Румъния включва газовата си връзка с България край Исакча в търговете за доставка на природен газ

Румънският енергиен регулатор ANRE публикува своите предложения за промяната при преноса на природен газ през страната. От нова година Румъния, планира да започне да използва още един газопровод за доставка на природен газ, но този път в южно направление. Северната ни съседка планира да използва празните в момента газопроводи, водещи към България в отсечката от газова станция Исакча до Негру вода.

За целта румънският регулатор предлага промяна на методологията за запазване на преносен капацитет за дейността по предоставяне на услуги за пренос на природен газ през тези две точки. Така ще бъде създадена рамката, чрез която могат да се правят резервации за капацитет, включително за транспортиране на природен газ от България, и износ на синьо гориво, добито в румънски газови находища, съобщава economica.net.

Румънската „Трансгаз“ ще приключи до края на годината втората фаза на проекта си за свързване на газотранспортните системи „Исакча 1 – Негру вода“ с националната си газопреносна мрежа.

Чрез завършването на проекта „Трансгаз“ ще изпълни задължението, поето пред Европейската комисия, да предложи в пункта за свързване Negru Vodă 1 възможност за пренос на природен газ до 2,2 млрд. куб. метра годишно.

Този проект ще бъде част от Трансбалканския газопровод, по който до скоро България получаваше природен газ по направлението от Украйна. След построяването на „Турски поток“ тръбите по това направление в Добруджа останаха празни. Към момента един от трите газопровода по направлението е свободен и всеки може да резервира капацитет за доставки на синьо гориво. Именно чрез тази тръба сега ще се осъществяват доставките на природен газ от Трансгаз. Това ще позволи Румъния да играе по-значителна роля при производството и доставката на газ за целия регион. От другите две тръби едната ще бъде също свободна за резервиране на капацитет от началото на следващата годината, съгласно европейските правила. Третата тръба ще остане за „Газпром“ като единствено руската компания може да доставя природен газ по нея.

Освен за износ по това направление са възможни и реверсивни доставки на природен газ – тоест от България да се доставят количества природен газ в Румъния. Това ще бъде и вторият интерконектор, който ще свързва София и Букурещ. Първият бе завършен през 2016 г. и свърза газовите мрежи между Русе и Гюргево. Там доставките обаче може да се извършват само в посока от България към Румъния.

Припомняме, че потреблението на природен газ в Румъния през 2018 г. е за 10.9 млрд. м³. Страната задоволява над 85% от търсенето на природен газ благодарение на местен добив. Внесените количества газ от Руската Федерация са около 10% от общото потребление.

Румъния се характеризира с добре развита газопреносна инфраструктура и междусистемна свързаност с Украйна, България, Унгария и Молдова и висока степен на развитие на разпределителните мрежи. Съгласно прогнозите за търсенето на природен газ в Румъния се очаква в следващите години да се запази в границите до 13 млрд. кубични метра годишно. За сравнение потреблението в България за една година е под 3 млрд. кубически метра.

Румънският оператор на газотранспортна система Transgaz S.A. и Централноевропейският газов хъб (CEGH) в Австрия, подписаха през 2019 г. споразумение за създаване на румънско акционерно дружество Romanian Gas Hub, което да управлява румънската виртуална търговска точка (PVT). Новият интерконектор с България сега ще бъде включен в търговията на румънската борса.

Всички тези дейности на Румъния са свързани и с подкрепяния от Европа газопровод BRUA (Bulgaria-Romania-Hungary-Austria). Сегашните действия на румънската „Траснгаз“ са и част от десетгодишния план на страната, който ще позволи и по-цялостно свързване на газоразпределителните мрежи на България, Румъния, Унгария и Австрия.

С изпълнението на BRUA се осигурява маршрут за пренос на природен газ от находищата в Черно море през територията на Румъния и Унгария до хъб Баумгартен в Австрия, както и реверсивност на междусистемната връзка на Румъния с Унгария. Проектът е и част от проектите от Общ интерес на ЕС, които се подкрепят финансови и от европейските фондове.