България е на път да се откаже от най-устойчивия и обществено приемлив източник на зелена енергия

Поправки в Закона за водите, приети през 2010 г. като част от пакет от мерки за ограничаване на растежа на зеления сектор у нас, са морално остарели и все по-вредни за обществото

Икономика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
2791
article picture alt description

И на второ четене поправките в Закона за водите се оказаха недогледани. Все още има много малко време депутатите да се поправят.

 

През 2010 г. в Закона за водите влязоха промени, с които се забрани водовземането, а следователно и дейността на част от водните централи у нас. След датата на влизане в сила на закона, 9 август 2010 г., басейновите дирекции не могат да издават нови и да подновяват съществуващи разрешителни за водовземане за ВЕЦ в защитени зони, в които поддържането на водите се счита за фактор при опазване на биологични видове.

 

Приетите промени трябваше да отговорят на нарастващия обществен натиск за ограничаване на ръста на зелената енергия. В периода 2010 – 2013 се създаде обществено недоволство, предизвикано от твърдения за непосилни публични разходи за субсидиране, липса на контрол и масови нарушения в зеления сектор, преди всичко при строителството на фотоволтаични и вятърни централи. През 2010 г. правителството инициира проверки на процедурите по узаконяване на зелените производства на ток, като едновременно въведе мерки срещу ръста на нови мощности при всички видове зелена енергия. Проверките през следващите години показаха, че нарушения има, но те са единични изключения. Законовите забрани във водния сектор обаче, който е най-евтиният източник на възобновяема енергия в България, остават в сила и до днес и заплашват съдбата на десетки инвестиции във водната енергетика, включително такива от обществено значение.

 

Именно заради разбирането, че в страна от Европейския съюз не може да бъде допуснато произволно затваряне на сериозни екологични инвестиции, острата реакция на водният сектор бе приглушена и ориентирана главно към диалог с институциите. Експертите в сектора считаха, че проблемният член 188 «ж» от Закона за водите е временна мярка, която предстои да бъде преразгледана, най-малкото, защото въвежда възможност за ликвидация на едро на десетки реализирани инвестиционни проекти, които са минали всички процедури по оценка на въздействието върху околната среда и от години успешно работят, създават работни места и плащат данъци в бюджета.

Към днешен ден обаче забраната за издаване или подновяване на разрешителни за водоползване остава в сила и се прилага последователно от басейновите дирекции, които отказват да продължат срока на действие на разрешителните за водовземане на засегнатите ВЕЦ с общ мотив - противоречие на чл. 118 «ж» от Закона за водите. Отказът от удължаване на срока, който органите постановяват не се преценява спрямо реалното влияние на дейността на конкретната централа върху околната среда. Така, за всички титуляри на разрешителни за водовземане, които попадат в обхвата на ограниченията по чл. 118 «ж», без оглед на етапа от развитие на проекта за реализация на ВЕЦ предстои да бъде издаден отказ за удължаване на срока на действие на разрешителните.

 

Това, че чл. 118 «ж» не е съобразен с особеностите на ред други закони и нарушава логиката на инвестиционния процес с годините стана очевидно. Има множество куриози, като например скорошния случай на ВЕЦ въведен в експлоатация през 2012 г. и действащ законно по разрешително за водоползване от 2008 г., който спира работа поради отказ от МОСВ да продължи действието на разрешителното. Именно защото попада под ударите на на чл. 118 «ж» от Закона за водите. Без последващ анализ и идея как да бъде обезщетен инвеститорът, чиято централа остава без вода и възможност за експлоатация.

 

Според експертите в сектора аргументите на чл. 118 «ж» за забрана за ползване на повърхностни води от ВЕЦ, които вече са получили всички разрешителни са абсурдни. Разрешителните са издавани според строга законова процедура. Инвестиционните намерения са разглеждани от институциите и са оценени като съвместими с целите и ограниченията на няколко закона, освен самия Закон за водите. За тях са извършени предвидените в Закона за опазване на околната среда и в Закона за биологичното разнообразие процедури за оценка на въздействието, а след въвеждане на централите в експлоатация те с години са заплащали такси за водовземане по тарифите, утвърдени от Министерския съвет.

 

Забраните на чл.118 «ж» бяха въведени и се прилагат ретроактивно - в много случаи години след като инвеститорите са получили необходимите разрешения за своя проект, усвоили са банковкредит и са реализирали водната централа. А законът не предвижда, за да се приложи чл. 118 «ж», да се извърши някакъв реален анализ на развитието на инвестиционния процес – дали обектът е в начален етап на изграждане, дали е в процес на завършване или конкретната ВЕЦ е вече в експлоатация и продава електроенергия на пазара.

 

Водноелектрическите централи са най-старият източник на електроенергия в света, предлагат най-доброто съчетание между ниска цена на енергията и ниско въздействие върху околната среда и са предпочитани в държавите с най-строго екологично законодателство - като Австрия, Швейцария и Канада например. ВЕЦ имат и редица обществено полезни функции като превенция от наводнения, комбинирана употреба на водния ресурс (питейно водоснабдяване, напояване), участие в балансирането на енергийната система и др.

 

Недобре обмислен, чл.118 «ж» тепърва ще предизвика нови преки разходи и пропуснати ползи за обществото

като обрича на ликвидация над 50 съществуващи водни електроцентрали.

 

По данни от 2018 г. ВЕЦ осигуряват ток за българските домакинства при средна цена от 7.45 стотинки за кВтч, по-евтина от която е само енергията на АЕЦ «Козлодуй» и ТЕЦ «Марица изток 2», но двата енергийни гиганта носят с дейността си несравнимо по-голяма вреда и риск за околната средаи здравето на населението. ВЕЦ осигуряват и над 60% от зелената енергия в България и са с най-голям принос страната да е изпълнила своя ангажимент към ЕК за дял на възобновяемата енергия от брутното вътрешно потребление.

Намаляването на енергията, произведена от ВЕЦ повишава цената на енергийния микс и намалява добрата възможност България да получава приходи от търговията със статистическите излишъци от преизпълнението на целите за дял на ВЕИ в брутното вътрешно потребление. Заради недобре премерената норма банковият сектор получава нарастващ удар чрез нежеланата предсрочна изискуемост на голям брой провалени инвестиционни кредити за строителството на засегнати ВЕЦ. Срещу държавата се завеждат все повече дела за обезщетение за вредите на добросъвестни инвеститори, които са вложили средства в условията на предвидими и ясни законови рамки, само за да бъдат попарени чрез една малка промяна без убедителна аргументация в Закона за водите.

При това, под гилотината попадат не само малки частни, но и големи обекти с обществено значение за енергийната сигурност, като държавната ВЕЦ «Цанков камък», собственост на НЕК ЕАД.

 

Девет години след приемането му чл. 118 «ж» не съответства на икономическите цели на страната и е вреден за инвестиционния климат у нас. Сдруженията в енергетиката все по-активно започват да повдигат въпроса за изменение на чл.118 «ж», защото с годините все по-голям брой ВЕЦ попадат в нормативната преса. Нужна е сигурност у инвеститорите, че успешно развиващи се и работещи инвестиционни проекти, за които държавата е извършила всички законови контроли и проверки и надлежно е издала всички нужни административни актове няма да бъдат ликвидирани поради една морално остаряла и обществено все по-вредна промяна в Закона за водите.

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща