IHS Markit: Зеленият водород може да стане конкурентоспособен още през 2030 г.
Производството на зелен водород може да постигне конкурентоспособност по разходи с традиционната днес форма на водорода, получаван на основата на природен газ през 2030 г. Това смятат анализаторите от IHS Markit.
Пилотни проекти днес се осъществяват вече от много страни. „Стойността на производството на зелен водород е спаднала с 50 процента от 2015 г. и може да бъде понижена с още 30 процента към 2025 година, частично заради предимството на по-голямо и стандартизирано производство“, казва Simon Blakey, старши съветник в IHS.
Фактори за намалението трябва да станат ефектът от мащабирането, инсталациите за възобновяеми производствени мощности специално за производството на водород, което да осигури възможност за увеличаване на коефициента на полезно действие на електролизаторите, а също така и последващото намаляване на разходите на фотоволтаичните и вятърни електроцентрали. „Всички сме уверени, че в тази посока текат тенденциите в тези три области“, смята Blakey.
Все пак основен двигател за нарастващата конкурентоспособност на зеления водород са икономиите в резултат на мащаба. Според анализът на IHS Markit, инвестициите в проектите Power-to-X (преобразуване на електроенергията на първо място във водород) бързо нарастват. През 2019 г. те са били около 30 милиона долара. Според очакванията на анализаторите, през 2023 година те ще се увеличат до 700 милиона долара. Инвестициите все по-често се насочват към по-големи производствени мощности. Както показва базата на IHS Markit Power-to-X Tracker проследяваща водородните проекти по целият свята, срeдният размер проекти Powr-to-X планиран за 2023 година съставлява 100 МВт, което 10 пъти надвишава мощността на най-големия проект, който към настоящия момент е в експлоатация.
Анализаторите виждат голям потенциал за използването на водорода в транспортният, промишленият, енергийният сектори, както и в топлоснабдяването. Те обаче очакват, че в допълнение към зеления водород, „синият“ също ще играе роля. „Синият и зеленият водород се допълват взаимно един с други“, отбелязва Shankari Srinivasan, вицепрезидент на IHS Markit. “Ако те се развиват паралелно, водородът ще може да даде значителен принос за осигуряване на бъдещите нужди от енергия, особено в условията на амбициозните въглеродни цели.
Общият дял на водорода в потреблението на енергия в крайна сметка ще зависи от постигането на степента на декарбонизация. Делът може да нарасне до една трета, ако емисиите бъдат намалени с 95 процента и повече. „Днес в Европа съществува общо съгласие, че електрификацията сама по себе си те може да осигури нивото на съкращаване на емисиите, към което се стремят много страни“, добавя Catherine Robinson, изпълнителен директор на IHS Markit в сектора на европейската енергетика, водород и възобновяем газ.