The Economist: 10-те тенденции на 2021 година, които трябва да се наблюдават
Числото 21 е свързано с късмет, риск, смели действия, но и на залози на хазартни игри, отбелязва главният редактор на годишника на британското списание The Economist „Светът през 2021 година“ Том Стейндж
Чувствате ли се щастлив? Числото 21 е свързано с късмет, риск, смели действия и залози на хазартни игри. Числото 21 е сборът на стандартна игра на зарове (1+2+3+4+5+6), толкова са и шилингите в една гвинея (валутата, която се използва в залаганията на конните надбягвания в Англия). Това е минималната възраст, за да се влезе в казино в Америка, както и името на „цялото семейство“ игри с карти, включително и Blackjack (най-популярната игра сред запалените комарджии).
Всичко това изглежда съвсем на място в навечерието на 2021 г., която, по всичко личи, ще бъде изпълнена с неизвестност. Така се обръща към читателите главният редактор на годишника на The Economist – Светът през 2021 година (The World in 2021),Том Стейндж.
Големият "джакпот" ще бъде поставянето на пандемията COVID-19 под контрол, но в същото време рисковете са многобройни - за здравната система, за икономиката и за социалната стабилност.
Ето 10 тенденции, които The Economist препоръчва да се следят през следващата година:
1. Битката за ваксините. Вече приключи разработката на първите ваксини срещу COVID-19, но тяхната дистрибуция е също толкова трудната работа. Със сигурност ще се задълбочат и дипломатическите преговори по въпроса кои държави ще получат ваксините първи и кога ще се случи това. А ето и жокера за тази игра: какъв е процентът на хората, които ще откажад да се ваксинират?
2. Неравномерното икономическо възстановяване. С излизането от кризата, предизвикана от пандемията, икономиките постепенно ще започнат да се възстановяват, но този процес няма да бъде бърз и равномерен. От време навреме заразените ще се увеличават на локално равнище. Правителствата вече действат, като помагат на компаниите, които са на апаратно дишане, но и на служителите, които са загубили своята работа. Междувременно, разликата между печелившите и губещите фирми ще се увеличи още повече.
3. Опити за възстановяване на световния ред. До каква степен Джо Байдън, като новия господар на Белия дом, ще възстанови основан на правилата световен ред? Тази ред се основава предимно на западните правила и сега се разпада. Парижкото споразумение за климата и ядрената сделка с Иран – това са възможните първи стъпки. Разрушаването на този ред, обаче, започна преди Доналд Тръмп и ще оцелее при неговото президентство. Но въпросът е какво ще стане при Джо Байдън?
4. Нарастващо напрежение в отношенията между САЩ и Китай. Не очаквайте г-н Байдън да прекрати търговската война с Китай. Вместо това той ще иска да подобри отношенията със съюзниците, за да води войната по-ефективно. Много страни в Африка и Югоизточна Азия правят всичко, за да останат настрана от този конфликт. Но покачването на напрежението не вещае нищо добро.
5. Компаниите се намират на фронтовата линия. Освен дипломацията и военната конфронтация, борбата между компаниите е друг фронт в конфликта между САЩ и Китай. И тук говорим не само за такива признати гиганти като Huawei и TikTok, но целият бизнес все повече се превръща в геополитическо бойно поле. В допълнение към натиска отгоре, собствениците на предприятията се сблъскват и с натиск отдолу, тъй като служителите и потребителите изискват да заемат позиция по отношение на климатичните промени и социалната справедливост. И точно това са областите, които политиците просто оставиха на произвола на съдбата.
6. Ускореното използване на високите технологии. През 2020 г. пандемията на коронавируса ускори приемането на много високотехнологични модели на поведение, от видеоконференции и онлайн пазаруване до робота от дома и дистанционно обучение. През 2021 г. ще стане по-ясно дали тези промени ще продължат или ще намалеят.
7. По-малко свободен свят. Туризмът ще се свие и ще се промени, с по-голям акцент върху вътрешния туризъм - пътуванията на гражданите в собствените им страни. Авиокомпаниите, хотелските вериги и производителите на самолети ще се изправят пред значителни предизвикателства, същото важи и за университетите, които са силно зависими от чуждестранните студенти. Културният обмен също ще пострада.
8. Обща политика за климата. Климатичните промени може да се разглежда като лъч надежда по време на кризата, тъй като правителствата инвестират в зелени планове за икономическо възстановяване, които създават работни места и намаляват вредните емисиите. Друг е въпросът: доколко амбициозни ще бъдат обещанията на правителствата на конференцията на ООН за климата, която беше отложена през 2020 г. и изместена за декември 2021 г. в Глазгоу, Шотландия?
9. Годината на „дежавю“, година на нещо вече видяно. Това е още един пример как идващата година в много отношения може да се разглежда като втори опит от 2020 г., тъй като Олимпийските игри в Токио, Световото Експото в Дубай и много други политически и търговски форуми са отложени. Ще бъдат положени всички усилия те да бъдат отворени една година след първоначално планираната за тях дата. Но не всеки ще може да направи това.
10. Сигнал за пробуждане на други рискове. Учени и анализатори, много от които отдавна предупреждаваха за опасността от пандемия, ще се опитат да използват тесния прозорец на възможностите и да принудят политиците да поемат по-сериозно задаващите се други, пренебрегвани досега рискове, включително антибиотична резистентност и ядрен тероризъм. Нека им пожелаем късмет.
Предстоящата година обещава да бъде особено непредсказуема предвид едновременното въздействие на фактори като коронавирусната пандемия, неравномерното икономическо възстановяване във всички страни и забързаната геополитика. Надяваме се, че следващата година ще подобри вашите шансовете, за да избегнете рисковете и да се възползвате от възможностите, които се появяват, препоръчва на читателите главният редактор на годишното издание на The Economist – Светът през 2021 година, Том Стейндж.