Слънчевата индустрия на Европа се подготвя за кръговата икономика
Слънчевата енергетика в Европейския съюз расте с високи темпове. Плановете са през следващите години да бъдат пускани в експлоатация мощности от над 20 ГВт годишно. В същото време основен производител на оборудването е Китай. Това прави европейската слънчева индустрия изключително зависима от внос на слънчеви елементи и модули. Няколко страни от Европейския съюз вече обръщат тази тенденция.
Периодът на възраждане стартира. Налице са и първите резултати за технологичен напредък. Зададени са нови стандарти за екологичност. Слънчевата индустрия ще се окаже първата, която е напълно готова за кръговата икономика.
От лидерство към зависимост до обръщане на тенденцията
Всъщност, Европа исторически беше лидер в слънчевата енергетика, но в края на първото десетилетие производството се измести към Азия. Днес Китай държи 69% от световните мощности за производство на слънчеви клетки и 64% - на слънчеви модули. Делът й на целия азиатски пазар пък достига рекордните 92% и 85% съответно.
Към настоящия момент в Европа има мощности, главно за комплектуване на модули. Заради изместването на производството старият континент попадна в зависимост от китайския внос, а в определен момент на пазара се появи и дефицит. Така в края на 2018 година асоциацията Solar Power Europe излезе с инициативата за създаване на производствени мощности в Европа от порядъка на 5 ГВт годишно. Тази инициатива и осъзнаването, че фотоволтаичните централи и вятърните инсталации са в основата на енергийния преход поставиха началото на обръщане на тенденцията.
В подкрепа на инициативата е и изследването на Немският институт за слънчеви енергийни системи Fraunhofer ISE по поръчка на Съюза за машиностроене (VDMA) за конкурентоспособността на европейската фотоволтаична промишленост. В него се стига до извода, че производството на слънчеви модули в Европа може да е конкурентоспособно само в случай на мащабиране на производството. А също така, че с намаляването на стойността на модулите, нараства делът на транспортните разходи.
"По този начин местно производство, близко до целевия пазар, и изграждането на местни вериги за създаване на стойност, има важно значение за рентабилността на европейското фотоволтаично производство и независимостта от внос", смятат експертите от Fraunhofer ISE. Освен това, при "справедлива цена на емисиите на CO2, Европа може да се възползва от своите предимства благодарение на значително по-ниския въглероден отпечатък на модулите".
Периодът на възраждане стартира. Налице са и първите резултати за технологичен напредък. Зададени са нови стандарти за екологичност. Слънчевата индустрия ще се окаже първата, която е напълно готова за кръговата икономика.
От лидерство към зависимост до обръщане на тенденцията
Всъщност, Европа исторически беше лидер в слънчевата енергетика, но в края на първото десетилетие производството се измести към Азия. Днес Китай държи 69% от световните мощности за производство на слънчеви клетки и 64% - на слънчеви модули. Делът й на целия азиатски пазар пък достига рекордните 92% и 85% съответно.
Към настоящия момент в Европа има мощности, главно за комплектуване на модули. Заради изместването на производството старият континент попадна в зависимост от китайския внос, а в определен момент на пазара се появи и дефицит. Така в края на 2018 година асоциацията Solar Power Europe излезе с инициативата за създаване на производствени мощности в Европа от порядъка на 5 ГВт годишно. Тази инициатива и осъзнаването, че фотоволтаичните централи и вятърните инсталации са в основата на енергийния преход поставиха началото на обръщане на тенденцията.
В подкрепа на инициативата е и изследването на Немският институт за слънчеви енергийни системи Fraunhofer ISE по поръчка на Съюза за машиностроене (VDMA) за конкурентоспособността на европейската фотоволтаична промишленост. В него се стига до извода, че производството на слънчеви модули в Европа може да е конкурентоспособно само в случай на мащабиране на производството. А също така, че с намаляването на стойността на модулите, нараства делът на транспортните разходи.
"По този начин местно производство, близко до целевия пазар, и изграждането на местни вериги за създаване на стойност, има важно значение за рентабилността на европейското фотоволтаично производство и независимостта от внос", смятат експертите от Fraunhofer ISE. Освен това, при "справедлива цена на емисиите на CO2, Европа може да се възползва от своите предимства благодарение на значително по-ниския въглероден отпечатък на модулите".
Иноваторите от Meyer Burger Technology AG
Известният производител на оборудване за слънчеви елементи и модули - швейцарската компания Meyer Burger Technology AG, съобщи през лятото на 2020 г., че започва самостоятелно производство. Целта - заемане на лидерска позиция в този сектор.
Компанията фактически е двигател във фотоволтаичния сектор по цялата верига на създаване на стойност. "Повечето от слънчевите модули, произведени в световен мащаб днес, се базират на технология, разработена от Meyer Burger", припомнят от Meyer Burger Technology AG.
Казано иначе - тази компания формира индустрията, но други спечелиха пари от нея. С covid пандемията от миналата година насам ситуацията е променена - държавите от ЕС са единодушни, че трябват сериозни промени във веригите за доставки и локализиране на ключовите производства на територията на общността. Пазарният потенциал е огромен. Само в Германия се планира да се въведат в експлоатация около 50 ГВт слънчеви централи през следващите десет години.
Meyer Burger е крачка напред и по отношение на технологиите, при това ще разчита на екологично производство. Само преди дни тази заявка бе потвърдена при представянето на новите собствени хетеро структурирани (HJT) слънчеви панели, "проектирани в Швейцария, произведени в Германия". С новите модули компанията задава нови стандарти в индустрията по отношение на производителност, произход и устойчивост. На практика цялата верига на доставки на Meyer Burger е концентрирана в Европа. Тенденцията се обръща и Европа скоро няма да има нужда от внос на чужди слънчеви модули и компоненти за тях.
Суровината - "висококачествен полисилиций" - ще се произвежда изключително в Германия. Meyer Burger не планира да се фокусира върху размерите на модулите, за да увеличи мощността си, както правят много китайски производители. Всеки от трите показани модула е със "стандартен размер" и тежи по-малко от 20 килограма, като същевременно постига мощност от 400 W (430 W двустранен панел). Компанията говори за "следващото поколение слънчеви клетки, които са свързани с помощта на патентована технология SmartWire, позволяваща на клиентите да генерират до 20 процента повече производство на енергия върху една и съща площ на покрива. В същото време ефективността на преобразуване (до 21,8%) е висока.
В същото време Meyer Burger предлага уникално нисък температурен коефициент (-0,26% /°C). Това означава, че панелите няма да губят своята ефективност дори при силна топлина, което наред с други технологични предимства е крачка в посока за запазване на стратегическата технологична независимост на европейската фотоволтаична индустрия. Друго предимство, което компанията е идентифицирала, е екологията. Модулите според Meyer Burger са "неутрални за климата" и 100% устойчиви и не съдържат олово или други токсични вещества, а това е и заявка за пълна готовност за кръговата икономика.
Компанията ще започне доставки още през юли тази година (2021 година), а разширяването на производството до 5 ГВт ще продължи до 2026 г.
Испанското обещание за слънчев завод на бъдещето
С помощта на Германия, на картата на слънчевата индустрия се позиционира и Испания.
Испанският старт-ъп Greenland през април тази година заяви намерение да изгради вертикално интегриран завод за производство на слънчеви модули с мощност 5 ГВт. Зад гърба на испанската компания застава немският институт Fraunhofer ISE, който ще участва като консултант и ще контролира целия процес - от планирането на производството до съвместни технологични разработки, включително техническа поддръжка.
Инженеринговата компания Bosch Rexroth, дъщерна на промишления конгломерат Robert Bosch, ще отговаря за планирането и проектирането на завода.
"Заедно с Greenland и Fraunhofer ISE ще изградим в Севиля иновативен завод на бъдещето, напълно гъвкав и напълно свързан към мрежата за многообещаващия слънчев пазар в Европа", обяснява Thomas Fechner, ръководител на нови бизнес продукти в Bosch Rexroth.
Greenland иска заводът да е базиран на най-съвременни технологии. Предвижда се производството на монокристални силициеви пластини М10 и слънчеви клетки PERC на тази основа. Пуснатите модули ще имат мощност най-малко 540 W.
Европейските фирми и инвеститори са категорични - време е на Европа да бъде върнат не само технологичния, но и промишлен суверенитет в областта на слънчевата енергетика.
Експертите уверяват, че в момента европейските изследователски центрове са в процес на разработка на нови, още по-напреднали технологии в този сектор и, разбира се, очакват подкрепа от ЕС за бъдещи инвестиции.