Константин Константинов, изпълнителен директор на БНЕБ: Всички пазари в Европа се влияят взаимно и това влияние ще се увеличава в бъдеще чрез пазарна интеграция
Очакванията ни при обединението с Румъния във връзка с цените са насочени към по-голяма връзка между тях
При пълно либерализиране на пазара и при запазване на настоящия модел, их очаквал общо повишаване на ликвидността на борсовите сегменти с около 30%, колкото е и регулирания пазар към момента. Това прогнозира в интервю за Dir.bg и 3eNews изпълнителният директор на Българската независима електроенергийна борса (БНЕБ) Константин Константинов.
Той изтъква и основните ефекти от обединението с Гърция - директния достъп на потребителите и производителите на електрическа енергия на българския пазар до енергия и консуматори от съседни държави, като същевременно чрез повишаване на конкуренцията се намалява пазарната концентрация, най-вече от страна на предлагането.
Очакванията ни при обединението с Румъния във връзка с цените са насочени към по-голяма връзка между тях, а не към намаление или повишение, каквито спекулации се разпространяват през последните няколко месеца, допълва изпълнителният директор на БНЕБ.
Господин Константинов, изминаха почти два месеца от пазарното обединение „ден напред“ с Гърция. Каква е равносметката?
Преди всичко, бих искал да подчертая, че като следствие на въпросното пазарно обединение, само по себе си, ние не очаквахме големи промени по отношение на относителните ценови равнища в региона. Това е така, поради факта, че нашите пазари са доста добре свързани и търговските обмени между съседните пазарни зони са значителни, като в крайна сметка не са се променили (нито увеличили, нито намалили) след пазарното обединение. За да не бъда голословен, бих искал да илюстрирам казаното с графиката по-долу:
Източник: https://transparency.entsoe.eu/
От информацията ясно личи, че търговските обмени на българо-гръцка граница не се променят нито като посока, нито като размер, преди и след пазарното обединение. Става очевиден и ефекта от имплицитното разпределение, а именно по-ефективно използване на преносната способност, т.е. без пазарно или ценово-нелогични обмени в резултат от експлицитно управление на капацитета.
С други думи, основните ефекти от обединението са, на първо място, директния достъп на потребителите и производителите на електрическа енергия на българския пазар до енергия и консуматори от съседни държави, като същевременно чрез повишаване на конкуренцията се намалява пазарната концентрация, най-вече от страна на предлагането. Това, особено след изтичането на срока на Ангажиментите на Българския Енергиен Холдинг (БЕХ ЕАД) към ЕК по дело АТ. 39767 (BEH Electricity) на 19.01.2021 г., е от основно значение и дава гаранция за правилното функциониране на пазар „Ден напред“.
На второ място по значение е, разбира се и увеличаването на ликвидността на пазарен сегмент „Ден напред“ на БНЕБ, което е пряко следствие от имплицитното разпределение през месец юни на около 650 до 690 MW свободен капацитет. Това в цифрово изражение генерира около 5 до 10% увеличаване на търгуваните количества на сегмента.
През октомври предстои обединението с Румъния в този сегмент. Какво означава това за участниците на пазара и имате ли готовност за старт на 15-минутни продукти след това присъединяване и в какъв срок трябва да се случи?
Наистина, старт на пазарното обединение на сегмент „Ден напред“на българо-румънска граница е предвиден за тази есен, като бих искал да подчертая, че с него се реализира пълната интеграция на тази граница. Припомням, че на 19.11.2019 година стартира пазарно обединение на сегмент „В рамките на деня“.
Очакванията на БНЕБ от завършването на този трети поред за нас интеграционен проект са отново повишаване на конкуренцията, по-ефективно използване на трансграничния капацитет за пренос, повишена корелация на цените в българската пазарна зона с тези в региона, както и минимално увеличаване на ликвидността на борсовия пазар. Забележете, че очакванията ни във връзка с цените са насочени към по-голяма връзка между тях, а не към намаление или повишение, каквито спекулации се разпространяват през последните няколко месеца. За информация на читателите, бих искал да приложа и една визуализация на нивото и динамиката на среднодневните цени на електрическата енергия на сегмент „Ден напред“ през първото полугодие на 2021 година:
Източник: www.ibex.bg
За щастие, всички пазари в Европа се влияят взаимно и това влияние ще се увеличава в бъдеще чрез пазарна интеграция, подобрена физическа свързаност чрез допълнителна инфраструктура, което е и основната цел на Европейския целеви модел в този сектор.
Що се отнася до въвеждането на 15-минутрите продукти, то, както вероятно е известно, това е задължение на пазарните и преносните оператори съгласно Регламент 943/2019 на ЕК, където се определя задължение на преносните оператори за въвеждане на 15-минутни периоди на сетълмент на балансиращия пазар, а на пазарните оператори за 15-минутни продукти на сегменти „Ден напред“ и „В рамките на деня“. Въпреки, че задължението възникна на 01.01.2021 г. в Регламента беше предвидена възможност за дерогация по искане на националните регулаторни органи (в нашия случай КЕВР). БНЕБ и ЕСО получиха такава дерогация до края на 2022 г. От гледна точка на техническите възможности за въвеждане на 15-минутни продукти за търговия, то те са различни за двата сегмента. За сегмента „В рамките на деня“ се очаква скоро да има техническа възможност за въвеждане на тези продукти по отделни пазарни зони и граници, предвид механизма на търговия възприет на този сегмент, а именно „непрекъсната търговия“. В тази връзка стартира проект за въвеждане на 15-минутни продукти на българо-румънска граница с хоризонт м. Януари 2022 г.
Относно сегмента „Ден напред“, нещата стоят по различен начин. Поради различния механизъм на търговия (на база аукцион) и централизираното изчисление на цените и потоците, сложността за въвеждане на този сегмент е значителна и на общоевропейско ниво е възприет индикативен период на въвеждане през 2024 г.
Така или иначе, въвеждането на тези продукти, както и развитието в посока на по-кратки периоди на доставка и търговия по-близо да момента на доставка е обща цел, която ще се реализира във възможно най-кратки от техническа гледна точка срокове.
Какво ще се промени със старта на проекта LIP 14, планиран за първото тримесечие на 2022 година?
На първо място старта на LIP 14 ще отбележи завършването на интеграционния процес в рамките на Европейския Съюз на българската пазарна зона. Разбира се, реализацията на този проект ще увеличи значително достъпа на българските производители, потребители и търговци до енергията, предлагана на Европейските пазари, т.е. ще се диверсифицира търсенето и предлагането с хоризонт „В рамките на деня“, което в комбинация с предоставянето от страна на БНЕБ на възможности за автоматизация и роботизация на търговията на този сегмент, ще увеличи неговото значения, от оттук и дял в общата търговия на електрическа енергия. Както знаете, от началото на 2021 г. БНЕБ предлага възможност за свързаност чрез приложно-програмен интерфейс (т.нар. API) на електронната система да търговия на сегмент „В рамките на деня“ с ERP системите на регистрираните търговски участници, което от своя страна дава възможност за използване на платформи за роботизирана търговия.
Известно е, че планирате въвеждане на нови блокови продукти за търговия на БНЕБ. Бихте ли обяснил какви ще бъдат и очаквате ли да получите подкрепа от бизнеса, от търговските участници?
Въвеждането на блокови продукти на сегмент „Ден напред“ е планирано за месец септември 2021 г. , като бих искал да отбележа, че търговия с блокови продукти на сегмент „В рамките на деня“ е възможна още от месец ноември 2019 г.
Въвеждането на блоковите продукти на сегмент „Ден напред“ стана възможно след приключването на Ангажиментите на БЕХ ЕАД към ЕК на 19/01/2021 г., като БНЕБ своевременно предприе стъпки към стартиране на такъв проект след тази дата. Очакванията са ни за подкрепа от страна на търговските участници, тъй като това е една допълнителна възможност за адаптиране на възможностите за офериране на пазара към спецификата на производството или потреблението на определени участници на пазара, което от своя страна ще допринесе за засилен интерес и по-ефективно участие.
Господин Константинов, през юни, а и през първите дни на месец юли се наблюдава необичаен ръст на цените в сегмента „пазар ден напред“. Как може да се обясни този скок?
Наличието на интерес към ценовата динамика на сегмент „Ден напред“ е разбираемо, въпреки че трябва да е напълно ясно, че пазарният оператор не определя цените на търгуваната стока (в случая електрическа енергия). Цената се определя директно от участниците на пазара, чрез прогнозиране в краткосрочен и средносрочен план и конкретното офериране от тяхна страна. В този смисъл, мога единствено кажа, че повишението на цените и една обща тенденция, от която България не може да прави изключение, която от своя страна е свързана със сезонността, повишените цени на СО2 емисиите и газа, драматичен и дългосрочен спад на производството от вятърни централи, както и други краткосрочни по влияние фактори в различни части на общия Европейски пазар.
Можете ли да прогнозирате развитието на БНЕБ в периода, когато и настоящите битови потребители излязат на свободния пазар?
Средата, в която функционираме е доста динамична, както от гледна точка на външни фактори, така и от гледна точка на стабилността на регулаторната и нормативна рамка. Ако направим допускане, че пазарният модел ще остане непроменен, то бих очаквал общо повишаване на ликвидността на борсовите сегменти с около 30%, колкото е и регулирания пазар към момента. От гледна точка на броя на регистрираните пазарни участници, предвид това, че пазарите, които БНЕБ администрира са пазари на едро, съществена промяна не очаквам.