МВФ алармира за опасности пред малките фирми от нарастващата пазарна мощ на големите компании

Пандемията от коронавирус особено силно засегна малките и средните предприятия (МСП), причинявайки масови загуби на работни места и други негативни икономически въздействия. Сред тях е и по-малко видимият, но сериозен проблем, за нарастващото пазарно влияние на доминиращите фирми, които стават още по-мощни, тъй като техните по-малки конкуренти изчезват. Предупреждението отправи в понеделник Международният валутен фонд (МВФ) в нов свой анализ, сред авторите на който е и Кисталина Георгиева, управляващ директор на фонда*.

По повод изследването на МВФ, в публикация в блога на фонда Кристалина Георгиева пише, че ключовите показатели за пазарна мощ нарастват, включително повишаване на цената спрямо разходите и концентрацията на приходите сред четирите най-големи играча в даден сектор, вкл. и дигаталния. Част от това се дължи на увеличения брой на фалити, тъй като пандемията доведе до отпадане на конкуренцията.

"Поради пандемията изчисляваме, че тази концентрация на приходите сред най-големите играчи сега може да се увеличи в развитите икономики с поне толкова, колкото през 15-те години до края на 2015 г. Дори в онези отрасли, които се възползваха от кризата, като дигиталния сектор, доминиращите играчи са сред най-големите победители. Затова сега е по-важно от всякога да се осигурят равни условия за всички. Правителствата ще трябва да направят това в сектори, вариращи от пивоварната до болниците и цифровите технологии", отбелязва в блога на МВФ Кристалина Георгиева.

Трябва ли тази тенденция да продължи десетилетия да се влошава?

Повишената пазарна мощ, предизвикана от пандемията в много индустрии ще изостри тенденцията, която продължава повече от четиридесет години. Например, в световен мащаб цената на публичните компании в развитите икономики, които се търгуват на фондовите борси, е нараснала средно с повече от 30 процента от 1980 г. насам.

Разбира се, високите маржове на печалба винаги са били естествената награда за успешните компании, чието предимство е постигнато чрез иновации, ефективност и подобрено обслужване. Помислете как Ikea промени начина, по който купуваме мебели, или как Apple трансформира пазара на мобилни телефони.

Напоследък, обаче, в много индустрии все по-често виждаме признаци как заради пазарната си мощ доминиращите компании нямат силни конкуренти. От МВФ са изчислили, че в различни сектори компаниите, които са имали най-високи маржове на цената за дадена година, имат почти 85% шанс да останат с високи маржове на печалба и през следващата година.

Пример за това са големите технологични компании: фирмите, подкопаващи пазара, които свалиха предишните лидери преди двадесет години, стават все по-мощни играчи, които не са обект на същия конкурентен натиск както преди две десетилетия. В този случай свързаните с пандемията ефекти се допълват от мощни основополагащи сили като мрежови ефекти и икономии за сметка на мащаба и обхвата на бизнеса.

Ролята на сливанията и придобиванията

В много отрасли сега наблюдаваме тенденция към намаляване на динамиката на бизнеса. Да разгледаме например, едно ново производствено предприятие, което не може да излезе извън своя локален пазар, или нов търговец на дребно, който е принуден да намали цените си заради голям конкурент, който временно продава стоки на цени под тяхната себестойността, за да не допусне нови участници на пазара.

Всичко това са пропуснати възможности по отношение на икономическия растеж, създаване на работни места и по-високи доходи. Изследването на МВФ показва как някои компании контролират заплатите на пазарите на труда, като плащат на служителите си под нивото на тяхната пределна производителност.

Един от факторите, допринасящи за тези тенденции, е увеличаването на броя на сделките за сливания и придобивания, особено с участието на доминиращите компании на пазара. Макар че сливанията и придобиванията могат да намалят разходите и да подобрят качеството на продукта, те могат също така да отслабят стимулите за иновации и да увеличат способността на компанията да предлага продукцията си на по-високи цени. Сериозна загриженост предизвикват сделките за сливания и придобивания с участието на доминиращи компании, които допринасят за намаляване на динамиката на развитие на бизнеса във всички сектори, като влияят отрицателно върху икономическия растеж на всички конкуренти и техните разходи за научноизследователска и развойна дейност. Това е особено притеснително в условията на нисък растеж на производителността, подчертават от МВФ.

Изводът е, че бизнес активността спада, когато доминиращите компании сключват повече сделки за сливания и придобивания.

Ето и петте препоръки на МВФ към правителствата

И така, какво могат да направят правителствата? Искаме да подчертаем пет приоритетни цели, чието значение зависи и от юрисдикцията.

Първо, антимонополните органи трябва да упражняват повишена бдителност при осъществяването на контрол върху сливанията и придобиванията. Антоминополен контрол върху транзакциите следва да се прилага във всички подходящи случаи, включително поглъщания на малки участници на пазара, които могат да разширят бизнеса си, за да се конкурират с доминиращи компании. Например Германия и Австрия наскоро определиха прагове върху цената на сделката спрямо стойностите на оборота на придобитото дружество. Оценките на минали сливания също могат да помогнат за подобряване на ефективността на прилагането на правилата за конкуренция.

На второ място, органите за защита на конкуренцията трябва да бъдат по-активни в прилагането на забраните за злоупотреба с господстващо влияние и по-често да прибягват до пазарни проучвания, за да идентифицират вредните действия дори при липса на съобщени нарушения на закона. Проучване от 2018 г. на австралийската млечна индустрия демонстрира ползите от такава практика, което доведе до нови правила договаряне между фермери и преработватели.

Трето, необходимо е да се положат големи усилия за осигуряване на конкуренция за производството и производителността, включително и за пазара на труда. В този случай ще бъде от значение активно да се прилагат правила за предотвратяване на сключването на споразумения между компаниите да не привличат нови служители, например. Забраните за работа в конкурентни компании, след напускане или уволнение, включени в трудовите договори в секторите на търговия на дребно и за бързо хранене също затрудняват работниците да преминат към по-високоплатени работни места, особено за нискоквалифицираните работници.

Четвърто, антимонополните органи са длъжни да наблюдават цифровата икономика, в която се използват големи масиви от данни и технологии за изкуствен интелект, което увеличава ползите за големите компании. Осигуряването на възможности за пренос на данните и оперативна съвместимост на системите може да улесни новите компании да се конкурират с утвърдени участници на пазара. Като пример за това как регулирането може да осигури прехода между системите и да подобри благосъстоянието на потребителите, спомнете си как Европейският съюз увеличи нивото на конкуренцията преди двадесет години, като позволи на потребителите да запазят номера на мобилния си телефон, когато сменят оператора.

И накрая, пето, ресурсите са от съществено значение. Например в Съединените щати общият бюджет за Федералната търговска комисия и Антимонополния отдел към Министерството на правосъдието е около половината от това, което е бил преди четиридесет години, като процент от БВП, но в реално изражение е много по-голям, заради нарастването на БВП. В много юрисдикции може да са необходими инвестиции за по-нататъшно разширяване на експертния опит в индустрията на фона на бързите технологични промени. Обединеното кралство наскоро обяви създаването на нов отдел за цифрови пазари, който да регулира доминиращи платформи като Google и Facebook.

Многообещаващи първи признаци на подобрения

Добрата новина е, че водещи държави, включително Европейския съюз и САЩ, вече активно преразглеждат своите основни антимонополни политики. Тези ревизии създават възможности, които не трябва да се пропускат. Политиците трябва да предприемат действия сега, за да предотвратят по-нататъшни скокове на пазарната мощ на отделни компании, които могат да възпрепятстват икономическото възстановяване.

Тази промяна ще измени нашите икономики чрез дълбоки структурни промени, които трябва да подпомогнат възхода на млади, бързо развиващи се компании, които правят иновации и създават висококачествени работни места. Те заслужават равни възможности и шанс за успех.

По-широката политическа подкрепа за МСП също е важна, тъй като много малки предприятия все още не могат да се възползват от държавните програми, предназначени да помогнат на компаниите да получат достъп до финансиране по време на пандемия. Тъй като възстановяването се подобрява и мерките за подкрепа постепенно ще се премахват, още по неотложна ще бъде задачата за гарантиране на жизнеспособните МСП да имат достъп до финансиране, за да не се окажат в още по-неравностойно положение в сравнение с по-големите компании.

*Другите автори на проучването на МВФ:

Федерико Дж. Диас е икономист в отдела за структурни реформи към изследователския екип на МВФ. Преди да се присъедини към фонда, той е работил в Бостънската федерална резервна банка. Той е доктор по икономика от Университета на Уисконсин в Медисън.

Ромен Дювал е заместник-директор на изследователския отдел на МВФ, където ръководи дейността по структурните реформи. Преди това той е работил в Азиатско-тихоокеанския департамент на МВФ, а преди да се присъедини към фонда, в ОИСР. Той е доктор на науките в парижката Сорбона.

Даниел Шварц е юрисконсулт в Службата по въпросите на страната към правния отдел на МВФ. Преди това той е работил като антитръстов адвокат в международна адвокатска кантора и в Органа за финансово поведение на Обединеното кралство. Завършил e право и икономика.