Основният начин за извършване на онлайн измами се осъществява чрез email

COVID - 19 промени ли начина, по който работи бизнеса, свързан с дигиталните плащания? Увеличи ли се нуждата от по-сигурни системи и приложения?

COVID – 19 драматично промени начина по който бизнеса не само използва дигиталните плащания но и въобще оперира и предоставя своите услуги. Не е преувеличение ако дефинираме настоящата ситуация като едно от най-големите предизвикателства, с които сме се сблъсквали до сега в кратката ни дигитална история. Изведнъж се оказахме в ситуация на неконтролируема дигитализация, която изложи на риск огромен набор от системи и приложения. Логично това води след себе си и до повишена нужда от адекватни защитни стратегии и мерки.  

Това дължи ли се на увеличения брой на онлайн престъпленията? Каква е тенденцията?

От COVID – 19 изглежда най-ефективно се възползва организираната престъпност и всякакви други групи и индивиди търсещи всевъзможни начини да монетаризират своите усилия за компрометиране сигурността на бизнеса и потребителите. Тази тенденция недвусмислено се потвърждава от стряскащата статистика. Повишението на измамите с използване на електронна поща са нараснали само за периода Март-Април с 667%. Случаите на рансъмуер атаки са се повишили с над 35%. Според множество проучвания, кибер престъпниците създават десетки хиляди страници свързани с COVID – 19 на ежедневна база. Повечето от тези страници се използват за фишинг атаки, разпространяването на зловреден код или за финансови измами.

 Доверието на потребителя обаче със сигурност е намаляло вследствие на кризата? Как да се възвърне доверието и как да се възпита добрата култура на клиента?

Не мисля, че можем да говорим за намаляло потребителско доверие, а по-скоро за страх от неизвестността. Тази криза е уникална по своя характер и трудно може да бъде съпоставяна с подобни събития от близката история. Основната разлика е нивото на дигитализация и ролята на технологиите в бизнеса. За клиента няма друга алтернатива освен да прегърне „новото нормално“ в дигиталния смисъл на думата. Това, което категорично би повлияло на неговите предпочитания и избор да работи с една или друга компания е нивото на сигурност, която тя може да предостави.

Какви са прогнозите ви за развитието на сектора у нас, в сравнение с други страни тук онлайн плащанията остават относително малък дял, защо?

В България традиционно разплащанията се извършват кешово, като обяснението на този подход е повече от тривиален – застаряващо население и исторически наслоени предразсъдъци. За щастие банките и финансово-технологичните компании работят доста усилено в налагането на нови, високотехнологични продукти, които неминуемо ще доведат до желаните промени и експоненциално нарастване на  онлайн плащанията.

 Готов ли е бизнесът да осигури тяхната сигурност и какво трябва да направят банки, телекоми, доставчици и клиенти, за да се намалят случаите на онлайн измами?

Надали има бизнес в света, който може без колебание да заяви, че е готов на 100% да предпази клиентите и себе си от кибер заплахи. Динамиката на рисковата среда не позволява постигането на своеобразен еквилибриум на сигурността, в който всички са защитени и безгрижно се наслаждават на технологичния прогрес. Трудно може да се дефинират общо валидни предписания, но очевидно бизнесът не трябва да гледа на себе си като на изолиран дигитален субект, а като на част от една цялостна екосистема, в която всеки е изложен на определени рискове. Необходимо е да се преосмислят остарелите класически разбирания и догми свързани с киберсигурността, които по никакъв начин не кореспондират с императивите на контемпоралната дигиталната реалност.

Каква е ролята на държавата в тази верига?

Ролята на държавата е да създава съответните политики, да съблюдава безпристрастно спазването на регулациите в интерес на бизнеса и потребителите и да помага като не пречи.

 В България онлайн плащанията са по-малък дял, но сигурно и онлайн измамите с банкови сметки и акаунти сигурно да по-малко. Може ли да кажете конкретни цифри или тенденции у нас и/или в други страни в ЕС или в света?

Логично е по-малкото онлайн разплащания да означават по-малко измами, макар че невинаги тази зависимост е правопропорционална. Според публикувано социологическо проучване на Европейската комисия от Януари тази година, процентът на българските потребители, които са били обект на измами от всякакъв вид са не повече от 17%, в сравнение с Дания, Ирландия и Великобритания, където процентите варират между 67% - 69%. По този показател България е на последно място от всички страни в Европа. Друг интересен показател е кражбата на идентичност. 7% от анкетираните български потребители заявяват, че са пострадали от този тип атака, в сравнение с Великобритания, където те достигат 53%. Интересно е да се спомене и, че основния начини на извършване на онлайн измами – 43% се осъществява чрез използване на email.

Борис Гончаров е доказан професионалист с дългогодишен опит и визионер в областта на информационната сигурност. Той работи като изпълнителен директор на Amatas, където е фокусиран върху предвиждането на анализа на тенденциите в сферата на сигурността и определянето на корпоративни стратегии и тактики за защита.

Преди Amatas Борис е председател на Центъра за върхови постижения в киберсигурността (CseCoE) в G4S Europe. Той е ключов лектор на водещи събития за сигурност като InfoSec Europe, Gartner Information Security and Risk Management Summit, IDC Security Roadshow и други. Борис поддържа серитфикати от най-високо ниво, включително CISSP, ISSMP, CCISO, CCSP, CEH, TOGAF и CHFI.