Анализатори очакват повишаване на глобалните температури с над 1,5 градуса да има около 2030 г.

Целта на ЕС за климатична неутралност до 2050 г. е недостатъчна, за да отговори на Парижкото споразумение и да ограничи затоплянето до 1,5 ° C. За да избегне климатичната катастрофа, Европа трябва да преосмисли търговете за възобновяеми енергийни източници и да въведе отново подкрепа за малките производители на зелена енергия, твърдят Ханс-Йозеф Фел и д-р Туре Трейбър.

Ханс-Йозеф Фел е бивш член на германския Бундестаг (1998-2013) и в момента президент на Energy Watch Group (EWG), енергиен мозъчен тръст, базиран в Берлин. Д-р Туре Трейбър пък е главен изследовател на EWG.

Парижкото споразумение за климата беше прието на 12 декември 2015 г. В него страните, подписали договора, се ангажираха да ограничат повишаването на глобалната температура до 1,5 ° C, ако е възможно.

Пет години по-късно изменението на климата се превърна в климатична криза и въпреки нарастващите протести за по-голяма защита на климата, политиките остават далеч назад от необходимостта от адекватна политика в областта на климата.

Климатичната неутралност до 2050 г. е настоящата мантра на политиката на ЕС в областта на климата и идва с твърдението, че този план е достатъчен за постигане на целите от Париж. За съжаление, при по-внимателен поглед от това предположение не е останало много, което поставя под съмнение адекватността на европейската политика в областта на климата като цяло, коментират експертите пред Euractiv.

Не звучи никак невъзможно обаче постигането на климатична неутралност след 30 години да се окаже в голяма степен недостатъчно за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 ° C. Научните доказателства за това са огромни, както се вижда от неотдавнашния документ за политиката на Energy Watch Group.

Службата за изменение на климата на ЕС „Коперник“ установява, че атмосферната температура през 2020 г. вече е била на 1,25 ° C над прединдустриалния период. И изчисленията на експертите, участващи в Междуправителствената група за изменение на климата (IPCC), показват, че глобалното затопляне от 1,5 ° C може да се очаква още през 2030 г.

Вместо това IPCC официално предлага на политиците да обсъдят варианти, че през 2030 г. ще бъдат достигнати само 1,3 ° C над прединдустриалния период. Това дори противоречи на моделните изчисления на собствените експерти на IPCC и подвежда обществеността.

Въз основа на официалните изявления на IPCC обаче политическата цел за неутралност на климата до 2050 г. все още предвижда използването на изкопаеми ресурси в Европа и другаде и по този начин допълнителни емисии на парникови газове от 2030 г. нататък - т.е. след превишаване на 1,5 ° C увеличение на температурите.

Такива сценарии не поставят под въпрос ефективността на целта и водят до погрешно предположение: ефективното опазване на климата може да бъде постигнато по различни начини, водещи до климатична неутралност до 2050 г.

Пренебрегвайки до голяма степен необходимостта от опазване на климата, европейските цели за 55% намаляване на емисиите в сравнение с 1990 г. и за 32% възобновяема енергия до 2030 г. само отразяват този грешен изказ, смятат анализаторите.

Примерът с Германия ясно показва, че дори ако емисиите трябва да бъдат непрекъснато намалявани до нула от 2021 до 2050 г., само през този период ще бъдат емитирани почти още десет милиарда тона немски емисии на CO2.

Това съответства на около три пъти (фактор 2.84) сумата, посочена от Германския консултативен съвет по околната среда (SRU) въз основа на научните - но не официално съобщени - данни като горната германска граница за постигане на целта от 1,5 ° C.

И така, какво наистина ще има ва Европа, ако се придържаме към целта за неутралност на климата до 2050 г.? Не е малко вероятно климатична катастрофа над 3° C, сценарий на парников ефект на Земята, при който човешката цивилизация, каквато я познаваме днес, може вече да не може да съществува.

Близостта до такава (климатична) катастрофална точка на липса на възможност за връщане назад, заедно със скоростта, с която се насочваме към този момент, все още не се възприема или просто се игнорира на политическо ниво, от националните парламенти до европейските институции, медиите. Някои дори създават и научни материали по темата.

Тези като ЕС, които твърдят, че Парижкото споразумение може да бъде постигнато с целта за климатична неутралност до 2050 г., съзнателно или несъзнателно заблуждават обществеността. Преобразуването на икономиката до 2030 г. е възможно, но изисква силна политическа воля. Такъв преход технически и икономически е осъществим, макар и с най-големи усилия, до 2030 г. – така ще се изгради глобална икономика с нулеви емисии, съчетана с големи естествени уловители на въглерод. Ако ЕС иска да остане в челните редици срещу климатичната криза, това е необходимото ниво на амбиция и политическо ръководство, добавят от Energy Watch Group.

Отправната точка на подобно начинание трябва да бъде ускорен енергиен преход към 100% възобновяеми енергии, за да се намалят значително емисиите на парникови газове и да се декарбонизира европейската икономика.

За щастие ситуацията е по-благоприятна от всякога. Решаващите технологии и изразената воля за електрификация с ВЕИ, които не само стават постоянно по-евтини, но също така позволяват децентрализирана трансформация, която е по-малко зависима от отнемащото време развитие на гигантски инфраструктури.

За да се улесни тази необходима промяна, настоящата политика за стимулиране на възобновяемите енергийни източници главно чрез търгове трябва да бъде преразгледана, както е изложено в наскоро публикувано международно сравнително проучване, поръчано от Energy Watch Group, World Future Council, Глобалният ВЕИ конгрес и Фондация Халеакала.

Ускоряването на въвеждането на възобновяеми енергийни източници, както е необходимо, за да се спази Парижкото споразумение, изисква (повторно) въвеждане на подкрепа за малки и средни енергийни доставчици на ВЕИ (до 60 MW) чрез тарифи за подкрепа , в допълнение към дадените тръжни схеми за проекти за възобновяема енергия в мащаб.

Това може да предизвика безпрецедентно внедряване на възобновяеми енергийни източници, както се наблюдава понастоящем във Виетнам, където покривните соларни инсталации са се увеличили с 9GW през 2020 г. поради прилагането на проста схема за подпомагане, без търгове.

Търгът трябва да се прилага единствено за мащабни проекти, които могат да привлекат достатъчно силна конкуренция при инвеститорите. Вместо това средните и малки ВЕИ проекти трябва да се подпомагат чрез преференциални тарифи и други подобни политики, заобикалящи сложни и бюрократични процедури, присъщи на държавните организирани търгове.

Тези политики за подкрепа трябва да са приложими не само за подпомагане на електричеството от единични технологии, но и за надеждно електроснабдяване, осигурено от комбинация от възобновяеми енергийни източници и технологии за съхранение на енергия.

Тези комбинирани мерки може да са в състояние да генерират цялостна динамика, достатъчна за реално постигане на целите на Парижкото споразумение.

Ако сериозно се отнасяме към постигането на целите, за които сме се договорили на 15 декември 2015 г., първо, спешно се нуждаем от повече проучвания и изследвания, които се основават на необходимостта от науката за климата и съответно отчитат катастрофалния климатичен риск, който може да бъде пред нас. Второ, това включва отхвърлянето на политически цели като климатичен неутралитет до 2050 г. като недостатъчни и вместо това да се разработят сценарии, критерии и политически насоки, които показват какво наистина е необходимо за постигане на целите от Париж.

С други думи, как можем да трансформираме нашата енергийна система в цялата европейска икономика, за да постигнем нулеви емисии до 2030 г. Безспорният риск нашата планета да се плъзне в неконтролируема климатична катастрофа не ни оставя друг избор, допълват от Energy Watch Group.