Декларацията от Катовице или за двуличието на българските политици

Автор: инж. Щерьо Щерев

Темата за бъдещето на въглищните термични централи, в частност на енергийния комплекс "марица Изток" у нас, остава отворена и остро конфликтна - за експертите в сектора, за политиците и за обществото като цяло. Полемиката в професионалните среди се засили особено след конференцията в Катовице, последвалото решение на ЕК за ограничаване на субсидиите за ТЕЦ и призива на големи инвеститори за ускорена декарбонизация на енергетиката. Затова 3е-News продължава дискусията, като сме отворени за публикуване на мнения на привържениците на всяка от различните позиции по темата. Днес публикуваме анализ на енергийния експерт инж. Щерьо Щерев, като очакваме и други мнения по въпроса имат ли бъдеще въглищните ТЕЦ.

През последните месеци на старата година мнозина политици от управляващата коалиция и от опозицията се изредиха в Стара Загора и Раднево да обещават, как ще отстояват интересите на работещите в минно-енергийния комплекс „Марица-изток”. Съзнателно или несъзнателно те подценяваха значението на комплекса – за стабилността на сектора, икономическо и социално. От него зависят шест милиона и половина българи, които с мъка плащат растящите цени на електрическия ток, вода и отопление, а също и промишлеността, която трябва да запази конкурентната способност на продукцията си на вътрешния и международните пазари. Самият президент заяви, че имат съгласувана позиция с правителството, която той е засилил за Двадесет и четвъртата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата в гр. Катовице, Полша /СОР-24/ и няма да се съгласи на никакви промени в условията на вече подписаното Парижко споразумение.


Но почти месец след форума управляващи и опозиция запазват гробно мълчание. Защо?


Едва в края на миналата седмица инж. Владимир Топалов, председател на СМФ „Подкрепа” разкри резултатите от Катовице. За втори път през този век българската енергетика и интересите  на болшинството българи бяха предадени. Делата се разминаха с помпозните политически обещания.


Декларацията от Катовице е умален вариант на тази от Силезия, която заявява, че трябва да се търси „справедлив енергиен преход” и, че средната температура на Земята не трябва да се покачва с повече от градус и половина за разлика от Парижкото споразумение, където е записано да не надвишава 2 градуса.


В групата, която е подкрепила тази декларация са 56 държави в това число и България, от 200 участвали в конференцията.


С поставения от ръководителя на нашата делегация подпис бе утвърдена предсрочната смърт на родната конвенционална енергетика. След поетият ангажимент България едва ли ще може да се възползва от внесената по настояване на Полша уговорка в новите правила: „производителите, с които са подписани договори до 31 декември 2019 година /в рамките на местен механизъм за доставка на мощности/ да бъдат освободени от посочените ограничения.”


Ако беше жив видният българин Стоян Михайловски би възкликнал: „От Ньой до сега само неподготвени и политически немощни люде участват в международни форуми, неспособни да защитят националните ни интереси. Бог да пази България!” Но Господ не помага на безгръбначните, които се огъват като тръстика пред всеки външно политически и лобистки полъх.

Организаторите на СОР-24 очакваха тя да приключи с официален документ, който да фиксира ускорен график за спиране и извеждане от експлоатация на ТЕЦ на въглища. Неочаквано за тях опитите да бъдат включени поръчкови научни доклади в официалните документи от конференцията в Катовице се провалиха. Сред тях бе силно критичният доклад на Междуправителствената експертна група по изменение на климата. През октомври в свой доклад групата предупреди, че за да бъде задържано повишението на температурата на Земята в рамките на 1,5 градуса, ще са нужни "безпрецедентни промени" във всеки един обществен аспект.


Саудитска Арабия, САЩ, Русия и Кувейт са отказали да се използва думата "приветстваме" във връзка със заключенията в доклада. Те не са приели официализирането на позицията на учените. Решено е единствено да се изкаже признателност за работата по доклада, да бъде приветствано навременното му завършване и да бъдат поканени страните по споразумението да използват информацията в него. Седмица по-късно Държавният департамент разпространи съобщение, че САЩ не поемат никакви задължения за изпълняване на Парижкото споразумение, в това число и финансови.


Китай, Индия, Бразилия, Турция, страни с най-големи емисии на СО2 в световен мащаб, но и с най-голям подем в икономиките си се дистанцират  дипломатично и също не подписват заключителните документи. Към тях са Германия и Италия, европейски страни с най-голям обем на парникови емисии. Пред ръководителите на тези страни с предимство се ползват националните интереси и да продължи икономическият растеж в близка и по-далечна перспектива. Френският президент Макрон бе принуден от всенародния протест да наложи шестмесечен мораториум, /който със сигурност ще стане безсрочен,/ върху правителствени решения, които повишават цените на енергийните продукти и оскъпяват живота на френските граждани.


Всъщност, чии интереси защитават нашите политици?


Десетки години големите финансови фондове действаха задкулисно, създаваха „зелени” фондации, финансираха „независими зелени формации/сдружения”, субсидираха занемарени от правителствата им научни институти с една цел – да се манипулира общественото мнение в глобален мащаб срещу конвенционалната енергетика. Обявиха емисиите на въглероден диоксид /СО2/ за враг номер едно на климата и съответно на човечеството. Целево финансирани учени и институти създаваха псевдо статистики относно повишаването на средните температури на атмосферата в периода след началото на индустриалната революция до днес. Тези финансово програмирани „научни колективи” разработваха прогнози на база компютърни модели относно глобалното затопляне до края на 21 век.


Средствата за масова информация бяха затрупани с апокалиптични предсказания за загиването на огромен брой животински видове, разтопяване на огромните ледници в Гренландия и Арктика, повишаване на нивото на световния океан, заплашвайки от потопяване на крайморски градове и равнини. Кукловодите разчитаха както на изпробваната тактика, че една лъжа повторена хиляда пъти се приема за истина, така и на суетата на политиците. Мнозина от тях не обичат да четат и си въобразяват, че след като са станали политици, са всезнаещи. От позиция на временно заеманите от тях държавни постове те високомерно обявяват учените с независимо мислене и поведение за „синодални /феодални/ старци”, надявайки се да прикрият духовната си и интелектуална немощ. Тези държавници лесно се поддадоха на всеобщата манипулация, пренебрегвайки коректните статистики от уважавани научни институции, останали независими от „зелените” фондации.


Върхът на глобалната хипноза бе в Париж, на 12 декември 2015 година. Държавни глави от 175 страни подписаха споразумение за всеобщи координирани действия срещу така нареченото глобално затопляне в следствие на антропогенната дейност. Беше формулирана цел №1 – да се ограничат емисиите на СО2 и да се задържи глобалното затопляне  до края на века до 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната епоха. Този документ вдъхнови лобитата в Брюксел, мотивирани привърженици на „зелените” формирования, като WWF, GREENPEACE, Мрежата за устойчива енергия на Централна и Източна Европа (CEESEN). Те създадоха и прокараха с некоректни действия през Европейския парламент Референтен документ за най-добрите налични техники за Големите горивни инсталации на ТЕЦ-ли и промишлеността със завишени норми за пределно допустими количества емисии на парниковите газове. Този документ бе последван от сценарий за ескалиращи ограничения, режим на емисионни квоти и европейска борса за търговия с тях. Той се оказа мощен инструмент в ръцете на лобиращите за ВЕИ европейски бюрократи да реализират първоначално огласения плавен справедлив преход към ниско въглеродна енергетика.


Европейските инициативи създадоха благодатна почва за спекулативния капитал и големите банки, които реализираха огромни печалби без особени усилия за сметка на потребителите на електрическа енергия. Цената на тон СО2 за последната година скочи от 8 до 25 евро. Вместо плавен и постепенен преход, с поетапно увеличаване на финансовата тежест на емисионните квоти, резкият скок в цената на последните изправи въглищните централи пред непосредствени и ранни фалити. Финалният акорд на тази мащабна акция трябваше да се постави с подписването на декларация от двестате страни участнички в СОР-24, Катовице, която да определи в следващите пет години ликвидацията на хиляди ТЕЦ-ли и въглищни мини. Но конференцията завърши с фиаско – само ръководителите на  56 държави се огънаха и подписаха този убийствен за конвенционалната енергетика документ.


Това бе огромно разочарование за 95 инвеститори, управляващи 11,5 трилиона долара в активи. Очакванията им да се отвори ниша за инвестиции в нови енергийни обекти по света, които да заместят затворените ТЕЦ пропаднаха. Това предизвика в края на декември те да подпишат писмо, в което настояват европейските енергетици „да планират бъдещето си в икономика с нулеви емисии“.


Инвеститорите искат потвърждение, че енергетиците ще започнат осъществяване на такива бизнес стратегии, които съответстват на целите на Парижкото споразумение. Освен това те изискват електроенергетиката да постави ясни срокове и задължения за бързо прекратяване на използването на въглища в страните от ЕС и ОИСР/ Организация за икономическо сътрудничество и развитие/ не по-късно от 2030 г., определяйки при това как компаниите ще управляват отписването на съответните активи.


Това писмо обяснява активизирането на „зелената формация” CEESEN през 2018 година. С инвестираните огромни средства от финансовите фондове тя проведе голям брой курсове за стратегическо планиране в посока трансформация към ниско въглеродни икономики на местно ниво. Бяха анализирани голям обем статистически данни, за да бъдат определени конкретни краткосрочни и дългосрочни мерки за всеки целеви регион, като са поставени основите на 10 визии, 10 стратегии и 100 плана за действия в регионите на Източна Европа, попадащи в обхвата на проекта. Впечатляващо е, че тя е създадена и финансирана целево за действия изключително в страните от Източна Европа, може би защото те се поддават на политически и финансов външен натиск.


След Катовице брюкселските лобита се активизираха. Решението за реформиране на пазара за електроенергия, което включва в себе си прекратяване на субсидирането на пазара на ТЕЦ на въглища от 2025 година, е само отпреди десетина дни. Документът  съдържа редица законодателни инициативи, насочени към увеличаване на дела на ВЕИ в производството на електроенергия в страните от ЕС до 50% през 2030 година. Налагат се нови правила, които предвиждат, че само електроцентрали, чиито емисии на СО2 не надхвърлят 550 грама на киловатчас, ще имат право да претендират за специални плащания. Става въпрос основно за плащания в рамките на пазар на мощности, чиито производители получават възнаграждения, независимо от количеството произведена електроенергия.


Тази норма ще се задейства за всички производители от датата на влизане в сила на този документ, а за действащите ТЕЦ – от 1 юли 2025 г. По настояване на Полша, която задоволява над 80 % от потребностите си от електроенергия на базата на въглища, в новите правила е внесена уговорка: „производителите, с които са подписани договори до 31 декември 2019 г. (в рамките на местен механизъм за доставка на мощности), да бъдат освободени от посочените ограничения”. След подписа в Катовице България едва ли ще може да се възползва от тази уговорка.


Иска ми се да вярвам, че има и други политици като Ангел Джамбазки, който се ангажира много сериозно в защита на българските превозвачи срещу двуличната политика на Брюксел. Ако има такива, които са готови да направят и привидно невъзможното, за да защитят българската конвенционална енергетика и присъединят България към групата страни, като САЩ, Китай, Индия, Германия, Италия, Русия и други, неподписали документите от Катовице, ще им предоставя по-долу резюме на лекцията на американския професор Линдзен от Масачузетския университет. Тя е изнесена в Лондон през октомври 2018 година. Повече аргументи, подобни на неговите, могат да бъдат получени от уважавани учени астрономи, физици, метеоролози, океанолози от Българската академия на науките, които са защитили дисертационни трудове по темата за климатичните промени. А лесовъдите и ботаниците могат да обосноват количествените възможности на българската зелена природа – гори, плодни дръвчета, житни, зеленчукови растения, ливади, както и водораслите в многобройните водни басейни – да абсорбират по-големи количества СО2, отколкото се емитират у нас.


С тяхна помощ може да се обоснове „въглеродният неутралитет” на България, която е намалила емисиите на СО2 с над 55% спрямо базовата 1990 година и страната ни да излезе от квотния режим. Тогава повишаването на цените на електроенергията за бита и промишлеността може да се отложи за дълъг период, и значително да се смекчи инфлацията през 2019 година.


Резултатите от Катовице показват, че голям брой държавни ръководители или техните съветници по енергийните и екологичните въпроси са слушали или чели лекции на независими и уважавани учени като проф. Линдзен и са взели под внимание публикуваните статистически данни за климата от институции като НАСА, Националната агенция на океанските и атмосферни изследвания, Датския метеорологичен институт и др., затова те не подписаха заключителните документи на СОР-24.


Кратко резюме на Годишната лекция за 2018 г. на GWPF: „Глобалното затопляне за двете култури”, проф. Ричард С. Линдзен, член на Националната научна академия в САЩ и на Академичния консултативен съвет на GWPF:


„…Системата, която разглеждаме, се състои от две турбулентни течности (атмосферата и океаните), които взаимодействат една с друга. Като казвам „взаимодействие“, просто имам предвид, че те упражняват натиск една към друга и обменят топлина една с друга. Тези течности са на въртяща се планета, която се загрява неравномерно от слънцето. Движенията в атмосферата (и в по-малка степен в океаните) се генерират от неравномерното влияние на слънцето. Океаните имат циркулации и течения, които действат в мащаби от време, вариращи от години до хилядолетия, и тези системи пренасят топлина към и от повърхността. Поради мащаба и плътността на океаните, скоростите на потока обикновено са много по-малки от тези в атмосферата и са свързани с много по-дълги времеви периоди. Фактът, че тези циркулации носят топлина към и от повърхността, означава, че самата повърхност никога не е в равновесие с космоса. Освен с океаните, атмосферата взаимодейства с изключително неравномерна земна повърхност. Тъй като въздухът преминава над планински вериги, потокът е силно изкривен. Следователно, топологията играе основна роля за промяна на регионалния климат. Тези изкривени въздушни потоци дори генерират флуидни вълни, които могат да променят климата в отдалечени места. Компютърните симулации на климата обикновено не успяват да опишат адекватно тези влияния. Изключително важна съставка на атмосферния компонент е водата в течно, твърдо и газообразно състояние, а промените в състоянието имат огромно въздействие върху енергийните потоци. Всеки компонент има също и важни въздействия от излъчването (радиацията).

Въпреки че все още не съм дискутирал парниковия ефект, сигурен съм, че всички сте чували, че въглеродният диоксид е парников газ и че това обяснява неговия затоплящ ефект. Затова трябва да разберете, че двете най-важни парникови субстанции са водните изпарения и облаците. Облаците също са и важни рефлектори на слънчевата светлина.


Единицата за описание на енергийните потоци е ват на квадратен метър. Енергийният бюджет на тази система включва усвояването и повторното емитиране на около 200 вата на кв. метър. Удвояването на CO2 води до 2% смущение в този бюджет. Същото се отнася и за незначителни промени в облаците и други характеристики, а подобни промени са често срещани. Земята получава от слънцето около 340 вата на кв. метър, но около 140 вата на кв. метър просто се отразяват обратно в космоса – и от повърхността на Земята, и по-важното – от облаците. Така остават около 200 вата на кв. метър, които Земята трябва да емитира, за да установи баланс.


Удвояването на концентрацията на въглероден диоксид се изчислява като еквивалент на натиск от около 3,7 вата на кв. метър, което е малко по-малко от 2% от нетните входящи 200 вата на кв. метър. Много фактори, включително мястото на облаците и височината, снежната покривка и океанските циркулации, обикновено причиняват промени със сравнима големина.


Важно е да се отбележи, че такава система ще се колебае с времеви мащаби, вариращи от секунди до хилядолетия, дори при липса на ясно определени сили, различни от постоянно слънце. Климатичната система се влияе от слънцето, но дори ако слънчевата сила беше постоянна, климатът щеше да продължи да се променя. Като се има предвид масивната природа на океаните, такива промени могат да включват по-скоро периоди от хилядолетия, отколкото от милисекунди. El Niño е сравнително кратък пример, включващ години, но повечето от тези вътрешни времеви вариации са твърде дълги дори за да бъдат идентифицирани в сравнително краткия запис, направен с измервателни прибори. Природата има много примери за автономна променливост, включително приблизително 11-годишния цикъл на слънчевите петна и обръщанията на магнитното поле на Земята на всеки двеста хиляди години. В това отношение климатичната система не се различава от другите природни системи.


Когато през 1988 г. ученият от NASA Джеймс Хансен заявил пред американския Сенат, че лятната топлина отразява повишени нива на въглероден диоксид, дори и списание „Наука“ съобщава, че климатолозите са скептични. Установяването на тази крайна позиция като догма в настоящия период се дължи на политически актьори и други хора, опитващи да се възползват от възможностите, които изобилстват в енергийния сектор за трилиони долари. Един такъв пример е Морис Стронг, глобален бюрократ и безскрупулен играч (който прекарва последните си години в Китай, очевидно, опитвайки се да избегне съдебно преследване за ролята си в скандалите около програмата на ООН „Петрол срещу храни“). Именно на Стронг често се приписва инициативата за създаването на движението, свързано с глобалното затопляне в началото на 80-те години на миналия век, а впоследствие той съдейства за организирането на Конференцията в Рио, където се създава Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата. Други, като Улоф Палме и неговия приятел, Берт Болин – първият председател на Междуправителствената група за изменение на климата (IPCC), също са замесени в тези игри още през 70-те години.
Предполага се, че силата, която тези хора отчаяно търсят, включва властта да се върне статута и благосъстоянието, които обикновеният човек е придобил и продължава да придобива чрез индустриалната революция, генерирана на базата на изкопаеми горива, и да ги върне на предполагаемо по-подходящия статут на крепостни селяни. На много повече от най-бедните в света ще бъде забранена възможността да подобрят състоянието си.


Независимо от това, когато тези твърдения се представят на лидерите на нашите общества, заедно с фалшивото твърдение, че 97% от учените са съгласни, нашите лидери се страхуват да се различават и продължават, подобно на леминги (вид гризачи), да планират самоубийството на индустриалното общество.
Кое е това, което прави нашите елити толкова уязвими, и кое е това, което кара много от нашите учени да популяризират такава глупост? Отговорите не могат да бъдат много ласкателни нито за едните, нито за другите. Нека първо разгледаме "уязвимите" елити.


1.    Те са били обучавани в система, където успехът се основава на способността им да се харесат на своите преподаватели. С други думи, те са програмирани да правят всяко нещо да звучи разумно.

2.    Тъй като те са уязвими откъм фалшиви приказки (наратив), те са далеч по-малко уязвими икономически, отколкото са обикновените хора. Те вярват, че са достатъчно богати, за да издържат на икономическите страдания от предложените политики и са достатъчно умни, за да се възползват от тях.

3.    Фалшивите приказки са  достатъчно тривиални за елита, за да си мисли в крайна сметка, че "разбира" науката.

4.    За мнозина нуждата да ги считат за интелигентни ги кара, да се страхуват, че противопоставяйки се на нещо, за което се твърди, че е "научно", може да доведе до това, да ги смятат за невежи и този страх надделява над всеки идеологически ангажимент за свобода, който може да имат.


Нито един от тези фактори не се отнася за "обикновените" хора. Това може би е най-силният аргумент за народната демокрация и срещу ръководството на онези, които "знаят най-добре".


Да видим как стои въпросът с учените?
Специалистите са специалисти. Много малко от тях са експерти по климата. Това включва много предполагаеми "учени за климата", които се включиха в тази област в отговор на огромното увеличение на финансирането, което съпровожда истерията за глобалното затопляне.


Учените са хора със собствени политически позиции и много от тях с ентусиазъм използват статута си на учени, за да популяризират своите политически позиции (не по-различно от известни личности, към чийто статус някои учени често се стремят).


Учените осъзнават остро и цинично невежеството на не-учените и страха, който това поражда. Този страх оставя в „уязвимите“ елити особено облекчение от уверенията, че теорията, която стои в основата на алармата, е тривиално проста и че "всички" учени са съгласни. Бившият сенатор и държавен секретар Джон Ф. Кери е типичен пример, когато заявява по отношение на парниковото затопляне: "Знам и понякога си спомням, че когато бях в гимназията и колежа, някои аспекти на химията или физиката могат да бъдат трудни. Но това не е трудно. Това е просто. Децата в най-ранна възраст могат да го разберат". Както видяхте, парниковият ефект не е чак толкова прост. Само забележително блестящи деца биха го разбрали. Като се има предвид последващото описание на климата и неговата физика, направено от Кери, беше ясно, че той не е в състояние да изпълни задачата.


Доказателствата


Първо, за да може едно нещо да бъде доказателство, то трябва да е било предречено недвусмислено. (Това е необходимо, но далече не е  достатъчно условие).


Ако се спрем  на въпроса за екстремните температури, има ли някакви данни, които дори да  потвърждават основанията за безпокойство? Що се отнася до тях, липсват  данни за тенденция  и Междуправителствената експертна  група по изменение на климата е съгласна с това. Дори Гавин  Шмидт,  наследникът на Джим Хансен в  поделението  на НАСА в Ню Йорк – GISS /Годдардски институт за космически изследвания/ , отбеляза, че „почти никъде в  литературата не могат да се намерят общи твърдения  относно екстремните температури, но те изглежда изобилстват в популярните медии“. Той продължи с изявлението си, че  е необходимо човек да помисли само няколко секунди, за да разбере, че популярните схващания, че „глобалното затопляне означава, че всички екстремни температури   трябва да се  увеличават  през цялото време“  са  „глупост“. В основата на тази глупост е неуспехът  да се разграничат метеорологичните условия  от климата. Така  глобалното затопляне се отнася до  желаното  увеличение на температурата с около 1°С  от края на  Малкия ледников период  преди около 200 години.


Научно неграмотни хора обаче изглеждат неспособни  да разграничат   глобалното затопляне на климата от екстремните температури, дължащи се на метеорологичните условия. Всъщност, както вече бе  отбелязано, в действителност  изглежда няма  никаква доловима тенденция  в екстремните метеорологични условия. Това, което е налице, е само по-голямото внимание, което медиите оказват  на метеорологичните условия,  и използването на  отразяването на тази „новина“ от хора, които разбират, че  прогнозите   за  катастрофа  в далечното бъдеще  едва ли са необорими и че следователно те се нуждаят от начин, по който да убедят обществото, че опасността е  непосредствена, дори ако тя не е такава.


Същото се отнася и до случая с покачването  на морското равнище. В продължение на стотици години морското равнище се е покачвало с около 8 инча  на век и е ясно, че ние сме успявали да се справим с това. За да  се всее  страх обаче, се търсят  тези модели, които  предвиждат  много по-големи покачвания.  На практика  отдавна е известно, че  на повечето  крайбрежни места промените на морското равнище, отчетени  от уредите за измерване на прилива и отлива, преди всичко се дължат  на промените  на земното равнище, свързани  както с тектониката, така и с използването на земите.


Освен това, леката  промяна на средната температура в света (всъщност,  промяната  на увеличаването на температурата) е много по-малка от предвиденото  с помощта на компютърните модели, използвани от Междуправителствената експертна група по изменение на климата. Дори ако всички тези промени се дължат на човека,  то това би  било най-съвместимо  с  ниска чувствителност към добавен въглероден диоксид, а Междуправителствената експертна група  по изменение на климата само твърди, че  по-голямата (не цялата) част от  затоплянето  през последните 60 години  се дължи на човешката дейност. Така  въпросът  с предизвиканите от човека климатични промени не изглежда сериозен проблем. Това обаче трудно  спира  невежи политици да декларират, че твърдението на Междуправителствената експертна група по изменение на климата, с което тези промени му се приписват, е равносилно на недвусмислено доказателство  за предстоящо бедствие.


Тенденциозното подбиране на факти винаги представлява проблем. Така наскоро се твърдеше, че оттичането   на ледовете в Гренландия се е увеличило и че затоплянето ще го влоши. В доклада са пропуснати получените както от Националната агенция на океанските и атмосферни изследвания (NOAA), така и от Датския метеорологичен институт сведения, че ледената маса  на Гренландия  фактически  се увеличава. Всъщност, и двете наблюдения  могат да бъдат верни и наистина натрупаният лед изтласква периферния в морето.


Всички т.нар. доказателства в голяма степен представляват неправилно тълкуване, преувеличение, тенденциозно подбиране на факти  или направо лъжи.
Заключение


И така, ето го ясно описано.  Едно неправдоподобно предположение, подкрепено от  неверни доказателства  и повтаряно непрекъснато, стана политически коректно „познание“ и се използва за  насърчаване на събарянето  на промишлената цивилизация. Това, което ще оставим на внуците си, не е планета, увредена от  промишления прогрес, а сведения за безкрайна глупост, както и пейзаж, развален от  ръждясващи вятърни паркове и рушащи  се редици  соларни панели. Неверните твърдения за 97% съгласие  няма да ни пощадят, но  готовността   на учените да си мълчат  вероятно в много голяма степен ще намали доверието в и подкрепата за науката. Може би в края на краищата това няма да бъде толкова лошо – със сигурност що се  отнася до „официалната“ наука.


Настоящото положение има поне една положителна страна. Никоя  от предлаганите политики  няма да има голямо въздействие  върху парниковите газове. Така  ние ще продължим  да извличаме полза  от единственото  нещо, което  може ясно да се припише на увеличения въглероден диоксид, а именно – неговата ефективна роля като тор за растенията и фактор, намаляващ уязвимостта им към суша. Междувременно Междуправителствената експертна група по изменение на климата твърди, че е необходимо да предотвратим  затопляне с още 0,5°С, въпреки че  затоплянето с 1°С, настъпило  досега, бе придружено от най-голямото увеличаване на човешкото благосъстояние в историята.”  


Интересно би било, всеки от нашите политици към коя група от по-горе описаните би се определил?


Ако все още има национално /а не само политически/ отговорни политици, които не са се поддали на външен политически и лобистки натиск, нека да мобилизират всички сили и средства и да запазят в следващите 40 години българската конвенционална енергетика, за да не се допусне страната ни, да влезе в нова енергийна и икономическа криза с тежки последствия за жизнения стандарт на и без това бедните български граждани в следващите десетилетия.