Със закон 300 хиляди фирми, държавни и общински структури излизат на свободния пазар на ток

300 хиляди фирми, държавни и общински структури  с обща консумация от 4 ТВт излизат на  свободния пазар на електроенергия. Това съобщи при представянето на поредните промени в Закона за енергетиката председателят на комисията по енергетика към Народното събрание Валентин Николов.  Вариантът, представен преди Нова година, в който се предвиждаше на пазара да бъдат извадени и големите къщи с басейни отпада. Сега се касае само за небитовите потребители.

На регулирания пазар ще останат само битовите потребители на електроенергия, каза Николов. Срокът до който обаче ще могат да останат на регулирания пазар е само до 1 юли 2021 г., или поне за някои от тях. Както по-рано бе съобщено изискването на ЕК е пълната либерализация да бъде осъществена до 2025 г.

„Проектът за пълна либерализация на електроенергийния пазар предвижда разширяване на свободния пазар на електрическа енергия в страната като следващата стъпка в либерализацията на пазара е преминаването на всички стопански потребители от регулиран към свободен пазар. Тази промяна ще засегне около 300 000 потребители с годишно потребление в размер на около 4 500 000 МВтч. След осъществяването на тази промяна на регулирания пазар ще бъде свит до 10 000 000 – 10 500 000 МВтч електрическа енергия и в него ще присъстват само битови потребители. Една от очакваните ползи от тази мярка е да доведе до засилване на конкуренцията сред търговците, както и поява на нови търговци“, се казва в мотивите на вносителите на законопроекта. В мотивите се коментират и движението на ценовите нива на пазарите на електроенергия в Европа през последното тримесечие на миналата година и в частност отчетеното понижение на средната пазарна цена на ЕС със 7 % до 43,9 евро за МВтч и причините за това.

„За същия период на българската борса също отбелязват спад“, пишат още вносителите в мотивите си, като правят сравнение между цените от третото и четвъртото тримесечия на 2019 година,  предстоящото обединение на пазара „ден напред“ и очакваното положително влияние от този процес върху ценовите нива и ликвидността.

В очакване на гъвкавост

В рамките на дискусията кризата с коронавируса бе спомената. Не бе засегнат обаче проблема с онези микрофирми, които ще запазят наложеният от пандемията начин на работа – от дома. Кризата с коронавируса  (Covid-19) накара през последните месеци редица компании да преструктурират работата си. Офисите се преместиха в домовете на хората. Някои компании освободиха офисите си като IT-та например. Популярното название „фризьорски салон“, някои по-амбициозни млади предприемачи свиха в куфарчета и пр. Бизнесът се оказа гъвкав и извлече полза от интернет технологиите. Точно тези промени обаче не са отчетени в предложените изменения в Закона за енергетиката. Може в момента този брой микро- и малки компании да не са много, но ако ще трябва да се научим да живеем в условията на Covid-19 законовите промени трябва да са гъвкави и да предоставят тази възможност.

Предвид факта, че обсъждането предстои може би някой ще се сети да постави и тези въпроси пред депутатите. Защото се оказа, че работодателските организации са втренчени единствено в дългосрочните договори.

Практичните въпроси на ЕРП-та

Електроразпределителните предприятия поставиха няколко въпроса, които са от съществено значение процесът на либерализация да се случи така, както се предвижда „на книга“. Какво ще се случи с тези структури и фирми, които в рамките на 3 месеца не са си избрали доставчик на електроенергия, постави въпрос представителят на ЧЕЗ Зорница Генова. Другият не по-малко важен въпрос касае мащабите на процеса – 300 хил. структури и фирми.

„Всеки трябва да има индивидуален договор за доставка. Ще е трудно да се администрират 600 хил. договора (300 хил. с разпределително и 300 хил. със снабдително дружество)“, каза Генова. Представителите на Енерго-Про Пламен Стефанов и на EVN Калина Трифонова подкрепиха виждането на ЧЕЗ и поставиха въпрос дали не може да се търси вариант за общи условия.

По-късно обаче Пламен Младеновски от КЕВР обясни, че регулаторът няма законово условие за определяне на общи условия, но може да излязат с инструкция по въпроса.

Очаква се между първо и второ четене обаче тези въпроси да бъдат изчистени, иначе проблеми първо може да има само за енергийните дружества, но впоследствие ако се окаже че проблем имат не 300 хил., а 100 хил. фирми какво ще прави КЕВР, енергийната комисия, търговците, енергийните дружества?

Очаквана подкрепа

Очакването е парламентът да приеме скоростно промените, тъй като Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) трябва да се произнесе за цените на тока през новия регулаторен период до края на юни. Това означава, че ще има отлагателен период от три месеца (юли, август и септември) и решението ще влезе с пълна сила от 1 октомври. Това бе признато и от Николов. „Притиска ни факта, че КЕВР трябва да излезе от 1 юни с решение, както и това, че общинските структури (училища, детски градини, болници и пр.) трябва да се намерят доставчици и да не отидат на доставчик последна инстанция (ДПИ), където всички знаем какви са цените“. По думите на Николов решението е от 1 юли, защото през зимните месеци небитовите потребители ще се адаптират по-трудно.

В същото време Николов призна, че в момента пазарът на електроенергия е доста непредвидим. Фактът, че никой не се е явил на търг на АЕЦ (цена малко над 60 лв./МВтч б.р.) говори сам по себе си, според депутата.  Николов уточни, че се работи и по разработването на платформата, от която небитовите потребители да си избират доставчик на ток. Във времето между първо и второ четене се очаква депутатите да решат и дали в настоящите промени на енергийния закон ще бъдат вкарани и поправки, касаещи енергийно бедните.

Министерство на енергетиката подкрепя законопроекта, промените са навременни, каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова. По думите й моментът е удачен, а до 1 октомври фирмите „ще могат да проведат и обществените поръчки по ЗОП за доставчик по реда на този закон“. „Моментът е благоприятен, отчитайки нивото на цените на свободния пазар“, каза още Петкова, като допълни, че Европейската комисия обвързва този етап на либерализацията с предоставянето на механизма за капацитет.

КЕВР също се обяви в подкрепа на излизането на пазара на небитовите потребители, стана ясно от думите на председателя на регулаторната комисия Иван Иванов. „Ще съобразим ценовото си решение с приемането на закона“, каза той. Срокът за излизането на пазара на небитовите потребители ще е 3-месечен, или както вече бе споменато до 1 октомври, а за битовите потребители – 1 юли 2021 година.

Ние имахме идея на регулирания пазар да останат и микро потребителите, но това щеше да създаде трудности, затова  смятаме, че излизането им още през този месец (юли) ще даде възможност да си изберат доставчик, каза председателят на КЕВР Иван Иванов, позовавайки се на евродирективата, в която са фиксирани сроковете за оставане на регулирания пазар само на битовите потребители. Освен това по думите му, така страната ни „ще докаже, че изпълнява ангажиментите си“.

И някои въпроси

Константин Стаменов от страна на работодателите, освен изразената подкрепа постави и въпроса за това дали не е време да се помисли ДПИ да е с по-конкурентна цена и разбира се, не подмина въпроса за дългосрочните договори.

Заместник-председателят на енергийната комисия Таско Ерменков от своя страна изрази несъгласие либерализацията на електроенергийния пазар да бъде обвързвана от страна на Европейската комисия с механизма за капацитет. Той обърна внимание на това, че процесът ще засегне не само енергийно уязвими потребители, но и болни хора. Крайно време е, когато седнем да говорим за либерализация да имаме предвид за енергийно зависимите, на които трябва да се решат проблемите, които са социални, обясни той. Ерменков видя в предлаганите промени в енергийния закон три проблема: ликвидността на пазара, непрогнозируемото потребление на микро производителите и опасността да не си намерят доставчик  и рискът от увеличаване на цената на електроенергията на регулирания пазар, заради излизането на голям брой потребители.

Пламен Младеновски от КЕВР в отговор на възникналите въпроси коментира, че въпросът с крос субсидирането вече е изчистен. По думите му, наистина предстоящите промени и излизането на небитовите потребители на свободния пазар ще повлияе на регулирания.  В частност става въпрос за намаляване на квотата от АЕЦ „Козлодуй“, която предоставя и най-евтината енергия за потребителите на регулирания пазар, но не така съществено. Младеновски обясни също така, че не очаква проблеми с небаланса, а по думите му малките потребители са лесно предвидими.