София е финалист в състезанието на ЕК „Зелена столица на Европа 2023“

В следващите дни се очаква да бъдат публикувани отделните инфографики и информацияя за това какво следва, както и какви са препоръките, които оценяващите са дали за столицата ни.

Припомняме, че от 2010 г. насам конкурсът на ЕК е ежегодна селекция, в резултат на която един европейски град се избира всяка година за Европейска зелена столица на годината. Градовете се отличават за:
- Налагане на все по- високи екологични стандарти в развитието си
- Ангажиране с амбициозни цели за по-нататъшно подобряване на околната среда и устойчиво развитие;
- Съвместна работа с други градове; служене за пример и популяризиране на най-добрите си практики сред общинските администрации на местно ниво и в по-широкия контекст на Европа

Международна експертна група извършва подробна техническа оценка на всеки кандидат въз основа на 12 екологични показателя, обхващащи:
- Изменението на климата: смекчаване
- Изменението на климата: адаптиране
- Устойчива градска мобилност
- Устойчиво земеползване
- Природа и биоразнообразие
- Качество на въздуха
- Акустична среда
- Отпадъци
- Води
- Зелен растеж и екоиновации
- Енергия
- Управление.

Данните, подадени от градовете за всеки от 12-те индикатора, се оценяват щателно от двама независими експерти. Журито, съставено от общо 24 членове, оценява финалистите.

Следният екип от експерти и организации разработиха документацията, която Столична община подаде към Европейската комисия през 2019 г. и 2020 г.:

- Антония Шаламанова (Зелена София - Столична община) - Въвеждане и общо
представяне
- Денкщат - Изменение на климата: смекчаване
- Денкщат - Изменение на климата: адаптиране
- Методи Аврамов (Център за градска мобилност) - Устойчива градска мобилност
- Асоциация „Наука за природата” - Устойчиво земеползване
- Асоциация „Наука за природата” - Природа и биоразнообразие
- Денкщат - Качество на въздуха
- Мишел Израел, Петя Иванова, Денкщат - Акустична среда
- Денкщат - Отпадъци
- Добрoмир Симидчиев, Радослав Русев - Води
- Клийнтех България - Зелен растеж и екоиновации
- Здравко Георгиев (СОФЕНА) - Енергийни характеристики
- Петко Анчев (Зелена София - Столична община) - Управление

 

Екипът на проект “Зелена София” координира събирането на нужните данни за 1кандидатурата. Този процес е спомогнат от редица експерти в Столична община, държавната администрация, компании и фондации.

Класирането на София е страхотна новина, заяви в социалните мрежи и експертът по зелени политики Боян Рашев.  „Гордея се с работата на екипа на denkstatt Bulgaria, който изготви 5 от 12-те компонента на кандидатурата!“, обяснява още той в поста си.

Зелен растеж и екоиновации

Столична община показва силен ангажимент за устойчиво развитие на стратегическо ниво. Той е добре подкрепен от наскоро одобрени планове за действие с ясна визия за предстоящите зелени инвестиции и ресурси за НИРД. Описаните инициативи , които правят впечатление включват такива насочени към споделената мобилност, обществения транспорт, рециклирането на хранителни и битови отпадъци, интелигентно наблюдение на водата и рециклиране на текстил. Дигиталната трансформация на София, включително интеграцията на електронни услуги и изграждането на нужния капацитет на общинските експерти, е започнала добре и обещаващо. Градът има добри и ясно формулирани бъдещи планове за отговорно използване на ресурсите. Насърчаването на мисленето за зелена икономика сред населението и промишлеността, както и по-висок дял на зелените обществени поръчки трябва да бъдат подобрени в бъдеще, за да се окуражат екоиновациите.

Промени в климата: адаптация

София показва ангажимент с адаптационни действия. Тя се присъедини към първото Споразумение на кметовете и поднови ангажимента си за целите за 2030 г. Столична община е активен участник в проекта TURAS, част от Хоризонт 2020. София използва тези дейности, за да подпомогне политиките си по адаптация. В рамките на глобалния проект Carbon Disclosure Project, София успя да подобри рейтинга си от „B-Management“ през 2018 г. на „A-Leader“ през 2019 г. Рамката на действия за адаптация на София се основава на систематична оценка на уязвимостта, направена през 2016 г., която в момента допълнително усъвършенства. Стратегията и планът за действие за адаптиране към климата са приети през 2019 г., докато SECAP (План за действие за устойчива енергия и климат) също е в процес на подготовка. В него са изброени 64 конкретни секторни мерки и действия за адаптиране, включително са разписани и съответните финансови средства и заинтересованите страни. Приблизително инвестиция от 800 евро на жител (до 2025 г.) е планирана за действие по адаптация и ще бъде финансирана от общинския бюджет и чрез външни източници. София трябва да продължи системното си пътуване и по този начин може да се стреми да разшири системния си напредък чрез мониторинг. Въздействията върху намаляването на уязвимостта чрез прилаганите мерки трябва да бъдат наблюдавани. Освен това подходът на участие трябва да продължи в бъдещи действия. Докато подходът в миналото позволяваше да се предположи, че действията на участието ще продължат, приложението не споменава това.

Енергия

Данните представени в частта за сравнителен анализ, показват, че делът на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) през 2018 г. е 18,9%, но местно произведените ВЕИ мощности равняващи се на 0,5% е много нисък резултат. Общото потребление на енергия между 2007 и 2015 г. е намаляло с 11,4%, а емисиите на CO2 с 18,2%. Това показва положителна енергийна тенденция. Въпреки че енергийното потребление на общинските сгради е намаляло с 34,4% в сравнение с 2007 г., потреблението от 169 kWh / m2 през 2018 г. все още е високо. Системното прилагане на мерките за енергийна ефективност във всички 750 общински сгради, което води до средно 15,5% икономия на енергия, е похвално. Представените планове, програми и стратегии (както и създаването на отдела за климата, енергетиката и въздуха в Столична община през 2017 г.), ясно и убедително демонстрират отдаденост към политиките базирани на данни и съответно към мисията за енергийно неутрален град. Дългосрочната стратегия за развитие на Столична община наречена Визия за София показва фокус върху енергетиката. Тя е част от основните насоки свързани с градската среда, икономиката, околната среда и транспорта и разбира се целите за декарбонизация.

За финалния кръг на конкурса, организаторите отправят покана към четирите града- финалисти, да направят обширна едночасова презентация пред жури от експерти на 9 септември 2021 г. в град Лахти, Финландия.

В представянето си София ще трябва да покаже завършена комуникационна стратегия, с конкретен план за действие в годината (2023), в която се надпреварва да бъде носител на титлата “Зелена столица на Европа”. Трябва да са ясни и ключовите проекти, с които градът планира да постигне своята визия за устойчиво развитие.

Критериите, по които журито ще оценява кандидатите са:

- Ангажираност, интегрираност на визията за устойчивост и ентусиазъм, показани по време на презентацията

- Предвид мащаба на града и неговата локация - доказан капацитет на общината да заеме ролята на град-пример за други администрации в Европа, вдъхновявайки ги с най-добрите си практики; популяризиране на ценностите на конкурса

- Комуникационна стратегия, която:
       - Въвлича гражданите в темите засегнати от дванадесетте индикатора
       - Показва способността на администрацията да работи с партньори в местен, регионален и национален план, за да се извлекат най-много социални и икономически ползи от титлата
       - Слага в перспектива ролята на града като посланик на устойчивото развитие на ниво ЕС.4.

Предложенията на градската администрация за инициативи и мерки, които ще се осъществят в годината 2023, докато градът носи названието “Зелена столица на Европа”. Ако София бъде избрана за победител от журито, то Столична община ще получи парична награда от приблизително 1 170 000 лв. Повече информация за конкурса можете да намерите тук.