Необходими са спешни инвестиции в електроразпределителната мрежа

Европейските електроразпределителни мрежи ще се нуждаят от 375-425 млрд. евро инвестиции до 2030 г., за да бъдат подготвени за бъдещето, а тези инвестиции ще запазят хиляди работни места. Това показва първият анализ за нуждата от инвестиции в електроразпределителните мрежи на ЕС, озаглавен „Свързване на точките – инвестициите в електроразпределителните мрежи за захранване на енергийния преход“ (Connecting the dots: Distribution grid investment to power the energy transition), който е направен от Eurоelectric в сътрудничество с E.DSO и подкрепата на анализаторите от Monitor Deloitte.

Анализът установява, че до края на десетилетието инвестициите в мрежите трябва да нарастват с 50-70% в сравнение с предишното десетилетие. Интересът към електроразпределителните мрежи напоследък все повече нараства заради значението, което придобива навременната модернизация на континенталната електрическа инфраструктура. Според Euroelectric електроразпределителните мрежи са гръбнакът за дигиталния и енергиен преход, който всички политици припознават в своите платформи като ключов за просперитета на населението. Именно мрежите са от решаващо значение за непрекъснатото и надеждно електрозахранване и осигуряват възможности за предоставяне на нови услуги за потребителите. Бъдещият дигитализиран свят всъщност ще зависи от надеждната инфраструктура, по която електричеството ще достига до умните електроуреди и до дигитализираните системи.

Най-много инвестиции, според анализа, трябва да се направят за модернизация на мрежите, защото те прогресивно остаряват. Проучването установява, че една трета от мрежите в ЕС са на възраст над 40 години. До 2030 г. този дял се очаква да надмине 50%.

Макар че всяка година в мрежите в страните от ЕС трябва да се влагат по 34-39 млрд. евро – с 50-70% повече отколкото са били инвестирани през 2019 г. - пред политиците и регулаторите остава предизвикателството да намерят подходящата рамка и тарифна политика спрямо цените на електроенергията и мрежовите услуги.

Освен това социалните ползи по отношение на устойчивостта, икономиката и конкурентоспособността, които ще донесе преходът, ще надвишат икономическия ефект от цените, смятат експертите. Според изчисленията им ЕС би могъл да спестява на година по 175 млрд. долара от вноса на изкопаеми горива и по този начин да намали средните разходи за електричество в съюза с 28-37 млрд. евро в дългосрочен план.

Проучването на показва, че близо 90%  от инвестициите, или 30-35 млрд. евро на година, могат да бъдат усвоявани от производителите и доставчиците на услуги на вътрешния пазар на ЕС, което пък ще допринесе за възстановяването на икономиката след пандемията. Най-общо, инвестициите в разпределителните мрежи могат да гарантират запазването на между 440 000 и 620 000 работни места на година в ЕС-27 плюс Великобритания.

„Инвестициите в мрежите са спешно необходими за осъществяване на енергийния преход и те съдържат огромен потенциал за разкриване на нови работни места. С правилните решения ние можем да превърнем 20-те години на XXI век в десетилетието на ЕРМ“, смята генералният секретар на Euroelectric Кристиан Руби.

Мнението на експертите обаче силно контрастира с фактите в България. В началото на годината Институтът за енергиен мениджмънт предупреди, че мрежовите цени в България остават устойчиво най-ниски в ЕС. В размер на 0.0256 евро/кВтч те са 3-4 пъти по-ниски отколкото в Белгия, Лихтенщайн и Германия и 2 пъти по-ниски от средните за ЕС-28. Този факт се запазва въпреки, че всяка година българските мрежови оператори – ЧЕЗ, ЕВН и Енерго-Про – настояват да им бъдат одобрявани от енергийния регулатор  КЕВР по-големи вложения в мрежите. Ако все по-високите изисквания към мрежите в следващите десетилетия не намерят своето решение чрез съответни ценови решения и регулаторни интервенции, България силно може да изостане в прехода към цифрова икономика, който политиците така щедро обещават. А очевидно това може да означава и хиляди пропуснати възможности за работни места в периода на постпандемичното възстановяване на икономиката.

С пълния доклад може да се запознаете тук.