КЕВР подлага на обсъждане в петък Правилата за измерване на количествата електроенергия
Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) ще подложи на обществено обсъждане проектът на Правила за измерване на количеството електрическа енергия в петък. Документът вече е публикуван на страницата на енергийния регулатор. Заедно с правилата и докладът на работната група е публикуван и доклад на директорът на дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ Пламен Младеновски. Докладът на експерта е с „особено мнение“ изразява несъгласие по отношение на становището на регионалното министерство, свързано с тълкуването на изискванията за обезпечение, както и на добавката задължение към обществото, регламентирани в Правилата за търговия с електрическа енергия.
В частност става въпрос за исканията на регионалното министерство, свързани с необходимостта от обезпечения на търговците на електроенергия, препращащи към Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ) и регламентираните изисквания в чл. 31 б). Спорът е по отношение на задълженията на ВиК операторите. ( чл. 31 б) „Търговците на електрическа енергия могат да поискат от крайните клиенти обезпечение на задължението на крайните клиенти за заплащане на цена за задължения към обществото чрез предоставяне на банкова гаранция и/или паричен депозит“ или всички разпоредби, съдържащи се в разискваният и доста важен член 31).
От доклада на работната група става ясно, че „министърът на регионалното развитие и благоустройството е изразил становище относно разпоредбата на чл. 31б от ПТЕЕ (обн., ДВ, бр. 72 от 31.08.2018 г.), като посочва, че съгласно ЗЕ (закона за енергетиката), задължението за предоставяне на обезпечение е вменено в тежест на производителите и търговците на електрическа енергия, а с чл. 31б от ПТЕЕ това задължение се прехвърля към крайните клиенти. В писмото се посочва също така, че експлоатационните предприятия за водоснабдителни и канализационни услуги (ВиК оператори) нямат предвидени в своите одобрени бизнес планове средства за подобни обезпечения, и това изискване представлява необоснован разход под формата на блокирани оборотни средства. В общ план формулирането на подобна разпоредба води до общо ограничаване на стопанския оборот чрез замразяване на сериозен финансов ресурс. В допълнение в писмо с вх. № В-03-06-30 от 18.01.2019 г. се посочва, че въведените нови изисквания в чл. 31б от ПТЕЕ създава допълнителни затруднения за ВиК операторите и не кореспондира с очакването за изпълнение на бизнес плановете им. В тази връзка чрез заключителна разпоредба на проекта на ПИКЕЕ е предвидено изменение на ПТЕЕ, а именно: отпадане на чл. 31б от тези правила“.
Трябва да припомним обаче, че често между ВиК операторите и електроснабдителните дружества често възникват спорове. ВиК операторите често задлъжняват с огромни суми към търговците на електроенергия. Последният случай е отпреди нова година, когато ВиК „Меден кладенец“ се оказа със задължение от 3 млн. лв. към ЕНЕРГО-ПРО. Не е ясно, освен това дали регионалното министерство е запознато със сравнителния анализ на регулатора от миналата година за ВиК сектора и какви мерки е предприел. Явно е, че само с усилията на регулатора разминаванията няма как да се изчистят.
В докладът си Младеновски посочва, че не е съгласен с отпадането на предоставянето на обезпечения, като припомня задълженията за вноски във Фонд сигурност на електроенергийната система . В допълнение той посочва и какви опасности крие това за електроенергийния пазар в страната.
(Става въпрос за искането за отпадане на ал. 2 и 3 от съответния чл.31 ( 2) Отказът за предоставяне на обезпечение по ал. 1 е основание за прекратяване на договора по чл. 11, т. 4 и/или т. 9, и/или т. 10.(3) Алинея 2 не се прилага за договори, сключени на организиран борсов пазар
но не и на ал. 1 (1) Търговците на електрическа енергия могат да поискат от крайните клиенти обезпечение на задължението на крайните клиенти за заплащане на цена за задължения към обществото чрез предоставяне на банкова гаранция и/или паричен депозит и (4) Средствата, постъпили като обезпечение на задължението на крайните клиенти за заплащане на цена за задължения към обществото, се внасят по специална сметка на търговския участник и могат да бъдат използвани само за извършване на плащания към ФСЕС. )
„Считам обаче, че отпадането на ал. 1 и свързаната с нея ал. 4 ще представлява ясен индикатор за неангажираност, неглижиране и инертност на КЕВР по отношение на протичащите в момента процеси на либерализирания пазар на електрическа енергия на дребно. Ритейл пазарът в последните няколко месеца е в криза, наблюдава се съществен отлив на клиенти в посока регулиран пазар, излизане на търговци от пазара, фалити на доставчици, преориентиране на търговци към пазар на едро и експорт. Тези тенденции са изключително опасни, тъй като водят до липса на доверие на клиентите в свободния пазар.
На практика към момента на пазара на дребно се конкурират не повече от 5-6 доставчика, допълнени от още толкова „бутикови“ търговци, снабдяващи с електрическа енергия предприятия на свързани с тях лица, което е сериозен индикатор, че протичащите процеси има опасност да доведат до липса на конкуренция и картелиране на търговците. Първите сигнали за горното са вече налице и се съдържат в постъпилите в КЕВР сигнали от ВиК оператори относно липса на интерес от страна на доставчици на електрическа енергия на свободния пазар към организираните от тях обществени поръчки по Закона за обществените поръчки, в резултат на което те са принудени да използват доставчик от последна инстанция (ДПИ).
Причината за случващото се е комплексна и не се ограничава единствено в динамиката на цените на пазара на едро. Прехвърлянето на фрагментиран дълг от регулирания към свободния пазар, довел до натрупване на около 80 млн. лв. несъбираеми вземания в обществения доставчик „Национална електрическа компания“ ЕАД от цена за задължения към обществото, накара законодателят да вмени задължението на търговците да обезпечават всички свои задължения, в т.ч. към производителите на електрическа енергия, към независимия преносен оператор (НПО), към електроразпределителните дружества за случаите, когато продават електрическа енергия с комбинирани договори, а с измененията на ЗЕ (в сила от 08.05.2018 г.) и към фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) за задълженията по чл. 30, ал. 1, т. 17 от ЗЕ. Следва да се отбележи, че задълженията на търговците за плащане, както на фактурираните средства, така и на обезпеченията, не са обвързани със събираемостта на вземанията им. В същото време чл. 36ж, ал. 10 от ЗЕ предвижда най-тежката санкция при незаплащане на фактурираните средства от цената за задължения към обществото, а именно отстраняване от пазара на електрическа енергия. В тази връзка е обосновано да се регламентира възможност, която позволява на търговеца да обезпечи тези задължения и ограничи възможностите за натрупване на нови такива, които да доведат до отстраняването му от пазара. Следва да се отбележи, че голяма част от натрупаните към настоящия момент просрочени задължения за цената за задължения към обществото се дължат на обстоятелството, че клиентите не са заплатили тези средства на търговците. Предвид факта, че дейността „търговия с електрическа енергия“ се осъществява почти изцяло с привлечени средства, т.е. банкови заеми, които зависят от обема и събираемостта на бъдещите вземания на търговеца, тъй като са гарантирани с тях и липсата на активи е невъзможно без предлагания в чл. 31б, ал. 1 механизъм да бъде осигурено финансиране за заплащане на публичните държавни вземания, каквито по своята същност са задълженията към фонда, пише в доклада си директорът а директорът на дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“.
"Във връзка със задълбочаващите се тенденции за некоректни спрямо търговците клиенти по отношение на заплащане на дължимите суми за използвана електрическа енергия е целесъобразно да се предвидят мерки, ограничаващи евентуално бъдещо отстраняване на търговци от електроенергийния пазар, което би увредило интересите на коректните клиенти и би предизвикало нестабилност в електроенергийния сектор. С всеки един доставчик, отстранен от пазара, финансовите проблеми на сектора се задълбочават, тъй като водят до възникване на несъбираеми вземания на НПО, електроразпределителните дружества и ФСЕС, които от своя страна изискват по-високи обезпечения и по този начин лавинообразно се влошават условията, предлагани на крайните клиенти", обяснява експертът. Младеновски допълва също така, че (ал. 4 ) “ Тази разпоредба създава допълнителна сигурност за клиента, че предоставено обезпечение (ако такова е уговорено) ще се използва от търговеца целево, само за извършване на плащания към ФСЕС, но не и за други цели. В противен случай, при изтичане срока на договора за продажба на електрическа енергия съществува риск дори коректен клиент да получи обратно внесените средства със закъснение”.
Как точно ще се развие дискусията ще стане ясно в петък, 22 март по време на общественото обсъждане.
В докладът си правната дирекция към КЕВР обосновава също така и необходимостта от „детайлно уреждане на обществените отношения, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, реда и начина за обслужване на средствата за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни“.
В частност необходимостта от въвеждането на правилата за измерване на електрическата енергия са свързани и със задължението на страната ни за изграждане на мрежа от зарядни станции за електромобили. В промените в закона за енергетиката през миналата година също бяха поети ангажименти в тази посока.