните заеми чрез ЕИБ общата помощ за Кипър за прехода към „зелена” икономика може да достигне 518 млн. евро, според предложението на Европейската комисия за „зелената сделка”.

Новият „зелен” общоевропейски отговор трябва да заеме централно място в пътната карта за възстановяването на ЕС от пандемията COVID-19, като се увеличат инвестициите в областите на възобновяемата енергия, енергийното обновяване на сгради, изследванията и иновациите. За такъв „зелен рестарт” след коронавируса настояха екоминистрите на 18 страни-членки на ЕС, включително Кипър, но без България, в свое общо изявление в началото на май.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------

На снимките:

1.Соларният парк „Фаетон” на Университета на Кипър в Никозия.

2.Научноизследователският център FOSS в Университета на Кипър се утвърждава като водещо международно звено за ВЕИ-проекти, твърди неговият председател проф. д-р Венизелос Ефтимиу.

Автор: Бранислава Бобанац