Зеленият водород и възможностите пред Централна и Източна Европа

Най-добрите фирми процъфтяват, когато са изправени пред предизвикателства, a Зелената сделка на ЕС предлага изобилие от тях в обозримо бъдеще. Потенциалът да се превърне обаче предизвикателството във възможност ще разчита на съвместни и координирани усилия на публичния и частния сектор. Все пак нашата обща цел е да направим успешен преход към декарбонизирана икономика и към отговорното бъдеще. Всички сме съгласни, че въпросът не е дали, а как да го направим този преход и успехът ще зависи от предоставянето на бизнеса и обществата с ясен и проходим път до там. Така коментира пред Euractiv предизвикателствата пред Зелената сделка на ЕС Бартек Чечерски, който е управляващ директор на Business & Science Poland.

Водородът има потенциала да се превърне в горивото на XXI век. Водородът е най-простият, лек и най-разпространен елемент във Вселената с много възможности за приложение. Основното му предимство е възможността за производство чрез методи, отделящи малко или пък нулеви вредни емисии. И това е съчетано с възможността да се трансформира в други носители или видове енергия - включително електричество или топлина. По този начин водородът може да играе важна роля в процеса на постигане на климатична неутралност. Приложението му може да варира от тежкотоварния транспорт - където електрификацията е много трудна - през промишлена употреба до съхранение на енергия, припомня Чечерски.

И тук идва проблемът: изключително важно е да се осъзнае, че днес само по-малко от 0,1% от световното производство на H2 произхожда от процес с нулеви въглеродни емисии. Следователно между настоящата ситуация и визията за 100% възобновяема водородна икономика имаме да извървим  дълъг и скъп път.

Ето и един пример: за пускането на пътя на 500 автобуса, задвижвани със зелен водород, придружени от електролизаторите от 50 MW с необходимия производствен капацитет и 30 водородни станции за зареждане, се изисква инвестиция от около 450 млн. евро за период от няколко години. Тази сума не покрива разходите за електроенергия, необходима за производството на зелен водород за тяхното захранване.

Настоящите оценки предполагат, че годишната разлика в разходите между традиционното и водородното гориво, необходимо за експлоатацията на тези автобуси, ще възлезе на около 19-23 млн. eвро в полза на традиционните горива.

Всички ние вече подписахме дългосрочния приоритет за развитие на пазара на възобновяеми водородни източници, но за момента производството на такъв водород не е нито достатъчно като количество, нито пък е рентабилно. Не трябва да забравяме, че в края на веригата на производство има потребител от ЕС, който ще се сблъска с по-високите разходи за новите технологии и без клиент, който желае да плати сметката, няма да има пазар за тази услуга, категоричен е Чечерски.

Очевидно е, че нуждите от инвестиции са значителни и има спешна нужда от подкрепата в това отношение. При всяко бизнес решение обаче трябва да се вземат предвид не само инвестиционните разходи, но и дългосрочната рентабилност, която зависи от достатъчното търсене на продукта. Следователно, освен финансирането, е от съществено значение да се разгледат и други задачи: развитието на пазара на водород, базиран на различните технологии с ниски емисии, поне докато узрее възобновяемият пазар на водород; инструментите, стимулиращи търсенето; намиране на начин за покриване на разликата в разходите между традиционните и нулевовъглеродните технологии; и намиране на начин за стимулиране и подкрепа на тази иновация.

Има няколко начина за стимулиране на развитието на водородната икономика. Списъкът е отворен а някои първоначални идеи включват:

- • увеличаване на дела на възобновяемата енергия от водород за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) съгласно директивата RED II;

- финансова подкрепа за иновативни проекти, насочени към получаване на чист водород в съществуващи инсталации - например пречистване на водород до качеството, което може да се използва в автомобилните горивни клетки - или в малки, местни електроцентрали, където има нужда да се компенсират по-високите производствени разходи за беземисионен водород;

- освен това, намаляване на разпределителните такси за възобновяемата енергия с цел производство на водород;

- не на последно място - механизми за подпомагане на продукти, произведени чрез използване на „възобновяем водород“. 

Ние разсъждаваме от конкретна гледна точка на региона на Централна и Източна Европа, който направи успешен преход към пазарите и към по-екологична икономика. От 1990 г. насам ЕС успя да намали общите си емисии на CO2 с 23%, главно благодарение на намаленията в страните от Централна Европа. И все пак, въпреки тези усилия, настоящият регионален енергиен микс е резултат от миналото и преодоляването на това наследство ще отнеме допълнително време и усилия. Това също ще повлияе на начина и темповете на развитие на водородната икономика.

Днес Полша е третият производител на водород в ЕС. По подобен начин в останалата част от ЕС страната все още основава производството на водород предимно на изкопаеми горива. Ние обаче сме запознати с този бизнес и можем да допринесем за превръщането на водорода в гръбнака на устойчивия енергиен преход от XXI век. Може да е малка стъпка за някои, но това ще бъде гигантски скок за региона на ЦИЕ към климатично неутралната икономика, завършва своето мнение Чечерски.