Siemens Energy и ServiceNow правят система за киберзащита на критична енергийна инфраструктура
Хакерската атака срещу Colonial Pipeline в САЩ показа до какви мащабни проблеми водят такива пробиви в енергийните системи
Siemens Energy, в партньорство с американския софтуерен разработчик ServiceNow, ще създадат цифрова платформа за разкриване и предотвратяване на хакерски атаки срещу критична енергийна инфраструктура. Реализацията на проекта ще позволи на дружества, работещи в сферата на енергетиката, да проследяват, разкриват и реагират на хакерски заплахи, насочени към цифровите системи на критично важни мрежи и обекти, които те управляват, посочват в съобщението си от Siemens Energy, предаде ТАСС.
Новата платформа ще обединява софтуерните разработки на Siemens Energy със системите за оперативни технологии на ServiceNow, което ще позволи на енергийните компании в реално време да оценяват, определят и променят приоритетите си по отношение на кибрсигурността.
Новото софтуерно решение ще даде възможност да бъдат оптимизирани операциите по мониторинг върху опити за необичайно или зловредно поведение срещу критично важната енергийна инфраструктура и по-конкретно срещу електроенергийните мрежи, смятат от Siemens Energy.
„Реакциите срещу киберзаплахи с помощта на софтуер за защита с висока прецизност ще позволи на операторите на електроцентрали да повишат ефективността и паралелно да намалят експлоатационните разходи, без да се налага спиране на системите при такива рискови ситуации“, казват още от компанията.
Новината за разработването на въпросната цифрова платформа идва дни след мащабната кибератака срещу американския оператор на петролопроводи Colonial Pipeline, която спря доставките за Източното крайбрежие и доведе до остър недостиг на автомобилни и самолетни горива, предизвика и невиждани опашки по бензиностанциите. Всъщност, за да се защитят от хакерската атака, от Colonial Pipeline изключиха част от системите си като превантивна мярка срещу евентуални допълнителни щети. Една от целите на разработваната от Siemens Energy и ServiceNow цифрова платформа е да работи срещу и предотвратява именно такива критични ситуации.
Покрай кибератаката срещу Colonial Pipeline, чиито петролопроводи доставят 45% от бензина, дизела и керосина за Източното крайбрежие на САЩ, стана ясно и че администрацията на Джо Байдън се е заела с разработване на защита от хакерски атаки, която в близките години да бъде въведена при операторите на електрически мрежи, петролопроводи и други енергийни обекти и системи.
Всъщност енергийните инфраструктури са сред най-заплашените от кибератаки, стана ясно от специално проучване, проведено преди две години от Moody’s Investors Service, което посочи 35-те най-уязвими сектора при евентуални зловредни действия срещу мрежите им. Макар и да не са класирани в първите места, енергийните инфраструктури са изключително важни както за икономиките на отделните страни и света като цяло, така и за живота на обикновените хора, поредното доказателство за което е атаката срещу Colonial Pipeline.
Родни експерти също нееднократно са обръщали внимание на опасностите от кибератаки срещу енергийни компании и обекти у нас. Сред най-големите заплахи при такава ситуация се определят рисковете от загуба на интелектуална собственост, разходи за отстраняване на пораженията от кибератаки, загуба на бизнес информация, нарушаване на непрекъсваемостта на системите за управление (в частност за енергийните мрежи), щети, породени от загубата на репутация, в резултат на хакерски намеси и др.
От ноември 2018 г. в Българи действа Закон за киберсигурността. Преди месец и половина пък Министерски съвет прие предложената от Съвета по киберсигурност Актуализирана Национална стратегия за киберсигурност ,,Киберустойчива България 2023". Тя бе изготвена, отчитайки фактът, че политиката за киберсигурност в условията на цифровата трансформация през настоящото десетилетие е един от основните приоритети на страната ни и крайъгълен камък на свързана и сигурна Европа. Но по темата има и още работа - изпълнението на целите и приоритетите в съответните области на действие ще бъдат конкретизирани и развити в Пътна карта, която ще бъде приета отново от Министерски съвет в шестмесечен срок след одобряване на Актуализираната стратегия. Последното се случи на 31 март, което означава, че въпросната Пътна карта трябва да бъде готова и приета до края на септември. Което от своя страна означава, че това ще трябва да направи евентуалното ново редовно правителство, ако 46-ото Народно събрание, което България ще избира на 11 юли, успее да излъчи кабинет, който да поеме властта от встъпилия в длъжност по-рано днес служебен.