Законът за индустриалните паркове не създава условия за ВЕИ

Законът за индустриалните паркове задава грешни решения в енергетиката и климата, коментира енергийният експерт към инициативата “Зелени закони” Петко Ковачев. Превръщането на сегашните „икономически зони“ в „индустриални паркове“ би имало смисъл само ако допринесат за постигането целите на „зеления преход“, пише в анализа. Политиките за изследвания, иновации и свърването им с бизнеса, задължително трябва да вървят заедно с прехода към нов тип енергетика и постигане на климатичните цели и това трябва да е заложено с конкретни текстове в закони, които уреждат икономическото развитие.

Пропуски

Проектът на Закона за индустриалните паркове урежда най общо статута им от самото им създаване. Според чл. 2, целта на закона е да осигури:

„1. създаване на условия за стимулиране на инвеститорите, да извършват производствена дейност в индустриалните паркове.

2. създаване на благоприятна институционална среда за екологични производства, иновации в производствени дейности за развитие на производства и услуги с висока добавена стойност и подобрени условия на труд и за подобряване на икономическата ефективност на предприятията.

3. стимулиране на инвестициите във високотехнологични производства и услуги чрез осигуряване в индустриалните паркове условия за внедряване на научноизследователска и развойна дейност, на иновации и трансфер на технологии.

4. привличане и стимулиране на инвестиции за балансирано социално и икономическо развитие на регионите и общините.“

Законът за индустриалните паркове на пръв поглед няма нищо общо с енергетиката. Но само на пръв поглед. Защото освен че концентрира на малка площ няколко (или повече – зависи от площта на парка) ако не големи, то „средна ръка“ потребители на енергия, един индустриален парк крие и възможности за развитието за производство на „зелена“ електро- и топлоенергия. Ако, разбира се, има съответните условия и подкрепа.

Подкрепа не във формата на пари - въпреки че в сегашната ситуация е пълно с примери как пари, идващи от ЕС, а и от държавния бюджет, се харчат без много мисъл и обществени ползи. От „Зелени закони“ виждаме подкрепата най-вече като създаване на условия за развитието на зелената енергетика, която е основен стълб както за реализирането на „Зелената сделка“ и за постигане на климатичните цели на България и ЕС, а също така носи и други ползи за икономиката и гражданите.

Народното събрание е на път да изпусне една такава възможност за създаване на благоприятни условия за ВЕИ като ги игнорира напълно в текстовете на Закона за индустриалните паркове. Това не само не кореспондира с общите трендове на политиките и добрите практики в ЕС, но и игнорира факта, че нараства броя на българските предприемачи, които сами се насочват към ВЕИ-технологии за целите на икономическата си дейност.

Предложения

По тази причина, от “Зелени закони” внесохa становище до Народното събрание и призоваваме народните представители преди второто гласуване да допълнят законопроекта, като в него се предвиди по подходящ начин изрична държавна подкрепа и насърчение за:

- инсталиране на ВЕИ за собствени нужди на индустриалните паркове и/или предприятията, разположени на тяхна територия;

- привличане на инвеститори (предприемачи), в сферата на високотехнологичните производства, иновациите и трансфера на технологии във ВЕИ и в нисковъглеродната икономика като цяло.

П”редложението ни е и в подкрепа на целите, мерките и проектите, които ще се финансират с европейски средства през следващия финансов период 2021-27 г. и са представени в Плана за възстановяване и устойчивост и в Споразумението за партньорство. На разположение сме да съдействаме за постигането на оптимален вариант преди окончателното приемане на законопроекта, коментират от инициативата, коментират от “Зелени закони”.

Например, Законът индустриалните паркове може да предвиди подкрепа поне за две дейности, свързани с развитие на ВЕИ на територията на един парк:

- Изграждане на ВЕИ за собствени нужди на инвеститорите, като може това да бъдат както PV-системи, така и системи за отопление, вентилация и охлаждане.

- Създаване и опериране на „енергийни кооперативи“ с участие на инвеститорите, а при желание – и на собствениците и оператора, с които да се облекчат както инвестициите във ВЕИ, така и произведената от тях енергия да се ползва по-ефективно от повече (или всички) „съкооператори“. В тази дейност естествено място има и създаването на съответните мрежи за пренос и разпределение на електро- и/или топлоенергията, които не непременно биха били – технически и като собственост – част от сега предлаганата затворена електроразпределителна мрежа. 

Липсата на стимули анализът намира и във формулировката „затворени мрежи на техническата инфраструктура“. В чл. 7 това е : уличната мрежа на парка, ВиК мрежата за водоснабдяване и канализация само на територията на ИП и „затворена електроразпределителна мрежа по смисъла на §1, т. 24д от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката“.

В ал. 2 на същия член се указва, че затворените мрежи на техническата инфраструктура може да включват и други елементи на техническата инфраструктура на парка, съобразени с функционирането на парка и и с елементите на техническата инфраструктура, към които паркът е свързан, съответно присъединен. Ал. 3 посочва, че на територията на ИП може да има елементи и на друга техническа инфраструктура, вкл. електроенергийна, ВиК, улична, при определени условия.

Малка подробност е, че посочената по-горе т. 24д от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката (ЗЕ) е определена с §7, т. 26, б. „а“ на Преходните и заключителните разпоредби на самия ЗИП. Впрочем със същия §7, т. 26, б. „а“ на ЗИП се определя и що е то „затворена газоразпределителна мрежа“, каквато не присъства като елемент в минималния обхват на затворените мрежи на техническата инфраструктура, но изискванията за нея са добре разработени в закона.

Преобладаваща форма на собственост-

държавна- паркове, в които ще влезе поне милиард лева

Според инициативата така държавата – в случая чрез законодателя, определя специфични видове изисквания, които можем да определим като „подкрепа“ за парковете и за инвеститорите в тях. Това е видно както от преобладаващите форми на собственост – държавна, общинска, смесена – и едва четвъртата опция е частна, така и от Раздел VII „Държавна политика за ИП. Мерки за стимулиране на ИП“. В амбицията си да развива индустриалните паркове, заложена в различни стратегически документи и предложена за финансиране с 490 милиона лева от Плана за възстановяване и устойчивост плюс още десетки милиони от две оперативни програми, амбиция, обяснявана с изпълнението на политиките за иновация и научно-развойна дейност, свързване на науката и икономиката, дигитализация, заетост и т.н., държавата някак си пропуска възможността да осигури изпълнение/интегриране елементи и на три други основни за България и ЕС политики – енергийната, климатичната и опазването на околната среда.

Прочетете пълния анализ по темата на експерта Петко Ковачев на сайта на Зелени закони.

Проектът “Граждани и експерти за прилагане на зелените закони„ се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. 

Това съобщение е създадено с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието се носи от Сдружение за изследователски практики и при никакви обстоятелства не може да се приема, че то отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.