Доклад: Сигурност и достъпност остават основни проблеми в световната енергетика

Институт за енергиен мениджмънт

В продължение на 7 десетилетия BP подготвя ежегоден преглед с обективен анализ и актуална колекция  от  данни за производството, потреблението и емисиите на енергия в световен мащаб. През 2023 г. BP предаде своята „рожба“ на Института по енергетика.

Институтът по енергетика си поставя за цел да съхрани и надгради наследството на Статистическия преглед в сътрудничество с други организации – BP продължава да оказва подкрепа, а KPMG и Kearney, като партньори на Института по енергетика, също се ангажират с финансиране и експертен опит в сектора.

Спазвайки традицията, Статистическият преглед на световната енергетика на Института по енергетика (Energy Institute Statistical Review of World Energy™) представя своя прочит на данните за световните енергийни пазари през предходната 2024 г., провокирайки критичен размисъл върху това как страни с нарастващо население и икономика, като Индия, Индонезия и държавите в Субсахарска Африка, могат да отговорят на нарастващото търсене на енергия, без да повтарят подхода от миналото, основан на изкопаеми горива.

Средните глобални температури на въздуха през последните две години устойчиво остават с 1,5 °C по-високи в сравнение с доиндустриалната епоха. Екстремните метеорологични явления подчертават тази реалност: тропически бури в Югоизточна Азия и опустошителни наводнения в Южна Америка и Европа. Широко разпространените суши в Африка и Бразилия, както и увеличаващите се горски пожари и смъртните случаи, свързани с жегата, подчертават необходимостта от спешни действия.

Геополитическото напрежение допълнително усложняват перспективите в енергийния сектор – от променящата се енергийна политика на САЩ до драматичното въздействие върху Европа на руската инвазия в Украйна. Енергийната сигурност и достъпността остават основни проблеми, които се конкурират с необходимостта от действия в областта на климата. Тези глобални сътресения допринасят и за нарастващата дезинтеграция на енергийните пазари, които попадат под въздействието на разнопопосчи регионални стратегии. Някои удвояват потреблението на изкопаеми горива, а други ускоряват процеса на декарбонизация.

С продължаващата еволюция на глобалния енергиен пейзаж, различията между развитите и развиващите се страни остават значителни, особено по отношение на начина, по който се консумира и доставя енергията.

Енергийно развитие 2024:

• С ръст от 4% потреблението на електроенергия продължава да изпреварва ръста на общото енергийно потребление, което е показател за процесите на електрифициране на световната енергийна система;
  Вятърната и слънчевата енергия продължават да бъдат най-бързо растящите подсектори на енергийната система, като отбелязват ръст от 16% през 2024 г. Китай допринася за 57% от новия прираст, като слънчевата енергия почти се удвоява само за две години;
• През последното десетилетие Китай почти удвоява доставките си на електроенергия;
• Само през 2024 г. Китай добавя два пъти повече възобновяема енергия от САЩ, Европа и Индия, взети заедно. През последното десетилетие разгръщането на възобновяеми енергийни източници в страните извън ОИСР нараства два пъти по-бързо от това в страните от ОИСР;
• Азиатско-тихоокеанският регион е в челните редици по отношение на реализирането на ползите от диверсифицирането на енергийния микс. През 2024 г. той отчита 50% от избегнатото използване на изкопаеми горива, следван от Европа с 22%. Без да се взема предвид хидроенергията, през 2024 г. Китай отчита 57% от общото увеличение на доставките на възобновяема енергия в световен мащаб;
• Общото енергийно потребление на България (0,67 EJ) потъва до най-ниските си исторически нива от преди 55 години.

Емисии на CO2 от енергийния сектор

• Въглеродните емисии добавят още един процент над рекорда от 2024 г. и записват нов в размер на 40,8 GtCO2e.
  От 2010 г. насам възобновяемите енергийни източници и ядрената енергия са спестили емитирането на около 109 гигатона енергийни парникови газове, което е около 2,5 пъти повече от общото количество, емитирано в световен мащаб през 2024 г.;
• Китай остава най-големият емитер на парникови газове в света, като отговаря за около 1/3 от глобалните емисии. Заедно с Индия, допринасят за 62% от растежа на глобалните емисии през миналата година;
  За втора поредна година САЩ отбелязват спад в емисиите с 36 MtCO2e, което е с 0,7% под нивата от 2023 г., но под средния десетгодишен темп на спад от 1% годишно;
• След влиянието на COVID, емисиите в Европа спадат за шеста поредна година и са с почти 16% под нивата отпреди десетилетие, като сега са три пъти по-ниски от тези на Китай;
• Отеглянето на въглищата от енергийния микс и тяхното заместване с ВЕИ води до рекорден спад на въглеродните емисии до 31,7 млн.т./CO2 в България през 2024 г.

Петрол

• САЩ са най-големият производител на петрол в света, като през 2024 г. осигуряват 1/5 от световното производство. Производството им е приблизително равно на общото производство на Саудитска Арабия и Руската федерация;
• Петролът остава най-големият източник на енергия, като през 2024 г. задоволява 34% от световно потребление. Въпреки забавянето, световното потребление се увеличава с 0,7 % и за първи път преминава границата от 101 млн. барела на ден;
• Цените на петрола продължават да падат под нивото от 2023 г. след руската инвазия в Украйна. Въпреки че средно са спаднали с -3%, остават с 27% над нивата от 2019 г. преди COVID;
• Потреблението на петрол в България през 2024 г. добавя ръст от 2,8% и достига високите нива от последните 28 години.

Природен газ

• Световното производство на природен газ нараства до 4124 млрд. куб. м, като най-големите производители са САЩ (1033 млрд. куб. м,), Русия (629 млрд. куб. м,), Иран (262,9 млрд. куб. м,) и Китай (248,4 млрд. куб. м,), които заедно формират 53 % от общото световно производство;
• През последните десет години Китай се изкачва от шесто на четвърто място в света по производство на газ. Сега вътрешното производство задоволява 56 % от вътрешното потребление;
• Световното потребление на природен газ отново отбелязва ръст през 2024 г. от 101 млрд. куб. м (2,5 %). Делът му в световните изкопаеми горива е 29 % и задоволява една четвърт от общото световно търсене на енергия;
• През 2024 г. потреблението на газ се увеличава във всички региони с изключение на Африка. Най-голямо е увеличението в Азиатско-тихоокеанския регион – с 42 млрд. куб. м, от които две трети се падат на Китай;
• След изключително ниското потребление през 2023 (317,2 млрд. куб.м.) ЕС добавя незначителен ръст от 1,6%;
  В България потреблението на газ показва сериозни признаци на възстановяване с ръст от 7,1%, но остана под 3 млрд. куб.м.

Въглища

• През последните три години производството на въглища в Азиатско-тихоокеанския регион надвишава потреблението. Излишъкът през 2024 г. е рекорден, като производството надвишава потреблението с над 6 %;
  Въпреки че потреблението на въглища достига рекордно ниво от 165 EJ, 83 % от него е концентрирано в Азиатско-тихоокеанския регион, като 67 % от него се пада на Китай;
• Въпреки продължаващите рекордни нива на инвестиции във възобновяеми енергийни източници, въглищата все още доминират в електроенергийния сектор на Китай, като през 2024 г. са генерирали 58% от производството му. В Европа потреблението на въглища спада с 7%.
• За първи път в историята приносът на въглищата за задоволяване на общото енергийно потребление в Европа спада под този на ядрената енергия;
• За втора поредна година потреблението на въглища в България достига ново историческо дъно от 0,11 EJ, което е между два и три пъти по- ниско от нивата през първите две десетилетия на новото хилядолетие;
• Потреблението на въглища в Индия достига 22,97 EJ през 2024 г. и сега е равно на това на ОНД, Южна и Централна Америка, Северна Америка и Европа, взети заедно. От друга страна, потреблението в страните от ОИСР, което е в низходяща тенденция от 2007 г., спада с 4% през 2024 г. при средна годишна степен на спад от 6% през последните 10 години;
• Средно цените на въглищата по света продължават да падат, като през 2024 г. спадат с около 11%, а спрямо рекордните си нива от 2023 г. – с 52%.

Ядрена енергия

• През 2024 г. ядрената енергия отбелязва ръст от 3%, като задоволява малко над 5% от общото глобално енергийно търсене. Около две трети от увеличението на производството се дължи на Франция и Япония, които продължават да въвеждат в експлоатация централи след продължителни прекъсвания;
• В Китай производството на ядрена енергия достига 450,9 ТВтч като в рамките на последните 5 години е нараснало с 102,2 ТВтч;
• Безапелационният световен лидер е САЩ с производство от 823,2 ТВтч ядрена енергия.

Електроенергия

• През последните 10 години глобалното производство на електроенергия нараства средно с около 2,6% годишно, което е приблизително два пъти повече от темпа на общото енергийно потребление;
• Потреблението в Азиатско-тихоокеанския регион достига 52% от глобалното производство на електроенергия през 2024 г., като се увеличи с около 5% до 16 132 ТВтч;
• Северна Америка и Европа отбелязват ръст съответно от 2,2% и 1,5%, достигайки общо 9514 ТВтч, което представлява 30% от световното производство;
• С изключение на петрола, производството от всички източници се  увеличава в световен мащаб през 2024 г. Вятърната и слънчевата енергия са отговорили на 53% от световното увеличение на производството. Производството от възобновяеми източници, включително водна енергия, е отговорило на 32% от световното електроснабдяване през миналата година.
• От световния парк на изкопаеми горива, газът отбелязва най-голямо увеличение в производството, нараствайки с 2,5% (172 ТВтч). Въглищата нарастват с 1,2%, достигайки 10 613 ТВтч, и остават най-големия източник на производство в световен мащаб;
• През последните десет години делът на въглищата в енергийния микс на Китай се свива от 70% на 58%. В Индия делът им  остава непроменен – около 75%;
• През 2024 г. капацитетът на системите за съхранение на електроенергия в батерии (BESS) на мрежово ниво се е удвоил, като се увеличава с 113% до 126 ГВт. Тук Китай също е безапелационен лидер – за една година инсталираният капацитет нараства с 2,5 пъти и достига 75,2 ГВт.  Сега страната притежава 60% от общия инсталиран капацитет на BESS, следвана от САЩ с 20% и Обединеното кралство с около 5%.
  В ЕС BESS  растат с близо 48% като в края на 2024 работят над 4,8 ГВт.
  

Слънце и вятър

• Производството на енергия от вятър и слънце увеличава дела си в общото световно производство от 13% на 15% през 2024 г.;
• Най-голямото увеличение в производството на вятърна и слънчева енергия е в Азиатско-тихоокеанския регион – 399 ТВтч. Китай има принос за 91% от растежа в региона и 57%  в общия световен растеж;
• Добавената мощност от слънчева енергия надминава тази от вятърна енергия с 4 към 1 през 2024 г., като слънчевата енергия достига обща глобална инсталирана мощност от 1865 ГВт в сравнение с 1135 ГВт от вятърна енергия. Китай е домакин на 47% от общата инсталирана мощност на слънчеви и вятърни паркове в света през 2024 г., което е почти два пъти повече от инсталираната мощност на вятърна и слънчева енергия в САЩ и Европа, взети заедно;
• Вятърната и слънчевата енергия осигуряват 28% от електропроизводството на Европейския съюз, като слънчевата енергия за първи път изпреварва въглищата.

Енергийна сигурност

Авторите на Статистическия преглед на световната енергетика  споделят вижданията си по отношение на важен момент от развитието и прехода на енергийните системи, а именно енергийната сигурност. Тяхното разбиране е, че инвестициите във ВЕИ все повече се разглеждат като крайъгълен камък на енергийната сигурност, което позволява на страните да откъснат енергийните си системи от глобалните пазари на горива и геополитическите напрежения. Технологии като вятърна, слънчева, водна и геотермална енергия, които използват местни ресурси, намаляват необходимостта от внос на енергия от чужбина. Освен това, след като бъдат изградени, те имат ниски и предвидими експлоатационни разходи, които предпазват икономиките от колебанията в цените на международните пазари на изкопаеми горива и осигуряват стабилност на националните бюджети и сметките на домакинствата. Устойчивостта също се подобрява чрез диверсификация от един или ограничен брой енергийни източници или доставчици. Като водещ световен инвеститор във възобновяема енергия, Китай е в челните редици на реализирането на такива ползи.

Въпреки че възобновяемите енергийни източници са отговорни за производството на една трета от електроенергията в света през 2024 г., те задоволяват само малко над 8 % от общото глобално енергийно потребление. Тяхната възможност да осигурят едновременно чисти и независими енергийни системи за държавите остава огромна.

По същия начин, по който възобновяемите енергийни източници осигуряват енергийна сигурност чрез енергийна независимост, енергийната ефективност и намаляването на потреблението могат да имат същия ефект.

Въпреки това, макар възобновяемите енергийни източници да могат да допринесат значително за укрепването на енергийната сигурност, тяхното внедряване, особено що се отнася до вятърната и слънчевата енергия, може от своя страна да повдигне въпроси относно стабилността на електроенергийната мрежа. Без внимателно стратегическо планиране енергийната сигурност може да бъде постигната за сметка на стабилността на системата.

Тъй като страните все повече използват вятърни и слънчеви технологии, тяхното интегриране и разширяване ще трябва да бъде внимателно планирано, за да се гарантира, че когато започнат да дават съществен принос, едновременно с това ще бъдат поддържани основни спомагателни услуги, като честота, контрол на напрежението, инерция и други. Съчетаването им с технологии за съхранение на енергия, синтетична инерция, интелигентни електропреносни мрежи, по-голяма взаимосвързаност с други електропреносни мрежи и участие в управление на потреблението предлага начини за осигуряване на продължителна стабилност и устойчивост на електроенергийните мрежи.

В този енергиен свят лидерите се опитват да се справят с хаотичния преход в енергетиката, който се характеризира с разнопосочни регионални тенденции, инфраструктурни ограничения и фрагментирана политика. Ключовите въпроси, които всеки бизнес лидер трябва да обмисли, според Wafa Jafri (ръководител на стратегията за енергетика и природни ресурси и партньор, KPMG във Обединеното Кралство) включват:

• Какво означава за вашата стратегия промяната в енергийния микс, която не е такава, каквато мнозина очакваха, като газът, петролът и въглищата продължават да играят значителна роля?
• Как реагирате, когато потреблението на електроенергия се увеличава, ВЕИ не могат да отговорят на нуждите навсякъде, а енергийните системи вече са под натиск?
• Вашите стратегии фокусирани ли са върху областите, в които се наблюдава напредък, а не само върху тези, в които се очаква такъв?
• Как се подготвяте за пазар, на който търговските потоци се променят, политическите сигнали са противоречиви, а нестабилността е постоянна?
• Може ли вашият бизнес да просперира в свят, в който сложността, фрагментацията и промените са норма?