Полупроводниците на Тайван - бизнес триумф и геополитическо предизвикателство, съчетано с доза късмет

Еволюцията на технологиите, развитието на световни вериги за доставки, пандемията от коронавирус и търговската война между Вашингтон и Пекин поставиха в центъра на геополитиката Тайван и неговата индустрия за производство на полупроводници, които за мнозина са петролът на бъдещето.
Островът с неизяснен международноправен статут е на върха на технологиите в сектора и бързо се приближава до границите на физически възможното по Закона на Мур*, според който броят на транзисторите в чиповете се удвоява на всеки две години.
Самоуправляващите се автомобили, изкуственият интелект и интернет на нещата са ключови технологии в развитие, за които недостигът на полупроводници е тежък удар, а тайванските производители трудно могат да бъдат достигнати.

Ако производството на полупроводници в Тайван напълно спре за една година, производителите на електроника по света ще загубят 490 милиарда долара годишни приходи или около 20 % от общите продажби на електронни устройства през миналата година, сочи "крайно хипотетичният сценарий" на американската браншова организация на производителите на полупроводници Semiconductor Industry Association (SIA).
И Вашингтон, и Пекин представиха инициативи за установяване на производство на полупроводници на собствена почва, но за да достигнат нивото на тайванския лидер Taiwan Semiconductor Manufacturing Company (TSMC) ще са нужни не само години работа, но и десетки, а може би и милиарди долари инвестиции.

Точният момент, точният модел

Тайван постига успеха си благодарение на съчетаването на умела държавна стратегия, ползите на отворения пазар и световната конкуренция и късмета да се окажеш на правилното място в правилното време.

Развитието на производството на полупроводници на острова започва още през 1974 година, когато китайско-американските отношения са много по-различни. Пан Уънюан, директор по изследователската дейност в Radio Corporation of America (RCA), съветва китайския министър на икономиката Сун Юнсуан да започне разработване на интегрални схеми в Тайван след неуспешен опит за създаване на химическа промишленост.
Решението превръща дотогава предимно селскостопанската икономика на острова в един от "тигрите" на Югоизточна Азия и икономическо чудо. Рецептата е трансфер на технологии и обучение на местните кадри от RCA, която към този момент е доминиращият производител на електроника в САЩ, умело държавно планиране и привличане на таланти, получили образование в чужбина.

Тайван полага основите на сектора почти едновременно с основаването в Силициевата долина на Apple (1976 г.) и Microsoft (1975 г.), но далеч не е единствената страна, която се опитва да издигне икономиката си на по-високо технологично ниво, включвайки се в многообещаващия нов свят на полупроводниците.
В България Тодор Живков произнася крилатата си фраза за полупроводниците и за целите проводници при откриването на завода в Ботевград още през 1965 година, след като през 1962 година в София министерски съвет взема решение за инвестицията. Това е едва три години, след като в САЩ Джак Килби от Texas Instruments патентова интегрална схема, направена от германий (каквито първоначално се произвеждат в Ботевград) и броени месеци, след като през 1961 година Робърт Нойс от Fairchild Semiconductor патентова по-сложна "единна схема" от силиций. Интегралните схеми дават възможност за свиване на компютрите от машинария, заемаща няколко стаи, до джобно устройство и ускоряване на процесите и са основата, без която информационната ера не би била възможна.

За разлика от повечето други страни, Тайван развива не едно голямо предприятие с широк цикъл на производство, а клъстър от по-малки фирми, чието основаване правителството подпомага (понякога дори принуждавайки частни предприемачи да се включат в проекта). След това те биват оставени сами да преодолеят предизвикателствата на конкуренцията и отворения пазар, следвайки максимата, че ако искаш компания от световна величина, трябва да се конкурираш в целия свят. Защитава се секторът като цяло, а не отделни компании. Неотдавна след земетресение правителството нареди на доставчиците на комунални услуги преди домакинствата приоритетно да осигурят вода и електричество за водещ технологичен парк.

Същевременно отделните компании не се дотират и се оставят да фалират или да бъдат погълнати, ако се окажат неконкурентоспособни, макар никое правителство да не обича такива новини за структуроопределящ отрасъл на националната икономика.
Тайван залага на възможността да произвежда по-евтино и по-ефективно отколкото клиентите му биха могли да произвеждат сами. Местните компании за полупроводници развиват бизнес модела на независимите "леярни", които правят чипове за технологични компании, които сами са извършили научноизследователската работа и дизайна, за разлика от модела например на Intel, при който концернът поема всички звена от веригата на производство.

Анонимният хегемон

Основаването на първата компания от този тип, United Microelectronics Corporation (UMC) през 1980 година е последвано седем години по-късно и от създаването на по-конкурентната TSMC, чийто най-именит клиент става Apple. Моделът се оказва толкова успешен, че вече трудно може да се намери потребителска електроника или високотехнологично промишлено оборудване, в което да няма чипове на TSMC, макар името на компанията като цяло да остава непознато за потребителите. От игрови конзоли Xbox до военни дронове и граждански самолети на Boeing или Airbus - тайванската компания произвежда почти половината от всички чипове в света, изчислено в доларова стойност. Благодарение на изобилието от платежоспособни клиенти и все по-голямото търсене TSMC може да инвестира огромни суми, за да запази преднината си и само тази година обяви, че влага близо 30 милиарда долара в най-новите и авангардни чипове. Компанията вече произвежда чипове с големина едва 5 нанометра и се очаква скоро да достигне размер от 3 и 2 нанометра, приближавайки лимита на физически възможното (дебелината на човешкия косъм е около 75 000 нанометра).
За сравнение, американската Intel все още разработва технология за чипове от 7 нанометра, а китайската Semiconductor Manufacturing International Corporation Incorporated (SMIC) също говори за 7 нанометра, но притисната от американските санкции, вероятно няма да успее да слезе под 10 нанометра.

Бизнес и геополитика

Концентрацията на производството на най-високотехнологичните чипове в Тайван през последното десетилетие постави сектора в центъра на геополитиката предвид зависимостта от тях както на американските, така и на китайските граждански и отбранителни технологии, включително и флагмана на китайския технологичен сектор Huawei. Търговската война между Пекин и Вашингтон обхвана и високотехнологичния сектор и световните доставчици на чипове са под все по-силен натиск да избират между червените (Китай) и сините (САЩ) снабдителни вериги.
САЩ е най-големият пазар на тайванските производители с дял от 60 % от продажбите на TSMC спрямо 20 % за Китай. Азиатският гигант обаче е най-бързо растящият пазар за полупроводници в света и обещава огромни възможности. Твърде голямо сближаване с Вашингтон освен това би поставило под въпрос и сигурността на острова предвид засилената напоследък активност на китайската армия в района.
Политизирането на веригата за доставки на полупроводници създава несигурност между технологичните компании и техните клиенти, а доверието, градено с години, досега бе огромен източник на иновации, отбелязва Пол Триоло от консултантската Eurasia Group. /БТА-ИКОНОМИКА ЕКСПРЕС/ ЕС

*Гордън Мур е американски бизнесмен, инженер и съосновател на Intel. Прогнозата му за развитието на полупроводниковите компоненти задава целите за миниатюаризацията в сектора и оказва широко влияние върху развитието на технологиите.

Превод по БТА