Зелена България – повече застой и по-малко възстановяване за 4,4 млрд. лева
За природосъобразна икономика е необходимо държавата да бъде по-смела в реформите и да стимулира бизнеси с висока добавена стойност
Възстановяване или сив застой ще начертае в собствената си политика България за 4,4 млрд. лева по стълб Зелена България от Плана за възстановяване и устойчивост след COVID-19? Все още има време да очертаем правилните приоритети. Всъщност се наблюдава една много голяма активност от страна на правитеството и цел планът да бъде изпратен възможно най-бързо още до края на месеца. ЕК ще разглежда плановете по реда на тяхното постъпване. Срокът за изпращане е до април месец 2021 г., но ние искаме да сме от първите. Какво се крие в плановете ни за възстановяване в сферата на екологията и опазване на климата?
Зелена България- опорният стълб на възстановяването
Зелена България е опорният стълб, на който стъпват политиките за възстановяване след COVID-19, затова по него е заделен близо 37% ресурс от всички средства в плана за възстановяване, което е с най-голям дял от всички сфери- Интелигента България, Свързана България и Справедлива България. Според плана средствата са с фокус устойчиво управление на природните ресурси. Предвиждат се реформи по три основни приоритета- кръгова и нисковъглеродна икономика, биоразнообразие и устойчиво селско стопанство. По правило към всяко евро, което бъде заделено до 3 до 8 евро трябва да бъде привлеченият външен капитал. Механизъм как ще става това в плана не виждаме и това може е основният въпрос.
Да се справим с въглеродно интензивната ни икономика
Българската икономика е една от най-ресурсоемките в ЕС, изоставайки от държавите членки на общността по отношение на прилагането на принципа на кръгова икономика и по внедряване на екоиновационни дейности. Икономиката изразходва средно 3.6 пъти повече енергийни ресурси за производство на единица БВП от средния енергиен разход в ЕС. В сектора на промишлеността има застой в нормата на енергийна ефективност, като причините за това включват липсата на значими промени в индустриалната структура, както и на съществено подобрение по отношение на използваните технологии и производствени процеси. В резултат на това енергийната интензивност на българската промишленост остава най-висока в ЕС, при почти тройно по-високо ниво спрямо средното за ЕС.
До голяма степен същото се отнася и за сектора на услугите, където обаче изоставането спрямо ЕС е по-малко (2.5 пъти).
Емисиите на парникови газове на човек от населението намаляват от 9.1 тона СО2-екв. през 2007 г. до 8.3 тона СО2-екв. през 2018 г., като стойността за страната е по-ниска от средната стойност в ЕС (8.6 тона СО2-екв.). Въпреки това, България остава най-въглеродно интензивната държава – членка на ЕС, като интензитетът на емисиите на парникови газове в българската икономика е повече от 4 пъти повисок от средното за ЕС ниво, при формирана положителна, но скромна тенденция на скъсяване на изоставането в това отношение през последните години.
Планът залага, че либерализацията на пазара за електрическа енергия ще бъде основна цел. Либерализацията на енергийния пазар е също така ключова предпоставка за устойчивото енергийно развитие в страната, подпомагайки децентрализираното генериране и съхранение на електроенергия. Как ще се случва това обаче не става ясно.
Повече от половината средства за енергийна ефективност
3 млрд. лева ще бъдат насочени в направлението „Нисковъглеродна икономика“ за намаляване на енергийната интензивност на икономиката и спомагането на зеления преход посредством предприемането на мерки за повишаване на енергийната ефективност на сградите. От тях 1,7 млрд. лева отиват за повишаване на енергийната ефективност в жилищния сграден фонд. В мерки за енергийно обновяванр на държавни и обществени сгради се предвижда ресурс от 417 млн. лева. В мерки за енергийно обновяване на промишлени сгради се заделят 282 млн. лева, 452 млн. лева се предвиждат за мерки за енергийна ефективност на системи за външно осветление.
Спестяването на енергия е един от най-бързите и разходно-ефективни начини за постигане на стратегическите цели за борба с климатичните промени, гарантиране на енергийната сигурност и постигане на устойчиво икономическо и социално развитие.
В плана липсва адресата в проблема с енергоемкостта на българската икономика, посочи Меглена Антонова от Грийнпийс- България. В Плана липсва визията на България по отношение на въглищните централи, които реално трябва да затворят до 2025 година, защото няма да изпълняват изискванията. Те ще имат 5 до 7 години срок да се модернизират, но така или иначе това ще се случи, коментира Георги Стефанов, експерт по климата и енергетика към WWF. Затова страната ни трябва да очертае визията за плавния преход в рамките на следващите 10 години. Според Мариана Янева, директор “Политики и комуникации” в Асоциация за производство, съхранение и търговия с електричество (АПСТЕ) проучване показва, че 26% от електроенергията до 2050 г. може да се произвежда изцяло от домакинства и малки бизнеси. Това означава всеки седми българин да произвежда енергията си. По отношение на енергийната ефективност трябва да видим в плана насърчаване на домакинства да се обединяват в кооперативи, както са и сдруженията на етажната собственост и да бъдат насърчвани да прилагат алтернативи на настоящите варианти за отопление, коментира Янева.
За кого е Националният фонд за декарбонизация?
Създаването на национален фонд за декарбонизация до края на 2021 година цели подпомагането на инвестициите в нисковъглеродно развитие чрез устойчиво и целенасочено финансиране на широка група бенефициенти – крайни потребители на енергия. – с оглед максимално постигане на целите за декарбонизация на българската икономика. Възможни източници на първоначалната капитализация на фонда са Механизма за възстановяване и устойчивост, структурните и Кохезионния фондове на ЕС и съответните програми, както и Фонда за справедлив преход и ИнвестЕС, средства от републиканския бюджет и от международни финансови институции. Фондът ще се използва за предлагане на безвъзмездна финансова и техническа помощ, съчетана с финансови инструменти, включващи кредитни линии и гаранции и/или комбинация от тях. Към фонда се предвижда създаването на единна точка за техническата помощ на кандидатите чрез обслужване на едно гише или подобни механизми. Идеята предвижда и активното участие на банковите и финансови институции. Тяхното участие ще допринесе не само към осигуряването на „лостов ефект“ от инвестициите под формата на съфинансиране, но би следвало и значително да опрости процеса на финансиране на проекти.
Изключително е важно да се уточни кои организации и бизнеси ще могат да се възползват от финансовия ресурс, коментира Мариана Янева от Асоциация за производство, съхранение и търговия с електричество.
Половин милиард инвестиции за зелена и дигитална електропреносна мрежа
В Зелена България влиза и проект за модернизиране на електропреносната мрежа като 511 млн. лева в периода 2021-2026 година ще отидат за цялостна дигитална трансформация на Еелектроенергийния системен оператор. Те ще осигурят маневреност, сигурност в условията на нисковъглеродно производство с все повече възобновяеми източници. Целта е също да се постигне повишаване на гъвкавостта и мониторина на електроенергийната система.
Ще се подкрепя въвеждането на нисковъглеродни, ресурсно и енергоефективни технологии в предприятията, разработване и внедряване на иновации в областта на кръговата икономика, мерки за енергийна ефективност, използване на енергия от възобновяеми източници за собствено потребление в предприятията. В общините с нарушено качество на атмосферния въздух ще се обмислят мерки за подмяна на отоплителните устройства на твърдо гориво с екологосъобразни и енергийно ефективни уреди. Ще се насърчава електромобилността и използването на екологосъобразни МПС както и ще се изграждат зарядни станции за електромобили. Тези мерки имат директен принос както за повишаване на енергийната ефективност на домакинствата, така и за намаляване на емисиите парникови газове.
Слабото звено в зеления план- биоразнообразието
Вече десетилетие се борим с неефективни политики за опазване на защитените територии. Прездизвикатество са загубата на местообитания в резултат на развитието на градовете и инфраструктурата, неустойчивото селско стопанство и експлоатацията на видовете от икономическо значение. България все още не е изпълнила задълженията си за класифициране на специални консервационни зони, за определяне на специфични за зоната цели на опазване. Затова създаването на ефективна управленска структура за „Натура 2000“ и укрепването на капацитета на администрацията и другите органи, занимаващи се с тази мрежа, остава предизвикателство.
В направление „Биоразнообразие“ е предложен проект за интегриране на екосистемния подход и прилагането на решения, базирани на природата, в опазването на защитените зони от мрежата НАТУРА 2000. Индикативният финансов ресурс е 38 млн.лева. Предвижда се да се осигури актуална информация за състоянието на екосистемите, екосистемните услуги и зелената инфраструктура на територията на мрежата Натура 2000. Ще бъде създадена специализирана база данни за екосистемните услуги и зелената инфраструктура. Ще се определят специфични цели и мерки за опазване на защитените зони от мрежата Натура 2000. Ще бъдат включени всички заинтересовани страни в процеса на вземане на решения. Какъв ще е ефективният екосистемен подход, който ще привлече инвестиции обаче?
Биоразнообразието е най-слабото звено, коментира Веселина Кавръкова, изпълнителен директор на WWF България. Осовните причини е липсата на капацитет в адинистрацията, но планът също ясно го признава. Трябва да се помисли за ресурс за изкупуване на земите в райони с ключови местообитания и защитени територии или вариант за публични-частни партньорства както е в редица европейски страни, коментира Стефан Аврамов, дългогодишен експерт защитени територии и опазване на видове към Българска фондация Биоразнообразие (ресор биоразнообразие). Той разктикува липсвата на цифров кадастър в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за защитените зони и дюни по Черноморското крайбрежие. Липсва достъпна цифрова, интегрирана с кадастъра карта на защитените територии в България вече 15 години.
Науката се политизира и изхвърли от управлението. България имаше много успешно сътрудничество с БАН в областта на биоразнообразието, което трябва да се възстанови. Според Аврамов България предвижда Национален план за мелиорации, който няма екологична оценка, а по него са предвидени повече т 800 млн. евро, които могат директно да отпаднат, коментира експертът.
Възстановяването на селско стопанство може би се крие в напояването
По-бурното развитие на селскостопанския сектор е възпрепятствано от ниската степен на навлизане на съвременни цифрови технологии за прецизно земеделие, неинформираността на земеделските стопани по отношение на същността и ползите от въвеждането им, липсата на цифрови умения и т.н. Друго съществено предизвикателство пред сектора е свързано с факта, че съществуващата в страната хидромелиоративна инфраструктура, включваща инженерни системи, свързани с напояване, отводняване и защита от вредното въздействие на водите, остава в критично физическо състояние и влошена функционалност, което води до значителни загуби на поливна вода в линейната инфраструктура и съответно до високата й цена. Процентът на използваемост на съществуващите напоителни системи през последното десетилетие е изключително нисък, варирайки в диапазона от 4% до 8%. Тази статистика е показателна за неефективното използване на водния ресурс в сектора. Но реформите в напояването решение ли са за бързо възстановяване в сектора след като десетилетия нямаме напредък.
848 млн. лева се предвиждат за подобряване на състоянието и модернизацията на хидромелиоративната инфраструктура. Предвиждат се дейности по реконструкция, възстановяване (проектиране и строителство), модернизация на напоителни канали, напоителни полета, деривации, помпени станции, напорни тръбопроводи, изравнители, водохващания, язовири и обекти за отводняване. Дълбоко недоволство предизвиква планирането на огромни инвестиции в поливното земеделие, което ще задълбочава кризата и проблемите вместо да ги разрешава, смята Матеева.
Още сега трябва да решаваме много казуси, предизвикани от кризата с коронавируса, които са факт, а не обект на решаване в бъдещето, посочи Ирина Матеева, отговорник по европейските политики към Българско дружество за защита на птиците (ресор земеделие). Със започването на кризата станахме свидетели на прекомерно използване на пестициди от фермерите, които не бяха проверявани и свободно се движеха в страната въпреки най-строгите ограничения през пролетта. Ставаме свидетели на прекомерното използване на водните ресурси. Проверките напрактика спряха, а и до момента сме свидетели на изключителни ниски нива на язовирите в почти цялата страна. Наблюдаваме още прекомерно разораване, незаконни сечи и обезлесяване.
Според Аврамов България предвижда Национален план за мелиорации, който няма екологична оценка, а по него са предвидени повече т 800 млн. евро, които могат директно да отпаднат, коментира експертът.
Според Института кръгова икономика предлагат смели иновативни решения вместо напояване да говорим за електротурбини за ВиК от стара електроника, дрони за оптимизация (сензори от стари телефони), да се засили използването на аквапониката (отглеждане на риба с енергия от отпадъчните продукти от растенията).
С надежда към дигитализацията в земеделие
Ще бъде изградена цялостна електронна информационна система в земеделието. Платформата ще осигури единен поток на данните от и към администрацията и земеделските стопани и избягване на ръчното прехвърляне на информация и поддръжка на излишни формати на документи. Според плана системата ще съдържа модули за употребата на препарати за растителна защита, вноса на ветеринарномедицински продукти и медикаментозни фуражи, както и тяхното приложение върху животните. Системата ще позволи проследяване „от фермата до трапезата“ - от първичното производство до крайното потребление на принципа на уникален идентификационен код с цел информираност на потребителите и стимулиране производството на качествена и достъпна храна. Ще позволи измерване загубите и разхищението на храни. Предвижда се подготовка на онлайн обучение, свързани със съвременните технологии и екологичните решения за отглеждане.
Проектът предвижда и цифровизация на земеделските стопанства чрез предоставяне на ваучери за внедряване на системи за прецизно земеделие и на умни ушни марки, както и изграждане на мрежа за комуникация от сензори и модул за управление на данните, която ще даде възможност българският земеделски производител да има достъп до най-важната информация, касаеща развитието на посевите с оглед оптималното планиране на агротехническите мероприятия и вземане на управленски решения. Общият планиран ресурс е 102.0 млн. лв. с период на изпълнение 2021-2023 г.
В целите на електронно дистанционно земеделие, има възможност да се случват нещата в съответствие със зелената сделка. Според Аврамов обаче цифровизацията на земеделието трявба да улесни земеделци и гражданите вместо да ги затруднява, както е в опитите до момента, уточни Аврамов.
Важно е да се вземат някои конкретни мерки обаче, подчерта Ирина Матеева, а те са регионализиране на културите, които да се отглеждат, насочване към сортвое и култури, устойчиви на засушаване, мерки за възстановяване на тревните местообитания, прилагане на дейности за задържане на води, въвеждане на системи за повторно ползване на водите, мерки срещу обезлесяване един от големите проблеми, свързани с опустиняването и засушаването. Трябва да се създаде публичност по отношение на ползване на препарати за растителна защита.
Естествено в Плана за възстановяване и устойчивост не са единствените средства за секторите, но те трябва да дадат тласък за едно бързо възстановяване. Това може да се случи чрез стимулиране на бизнеси с висока добавена стойност, стимулиране на предприятията във всички сектори на икономиката да въвеждат дигитални и екологични технологии, да се инвестира не толкова в инфраструктура, а в икономика на знанието и иновациите, подчерта Момчил Василев, управляващ директор на Endevear България. Бизнесът би трябвало да бъде двигател на възстановяването. Ще настояваме за специална програма за стартиращи зелени компании, които макар и с малък брой заети създават върхови технологии, коментира Саша Безуханова Бързото възстановяване може да се случи като се организира и правилна комуникационна стратегия към хората, защо всеки от нас е необходимо да направи промени в ежедневието си, в начина на събиране на отпадъците, в начина на отопление, в отношението си към природата, обясни д-р Стоянка Балова от Институт за социална интеграция.
За да не се окаже, че 4/5 от средствата се връщат в държавните и общински структури и администрации вместо в бизнеса и гражданите, както се опасява неправителствения сектор.