МАЕ: Хидроенергетиката или забравеният гигант за нисковъглеродна електроенергия трябва да расте два пъти по-бързо

“Забравеният гигант” за нисковъглеродна електроенергия. Така от Международната агенция по енергетика (МАЕ) окачествяват хидроенергийният сектор, който между другото е най-чистият източник за производство на електроенергия. 

Хидроенергийният сектор се нуждае от широка политика и инвестиционен тласък, за да бъде в съответствие с целите за нетни нулеви емисии, така че да е в подкрепа на по-бързото разширяване на използването слънчевата и вятърната енергия. Това показва новият доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ) за хидроенергийният сектор в света. В него се представя и 10-годишната прогноза за неговото развитие. Докладът е част от поредицата от визията на организацията за пазара на възобновяемите енергийни източници.

Ръстът на водноелектрическите централи (ВЕЦ) ще се забави значително през това десетилетие, което ще постави в риск амбициите на държавите по света за достигането на нетни нулеви емисии, констатират експертите на МАЕ. Те припомнят, че хидроенергетиката има ключова роля в прехода към чиста енергия не само заради производството на огромните количества нисковъглеродна електроенергия, но и поради изключителните възможности за гъвкавост и съхранение. 
ВЕЦ могат да увеличават и намаляват производството си много по-бързо в сравнение с АЕЦ, а и с електроцентралите на въглища и газ. Това прави хидроенергийният сектор привлекателен и за интегрирането на други възобновяеми енергийни източници и в частност на слънчевите и вятърни мощности, които варират в зависимост от климатичните фактори през дадена година. 

Очаква се глобалният хидроенергиен капацитет в периода между 2021 г и 2030 г. да се увеличи със 17 %, като водеща роля за това ще имат Китай, Индия, Турция и Етиопия. Прогнозираният ръст за 2020-те обаче е с почти 25 % по-нисък в сравнение с процеса на разширяването на водноелектрическите централи през предходното десетилетие. 

За да бъде обърната тази тенденция ще са необходими редица политически действия от страна на правителствата. Те ще трябва да се справят с пречките, които стоят на пътя им за по-бързото внедряване на хидроенергийните мощности, смятат експертите. Сред мерките, които се посочват са осигуряване на предвидимост на приходите, така че да гарантират икономическата жизнеспособност и привлекателност за инвеститорите по отношение на хидроенергийните проекти. В същото време трябва да гарантират и стандарти за устойчивост. 

Според експертите от МАЕ, през 2020 г. хидроенергетиката е осигурила една шеста от световното производство на електроенергия, което я прави единственият най-голям източник на нисковъглеродна енергия. Това е повече от всички останали ВЕИ взети заедно. Производството се е увеличило със 70 % през последните две десетилетия, а делът в снабдяването с електроенергия се запазва стабилен в резултат на увеличаването на участието на вятърната и слънчевата електроенергия, природния газ и въглищата. В момента хидроенергийните мощности задоволяват по-голяма част от търсенето на електрическа енергия в 28 развиващи се икономики с общо население от 800 млн. души. 

„Хидроенергетиката е забравеният гигант за чисто електричество и категорично тя трябва да бъде върната в дневния ред в областта на енергетиката и климата, ако страните са сериозни за постигането на целите за нетни нулеви емисии“, заявява изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол. Той припомня, че този позабравен сектор има ценните качества на гъвкавост за бързо адаптиране на електрическите системи към промените в търсенето и е в състояние да компенсира колебанията в предлагането от други източници. 

„Предимствата на хидроенергетиката могат да я превърнат в естествен фактор за сигурност по време на прехода в много от държавите, които преминават към все по-висок дял на слънчевата и вятърна енергия“, казва Бирол, уточнявайки че взе пак проектите за ВЕЦ трябва да се разработват по начин, гарантиращ климатична устойчивост. 
МАЕ твърди, че новия доклад е първото проучване, което предоставя подробни глобални прогнози до 2030 г. за трите основни типа ВЕЦ ( руслови, деривационни и помпено-акумулиращи или ПАВЕЦ). Около половината от икономически жизнеспособния потенциал на водноелектрическите централи е неизползван и този потенциал е особено висок в развиващите се икономики, където достига почти 60%.

Според доклада, Китай ще остане единственият най-голям пазара на хидроенергия до 2030 г., което представлява 40 % от глобалната експанзия, а след него се нарежда Индия.. Въпреки това делът на Китай в добавянето на хидроенергийни мощности намалява, поради изчерпване на обектите, които са достатъчно икономически атрактивни от една страна и от друга, заради опасенията относно екологичните и социални въздействия. 

Между настоящата година и 2030 г. в хидроенергийният сектор ще бъдат изразходвани 127 млрд. долара за модернизиране на остарелите мощности. Това обаче ще се случи по-скоро в страните с напреднали икономики. Това в частност се отнася за Северна Америка, където средната възраст на ВЕЦ-овете е близо 50 години и в Европа – оценена средна възраст 45 години, става ясно от доклада. 

Прогнозата за тези инвестиции е доста под необходимите 300 млрд. долара за модернизирането на всички застаряващи ВЕЦ-ове в света. 

Експертите и автори от организацията посочват и предизвикателствата, пред които е изправен хидроенергийният сектор в целия свят. Новите хидроенергийни проекти са изправени често пред много дълги процедури за издаване на разрешителни, високи разходи и рисковете, които крият екологичните оценки, противопоставянето на местни общности, отбелязват от МАЕ. Този натиск, според експертите на международната организация от своя страна води до по-високи инвестиционни рискове и разходи за финансиране, в сравнение с други разходи за производство и съхранение на енергия, а това обезсърчава инвеститорите. 

Докладът на МАЕ определя 7 ключови приоритета за правителствата, които искат да ускорят устойчивото внедряване на ВЕЦ. Те включват дългосрочна ценова структура и гарантиране, че хидроенергийните проекти ще се придържат към добрите практики. Този вид подход може да сведе до минимум рисковете за устойчивост и да максимизира социалните, икономическите и екопредимства. 

Ако правителствата се справят с пречките за по-бързо внедряване на хидроенергийните мощности, ще може да се разчита, че към глобалният хидроенергиен капацитет ще бъдат добавени нови 40 % до 2030 г. В крайна сметка изводът на МАЕ е, че ако правителствата искат наистина да постигнат нетни нулеви емисии през 2050 г. ще трябва да завишат амбициите си за хидроенергетиката. 

Глобалният хидроенергиен капацитет ще трябва да нараства два пъти по-бързо до 2030 г., от заложената в доклада основна прогноза. За постигането на това ще е необходим по-всеобхватен политически подход. 

Още по темата: Глобалните хидроенергийни мощности са се увеличили с 1,6 процента до 1330 ГВт