Изграждането на биологични хъбове в Австралия ще стимулира използването на отпадъци

В околната среда отпадъци няма, в човешката природа е да произвежда много отпадъци, започва своя анализ австралийското списание ecogeneration. Индустриалните процеси, на които разчитаме, за да запълним нашите супермаркети и стомаси, са огромни източници на органичен материал, който може да се използва за производство на енергия, само ако бизнесът вижда стойност в това. Фирмите за храни и напитки обаче имат наум други неща, така че цялата тази енергия в повечето случаи не отива никъде.

Тъй като компаниите започват сериозно да се насочват към нулеви емисии, австралийската компания Utilitas се зае да предложи възстановяване на енергия и ресурси като услуга, при която клиентите в секторите на храните и напитките търсят устойчиво управление на отпадъците и отпадъчните води. „Те не искат да харчат капитала си за това, защото вече са заети да мащабират собственото си производство, за да отговорят на търсенето на техните продукти“, казва изпълнителният директор на Utilitas Фиона Уотърхаус.

Да ги накараме да платят

Уотърхаус е свикналa с клиенти, които си поставят твърди цели за създаване на стойност от боклука. Освен нежеланието да инвестират капитал в нова инфраструктура, предприятията за производство на отпадъци също биха искали да не променят оперативните разходи или може би да харчат по-малко. „Те искат да докладват за напредъка си към постигане на нулева стойност“, казва Уотърхаус.

Амбицията на Utilitas е да изгради 100 "bioHub" (биологични хъбове) в цялата страна, като анаеробни абсорбатори, които поемат органични отпадъци от наематели на индустриални зони и близки източници и ги превръщат в електричество, газ или транспортно гориво, или и трите, включително водород. „Обхванахме 350 места в цялата страна и приоритизирахме създаването на първите 100 места“, коментира тя.

Оборудването е изградено, притежавано и експлоатирано от Utilitas, използвайки готови решения. „Ние разработваме мястото, проектираме процесите, управляваме снабдяването и инсталирането на оборудването, гарантираме процеса и правим въвеждането в експлоатация“, казва Уотърхаус. „Това се смята за много сложно, но не е така, защото има твърде много хора, участващи в целия процес.“

От къде да започнем

Компанията преработва „стресирана“ през годините земя и инфраструктура с анаеробно разграждане, за да произвежда възобновяем природен газ, биометан и водород. „Ние наричаме биогаз невидимата възобновяема енергия“, казва Уотърхаус. „Това е възобновяема енергия и е фантастично, но може и да не съществува в Австралия, защото е много, много пренебрегвана и подценявана.“

Партньорството на Utilitas с базираната в САЩ компания ReCarbon дава възможност за производство на водород, където микровълновата плазма се използва за превръщане на въглеродния диоксид и метана в син газ и водород, наред с други неща. Уотърхаус казва, че водородът, получен по технологията на ReCarbon е по-евтин от използването на електролиза.

Utilitas и ReCarbon работят заедно за производството на водород в завода на Utilitas в Бундаберг, като се стремят да произвеждат 200 кг на ден и ще продължат да работят до достигане на един тон на ден. Остатъкът, който остава след като всички горива са произведени, се използва до голяма степен за възстановяване на земята.

Какво влиза

Суровините при производството на биоенергия са разнообразни. На първо място Utilitas трябва да изпробва суровините, произведени на даден обект, за да има представа какво може да очаква, че ще се произведе на другия край. „Науката за отпадъците определя инженерството“, казва Уотърхаус, бивш директор на стратегическата политика към Агенцията за опазване на околната среда в Куинсланд.

Прогнозирането дали даден регион ще се класира за свой собствен bioHub, се свежда до разглеждането на индустриалния ръст и ръста на населението в дадена област, ограниченията на мрежата, ограниченията за газ и транспорт, наличието или появата на производители на храни и напитки. Компанията притежава обект в Бундаберг, Куинсланд, разработва предприятие в долината Хънтър. Двугодишният план на компанията е да има поне един завод в експлоатация, пет в процес на изграждане и 15 обекта.

Ако те могат да го направят, можем и ние

Водещият bioHub е промишлен обект с площ от 3,8 хектара, който пренасочва старата пречиствателна станция Bundaberg East за пречистване на отпадъчни води в първия основен планиран район за битови комунални услуги в Австралия. Използва се технологията Ecostruxure на Schneider Electric за подпомагане на дистанционни операции и предсказуема поддръжка. Досега портфолиото от проекти на комунални услуги включва 200 kW инсталиран капацитет и 5 MW проектирани проекти. Комапнията не се ангажира със срок за изграждане на 100 биологични хъба, а вместо това показва на Германия потенциала за развитие на биоенергия в Австралия.

През 1989 г., когато първата австралийска инсталация за биогаз без пречистване на отпадъчни води е инсталирана в свинеферма в Баларат, в Германия са работили около 100 инсталации за биогаз. До 2015 г., когато втората автентична инсталация за биогаз беше свързана към мрежата в друга австралийска свинефермаа, Германия имаше вече 8 500 подобни централи. Днес в Германия са свързани около 12 500 инсталации за биогаз с по около 300 kW.

„А Франция всяка седмица свързва нов проект за възобновяеми газове към своята мрежа за природен газ“, казва Уотърхаус. Ако те могат да го направят, можем и ние. „В Австралия без съмнение има потенциал поне за хиляда инсталации.“

Газова мрежа- няма да е като разходка в парка

Уотърхаус казва, че ще са необходими около 1250 инсталации за биогаз, за ​​да се заменят около 10% от газа в мрежата. Това е цел, която можем да постигнем, казва тя, но това няма да е като разходка в парка. Биоенергийните централи се нуждаят от постоянна захранване с тонове отпадъци, за да продължат да изхвърлят договорената мощност. „Трябва да подкрепите вашия енергиен договор с договорите за суровини - а отпадъчната промишленост обикновено не договаря индустриални отпадъци“, казва тя. „Това е най-голямото предизвикателство и е нещо, върху което работим дълго, дълго време, за да можем да рискуваме суровината.“

Икономиката на отпадъците от енергия разчита на държавни налози за отпадъци и такси за депониране. Проектите, които могат да бъдат идентични във всеки смисъл, могат да имат разделени в зависимост от перспективите за реализация в зависимост от това къде в страната се намират.

Простите икономии на транспортни разходи - където 180 тона органични отпадъци на ден представляват приблизително 20 товарни автомобила - са по-лесни за изчисляване. „Всеки ден отпадъците се извозват из цялата страна“, казва тя. „Целта е да поставим 100 биологични хъба в различни регионални общности, за да локализираме тази функция, така че транспортната логистика да бъде намалена във времето.“