Проф. Димитър Тонев: Нужна е мотивация на младите, за да завършват ядрени специалности

Има ли достатъчно млади специалисти в области като ядрената енергетика у нас? И защо подготовката на тези кадри би трябвало да е приоритет за страната, коментира пред БНР заместник-директорът на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН – проф. Димитър Тонев:

“Факт е, че техническите специалности, природни и точни науки, с изключение на информационните технологии, не гарантират голям интерес у младите хора. И това не е тенденция само в България. Това е може би световна тенденция, отстъпление от интереса към природни науки, точни науки, инженерни науки. Но мисля ще има постепенно, генерално връщане на този интерес. А нашата задача  е да го създадем у младите хора. Ние сме започнали инициативи, които още от деца да насочат вниманието към нашата сфера на работа. Ядреният институт и Българското ядрено дружество са в основата на провеждане на хакатони с ученици, на които се поставят задачи, свързани с ядрената физика.“

Недостиг на кадри

Мога откровено да кажа, че да се завърши физика, да кажем във Физическия факултет на Софийския университет, където аз съм учил, не е лека задача. Много по-лесно може други специалности да се завършат и след това човек да получи по-доходоносна работа. Изисква много усилия и след това изисква допълнителна специализация. – казва още проф. Тонев и акцентира – Студентите трябва да бъдат заинтригувани от това да започнат да учат ядрена физика, ядрена енергетика, топлотехника, радиохимия. Според мен това може да стане, ако България ясно заяви своя приоритет да създава нова ядрена мощност. Тогава и у младите хора ще се създаде едно чувство на сигурност, че те могат да си осигурят по-късно работа.“

“Моето лично мнение е, че подготовката на кадрите в момента, подготовката на специалисти, експерти, знаещи хора, е много важна. Законът за безопасно използване на ядрена енергия ясно казва, че разрешение за експлоатация на ядрени съоръжения се издава само ако заявителят притежава финансови, технически, материални, на най-важното – човешки ресурси и организационна структура. Защото могат да се намерят хора, които да организират нещата, но знания в тази област не могат да се получат така лесно. Изграждането на специалисти в областта на ядрената физика, ядрената енергетика, радиохимията, би отнело от 7 до 10 години. Хора, които могат да влязат в производството и да започнат да работят от момента, в който са започнали на студентската скамейка. Това е така, защото този наглед елементарен процес на делене на урана, който води до отделяне на енергия, изисква много познания.“

“Такива хора в България има в момента, те работят ВВЕР технологията в АЕЦ "Козлодуй", голяма част от тях се ползват и в държавното предприятие “Радиоактивни отпадъци - Козлодуй“. Имаме специалисти по медицинска физика, които се използват за линейни ускорители в болниците, ПЕТ скенери и т.н., но нуждата от такива хора е изключително голяма, а в съответните специалности във висшите учебни заведения не завършват достатъчен брой млади хора."