Обединеното кралство спира финансирането на проекти за изкопаеми горива в чужбинa
Обединеното кралство спира финансирането на проекти за изкопаеми горива в чужбина, тъй като премиерът Борис Джонсън беше обвинен, че продължава да финансира подобни разработки въпреки че се готви да бъде домакин на следващата среща на върха за климата ( Cop26) през ноември 2021 г. в Глазгоу, пише Guardian.com. За последните четири години данъкоплатците на Обединеното кралство са подкрепили с над 2 милиарда британски лири за разработване на изкопаеми горива в чужбина, въпреки призивите на зелените активисти да спрат финансирането.
Данъкоплатците в Обединеното кралство трябва да спрат финансирането на проекти за изкопаеми горива в чужбина като част от целите на правителствите цели за спешни действия в областта на климата.
Обединеното кралство вече е определило нова цел за намаляване на емисиите с 68% до 2030 г., а в петък сутринта държавите-членки на ЕС обявиха, че са се съгласили да засилят целта си за намаляване на емисиите на парникови газове през следващото десетилетие, в съответствие с дългосрочните цел нетна нула въглерод до 2050 г. ЕС се ангажира да намали въглерода с 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г..
Борис Джонсън каза: „Изменението на климата е едно от големите глобални предизвикателства на нашата епоха и то вече струва живота и средствата за препитание по целия свят. Нашите действия като лидери не трябва да се ръководят от плахост или предпазливост, а от амбиция в наистина голям мащаб. "
Екологичните организации заявиха, че ЕС е могъл да отиде по-далеч. Себастиан Манг, съветник по политиката на ЕС на Грийнпийс каза: „Правителствата без съмнение ще го нарекат исторически, но доказателствата показват, че тази сделка е само малко подобрение на съкращенията на емисиите, които ЕС вече очаква да постигне. Това показва, че политическото удобство има предимство пред науката за климата и че повечето политици все още се страхуват да“.
Настоящите ангажименти по Парижкото споразумение са недостатъчни, за да постигнат целта да се запази глобалното покачване на температурата доста под 2 ° С повече от прединдустриалните нива. Но с обещание да се положат всички усилия да се удържи повишение с не повече от 1,5 ° С.
Съгласно споразумението нациите трябва да увеличават целите си на всеки пет години в съответствие с дългосрочната цел, което означава да представят нови национални планове - наречени национално определени вноски (NDC) - за намаляване на въглерода, което ще направят до 2030 г.
Много големи икономики излязоха с дългосрочни цели да достигнат нулеви нулеви емисии около средата на века. Китай ще достигне въглероден неутралитет до 2060 г., докато ЕС, Япония, Южна Корея, Обединеното кралство и множество по-малки икономики ще направят същото до 2050 г. Избраният президент на САЩ Джо Байдън сигнализира за своя ангажимент да достигне нула до 2050 г..
Ако бъдат изпълнение тези ангажименти, които страните, отговорни за около 2/3 от глобалните въглеродни емисии, това би поставило света ограничаване покачването на температурата от 2,1 ° С, на поразително разстояние от целта от Париж.
В надпреварата трябва да се включат и други държави, но някои трудно ще бъдат убедени. Това са Индия, Индонезия, Русия, Австралия и Бразилия.
По-рано тази седмица Бразилия представи план за достигане на нулеви нулеви емисии до 2060 г., но до голяма степен беше осмиван, защото съдържа малко конкретни подробности и не успява да отговори на необходимостта от спиране на обезлесяването.
Индия полага огромни усилия, но Индия има огромни предизвикателства в развитието. Така че е много важно да се създадат механизми, които да накарат Индия да разбере, че международната солидарност е налице.