EastMed – още една газова тръба през Балканите?

Бранислава Бобанац

Най-големият енергиен инфраструктурен проект, целящ да свърже Източното Средиземноморие и Европа, бе „замразен“. След три „срещи на върха“ на правителствените ръководители на Кипър, Гърция и Израел в рамките на по-малко от година, междудържавното споразумение за изграждането на газопровода EastMed вместо да бъде подписано през март, както бе планирано, бе отложено поне за след изборите за Европейски парламент в край на май, стана ясно след последния форум на лидерите на трите страни в Йерусалим на 20 март. Дори присъствието на него на държавния секретар на САЩ Майк Помпео не осигури желания тласък.

Отлагането на подписването на транснационалното споразумение, което стана по политически, предизборни причини, доказа още веднъж, че EastMed към момента е политически, а не жизнеспособен икономически проект, към който има инвестиционен интерес. Нещо, за което енергийни експерти отдавна предупреждават в противовес на оптимистичните изявления на политиците от трите държави.

Така и след успеха с обявените в рамките на последния месец две нови газови открития в кипърската и в египетската изключителни иконономически зони, ключовият въпрос – за енергийната инфраструктура в Източното Средиземноморие, остава открит.

В същото време участието за първи път на САЩ чрез висш държавен служител в регионалната лидерска среща официализира енергийното сътрудничество между Кипър, Гърция и Израел като приоритет в стратегическите интереси на Вашингтон в областта на енергетиката и сигурността в Източното Средиземноморие. САЩ ясно подкрепиха тристранните партньорства в региона, тъй като виждат в тях възможност за създаване на прозападна мрежа за сътрудничество, която да ограничи руското влияние в Източното Средиземноморие и да осигури достъп и влияние върху бъдещите енергийни маршрути.

Източносредиземноморският газ в политически контекст

Политическата пукнатина в газопровода EastMed бе направена от Италия, четвъртата и крайна страна по пътя на 2000-километровото трасе от газовите находища на Израел и Кипър до Европа, която и последна се присъедини към мащабния проект.

Искането на Италия за „пауза“ в работата по него е предизвикано от политическите трудности в италианското коалиционно правителство. Около 30 неправителствени организации и екодвижения са подложили на натиск единия от коалиционните партньори – движението „Пет звезди“, подписвайки писмо с настояване за блокиране на газопровода докато не се направи нова оценка за въздействието му върху околната среда. Правителството е поискало подписването на междудържавното споразумение за EastMed да се отложи за след изборите за Европейски парламент, за да не влиза като тема в предизборната борба, съобщиха италиански медии, цитирани и в Кипър. Евентуално раздвижване може да има след европейските избори, потвърди и говорителят на правителството на Кипър Продромос Продрому.

Макар, че отлагането е по предизборни причини, не е сигурно, че след изборите Италия ще деблокира процеса, според коментари в местни медии. А напрегнатата ситуация в региона и провокациите на Турция може да задържат „замразяването“ на проекта дори и до края на годината.

Политическият риск в Източното Средиземноморие ще се увеличи значително, ако Анкара изпълни заплахите си да започне сондаж за газ в някой от блоковете в изключителната икономическа зона на Кипър, които според нея й принадлежат. Въпреки неколкократно обявяваната заявка, че тя има готовност за такова проучване в края на февруари – началото на март, то все още не е факт.

За времето след европейските избори бе отложено и обсъждането да се подновят преговорите за решаване на Кипърския въпрос. Това неминуемо ще донесе ново напрежение между Кипър и Гърция, от една страна, и Турция, от друга. Газовите проучвания в офшорната зона на Кипър и изграждането на маршрута EastMed са един от най-спорните въпроси между замесените в конфликта страни. Според Турция едностранните действия на Кипър в тази насока нарушават нейните и на кипърските турци права и интереси върху общите природни ресурси. Подписване на споразумение в този момент ще рефлектира силно върху евентуалните преговори, смятат политически анализатори в Кипър.

Гърция е изправена пред парламентарни избори през есента, които са изключително важни за премиера Алексис Ципрас. Според коментатори очакваните политически вълнения ще оставят настрана газовата карта на EastMed.

До края на тази година не се очакват и нови газови сондажи, които да наклонят везните в Източното Средиземноморие и да „размразят“проекта за газопровода. Трите енергийни гиганти, които работят в офшорната зона на Кипър – ExxonMobil, Eni и Total, в следващите месеци ще се подготвят за проучвателни и потвърдителни пробивания, но резултатите от тях ще са ясни догодина.

Факт е и че време и място за провеждането на следващата тристранна „среща на върха“ Кипър-Гърция-Израел не бяха определени на форума в Йерусалим на 20 март.

„3 + 1“ с общ ангажимент

Предварителните нагласи поставяха финализирането на междудържавното споразумение за газопровода EastMed в центъра на срещата на високо равнище през март на кипърския президент Никос Анастасиадис, премиера на Гърция Алексис Ципрас и на Израел Бенамин Нетаняху, с присъствието на държавния секретар на САЩ Майк Помпео. Вместо това тя завърши с кратка декларация, за разлика от пространните заключителни документи от предишните срещи, в която газопроводът EastMed дори не бе назован изрично.

Правителствата на САЩ, Израел, Гърция и Кипър потвърдиха „общия си ангажимент за насърчаване на мира, стабилността, сигурността и просперитета в региона на Източното Средиземноморие“ и обещаха защита от „външни зловредни влияния“ в региона, бе посочено в заключителната декларация.

Присъствието на Майк Помпео, което на практика издигна тристранното партньорство във формат „3 + 1“, бе коментирано като осезаема демонстрация на интереса на Вашингтон към енергийния потенциал на Източното Средиземноморие. Участието на американския държавен секретар изпрати сигнал най-вече към Турция и Русия за желанието на Вашингтон да защити интересите си в региона, разглеждани като част от регионалната стабилност и сигурност. Ангажиментът на САЩ да помогне на Европа да се откаже от зависимостта си от вноса на руски газ означава и изразената подкрепа за газопровода EastMed като алтернативен газов доставчик.

Правителствата на Израел, Кипър и Гърция са ентусиазирани за проекта за подводен газопровод, който ще транспортира природния газ от израелските и кипърските находища през остров Крит и континентална Гърция до европейските пазари, тъй като той засилва и геостратегическото значение на тези страни. Така те „прочетоха“ и изявленията на Помпео в подкрепа на енергийната сигурност в региона.

Извън политическите декларации обаче, проектът EastMed все още е пред сериозни икономически, търговски и технически предизвикателства и дори подписването на бъдещото, така очаквано междуправителствено споразумение не гарантира неговото изпълнение.

Конкуренция на цени

EastMed е планиран като тръбопровод, необходим за осигуряване на Европа на необходимата диверсификация на доставките далеч от руския газ. Той е и най-важната инфраструктура за енергийната сигурност на региона.

Въпреки силната политическа подкрепа от Кипър, Гърция, Израел, Европейската комисия, сега и от САЩ, мащабният газопровод е неефективен от икономическа гледна точка и неизпълним на този етап. Реализацията му остава съмнителна дори и след новите две газови находища, които дадоха нови енергийни параметри на Източното Средиземноморие само дни преди срещата на върха в Ерусалим. Това са откритията на американския гигант ExxonMobil в кипърската офшорна зона, обявено на 28 февруари, и на италианската компания Eni в египетските води, за което бе съобщено на 14 март.

Политическите послания от срещата „3 + 1“ не са достатъчни за изпълнението на проекта, смята д-р Чарлз Елинас, старши научен сътрудник в Глобалния енергиен център в Атлантическия съвет, главен изпълнителен директор на базираната в Лондон и Никозия консултантска компания „E-C Natural Hydrocarbons Company Ltd” /”e-CNHC”/. „Политическите споразумения не изграждат газопроводи. За да станат реалност, те трябва да привличат търговски инвестиции и да продават газ. Към момента газопроводът EastMed не е търговски жизнеспособен проект, затова досега той получава подкрепа само от политици. Няма компании за нефт и газ, които да се ангажират да инвестират в него, нито купувачи, които да се ангажират да купуват газ“, коментира той.

Основната причина е, че пренасяният по него газ не може да се конкурира със съществуващите ниски цени в Европа. „Преди да влезе в тръбопровода, газът от Израел вече ще струва около $ 4.50 / MMBtu. До момента, в койтотой пристигне в Европа, ще е необходима цена над $ 8 / MMBtu, за да стане проектът жизнеспособен, което е твърде скъпо. Очаквам в по-дългосрочен план цените на газта в Европа да останат около $ 6.50 / MMBtu“, представя изчисленията си специално за „3e-news“ д-р Елинас. Според него дългосрочните перспективи за продажба на източносредиземноморския газ са под формата на втечнен газ и не в Европа, а в Азия, където се очаква цените да бъдат по-високи.

Освен това за времето, в което EastMed ще влезе в действие – а това при най-благоприятния вариант за намиране на инвеститори и изграждане означава още минимум 6-7 години, той ще се конкурира с „Турски поток 2“, който е предназначен да доставя газ за същите пазари, но на по-конкурентни цени, посочва д-р Елинас.

Конкуренцията на пазарите идва и от газопровода TAP, който е доста напреднал. Освен това италианската Eni се ангажира да увеличи още тази година производство на газ от египетското мега-находище „Зор“, което експлоатира, от 28 на 33 млрд. куб. метра годишно чрез терминала за втечнен природен газ Дамиетта в Египет и оттам да го изнася за Италия.

Всички тези проекти ще доставят газ за Югоизточна Европа много по-рано от газопровода EastMed, така че по времето, когато той бъде построен, пазарите в Югоизточна Европа вероятно ще бъдат наситени с газ, коментират експерти.

Сред проблемите пред EastMed е и фактът, че и двете основни държави, чийто газ ще транспортира за Европа - Израел и Кипър, до средата на следващото десетилетие няма да имат количествата газ, които да могат да бъдат изнасяни. Освен това и двете страни работят по алтернативни, по-малки и по-евтини проекти, чиято реализация е по-реалистична. Това са газопроводите за пренос на газ от Израел и от Кипър /находището „Афродита“/ към двата терминала за втечнен природен газ в Египет. При наличието на тези варианти не е ясно дали EastMed ще събере достатъчна финансова инвестиция.

Принос от египетските газови находища за запълване на капацитета на газопровода не се очаква. Според египетския енергиен министър Тарек Ел-Молла „има много възможности за Източното Средиземноморие, въпреки това ние вярваме, че Египет е най-добрият избор както икономически, така и политически“. Проучването за осъществимостта на проекта EastMed ще продължи до 2 години, което лукс, който регионът вече не може да си позволи, смята той.

Друго потенциално голямо предизвикателство е, ако след възложената оценка на въздействие върху околната среда и след изборите Италия не се съгласи да приеме газопровода EastMed на своя територия. В такъв случай трябва да се осигури друг маршрут, например на север през Балканите, което обаче не само ще забави проекта, но ще увеличи разходите още повече и ще го направи още по-неконкурентоспособен, посочват икономисти.

Затова неслучайно кипърският президент Никос Анастасиадис в изявлението си на срещата на върха в Ерусалим на 20 март акцентира върху подкрепата за създаване на „енергиен коридор EastMed“ от Източното Средиземноморие до Европа. Този коридор може да се състои от различни възможности и начини за експорт на въглеводородни ресурси - както газопровода EastMed, така и износ на втечнен природен газ.

От гледната точка на Никозия мартенската среща на върха в Ерусалим извежда на преден план перспективата за наземна инфраструктура, терминал за втечнен природен газ на кипърска територия. Потвърждението, че тристранното сътрудничество Кипър-Гърция-Израел не е довело до формата на транспортна инфраструктура в региона, засилва амбициозните планове на Кипър за превръщането му в регионален енергиен център. Според анализатори такъв вариант би се възприел от САЩ, които търсят трети маршрут – между египетското решение /насочването на газа от Кипър и Израел към египетските терминали/ и тръбопровода EastMed /който на този етап е икономиченски нецелесъобразен/, с по-голяма политическа и военна сигурност.

В случая обаче изграждането на подобна инфраструктура, въпреки политическата подкрепа, зависи от количествата газ, които ще бъдат открити в бъдеще в кипърската и израелската изключителна икономическа зона.

В уравнението за сигурност

Тристранното сътрудничество между Кипър, Гърция и Израел, в центъра на което е изграждането на газопровода EastMed като стратегическа източносредиземноморска структура, се оценява все повече и като нова мрежа за сигурност и стабилност в региона, основаваща се на признанието, че енергийната сигурност е изключително важна за политическата и икономическата стабилност на страните. Присъствието на Майк Помпео на срещата в Ерусалим е показателно за доверието в тях и за влизането на САЩ в „уравнението за сигурност, което се развива в нашето геополитическо пространство“, коментира говорителят на кипърското правителство Продромос Продрому.

Извън това уравнение в енергийното развитие на Източното Средиземноморие остава Турция, която иска да играе ролята за регионално влияние като енергиен център. Турски официални лица определиха срещата на върха в Ерусалим в присъствието на държавния секретар на САЩ като „антитурско събиране“ и изразиха недоволството си от неговата подкрепа за главните съперници на Турция в Източното Средиземноморие. Политиката, която Вашингтон провежда в региона, е „в противоречие с националните интереси на Турция“, затова се очаква, че „енергийна война и борбата за влияние в Източното Средиземноморие ще продължи с повишена интензивност през 2019 г.“, посочиха публикации в турски и кипърски турски медии.

Анкара се противопоставя на газопровода EastMed, който я заобикаля, определяйки го също като „антитурска дъга“. Според нея по този начин Гърция, Кипър и Израел имат за цел да я изключат от достъп и споделяне на въглеводородните ресурси в южното Средиземноморие, на които според нея тя има право.

Остра позиция за енергийното развитие и спорове в региона Турция представи на заседанието на Съвета за асоцииране ЕС-Турция през март. Във внесения документ турското външно министерство отново предупреди международните компании, работещи по лицензи от Кипър,да преустановят дейността си. Анкара отново заяви и претенциите си, че цели блокове или части от тях в кипърската изключителна икономическа зона попадат в нейната или на признатата само от нея Севернокипърска турска република юрисдикция.

В изказване след заседанието върховният представител на ЕС за външната политика Федерика Могерини подчерта, че „Европейският съюз е в пълна солидарност с Кипър, когато става въпрос за неотдавнашните изявления на Турция във връзка с планираните дейности по сондиране в изключителната икономическа зона на Кипър”. „ЕС призовава Турция да се въздържа от подобни незаконни действия, на които ЕС ще реагира адекватно и в пълна солидарност с Кипър”, бе декларирано в приетата от ЕС обща позиция.

В същото време страните от региона засилват сътрудничеството си цел да институализират съвместната си мрежа. „Възможно е тя да се развие в нещо като „Източносредиземноморска организация за сигурност“, смята д-р Зенонас Дзиарас, изследовател в кипърския център на мозъчния тръст Peace Research Institute Oslo /PRIO/ и съосновател на аналитичната платформа „Geopolitical Cyprus”. Тази визия започна да се реализира в началото на 2019 г. с учредяването на Източносредиземноморския газов форум, който обедини 7 страни от региона на Източното Средиземноморие и Близкия изток. Той обаче е още на ранен етап и в този момент служи като символ на консолидиране на сътрудничеството.

„Разглеждайки как се развиват тези партньорства, САЩ и ЕС им предоставиха подкрепата си, тъй като видяха в тях възможност за създаване на прозападна мрежа за сътрудничество, която да ограничи руското влияние в Източното Средиземноморие и да осигури достъп и влияние върху бъдещите енергийни маршрути“, коментира д-р Зенонас Дзиарас.

Доказателство за това е и че през април ще се проведат още три срещи в рамките на тристранните механизми за сътрудничество в региона. На ред са две „срещи на върха“ - Кипър, Гърция и Йордания и Кипър, Гърция и Палестинската автономия, както и срещата на ниво външни министри Кипър, Гърция и Ливан.