ЕК препоръчва съфинансиране и след 2021 г. за извеждането от експлоатация на ядрените съоръжения в България, Литва и Словакия

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
1540
article picture alt description

България, Литва и Словакия са постигнали ефективен и ефикасен напредък по извеждането от експлоатация на своите съответни атомни електрически централи. За България това се отнася за  АЕЦ „Козлодуй“ (1 -4 блок), за Словакия - “Бохунице IV“ (два блока) и за Литва - АЕЦ „Игналина“ (два блока).

Въз основа на преглед на подробните планове за извеждане от експлоатация ЕК потвърждава междинната оценка и отчита, че по текущата финансова програма за периода 2014 – 2020 г. няма нужда от допълнително финансиране. Програмите следва да продължат до 2020 г. В същото време ЕК заявява, че ще подкрепи съфинансирането за България и Словакия за периода 2021 – 2027 г.

„Същевременно Комисията прие две предложения за продължаване на подкрепата за дейностите по извеждане от експлоатация в България, Литва и Словакия в следващата многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2021 — 2027 г. По-конкретно предложеното съфинансиране след 2021 г. ще даде възможност на България и Словакия да завършат извеждането от експлоатация на съответните реактори и ще помогне на Литва да продължи безопасно и стабилно извеждането от експлоатация на АЕЦ „Игналина“, процес с безпрецедентен мащаб, който е единствен по рода си и при който трябва да се извлече голямо количество радиоактивен графит“.  Това се казва в доклад от 3 май на Европейската комисия до Европейския парламент и Съвета на ЕС от началото на месец май тази година за извършените дейности по програмата за подпомагане на извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения в България, Литва и Словакия през 2018 г. и предходните години.

В доклада се уточнява, че като обхват, бюджет и планиране програмите са ясно уточнени, като те не обхващат изграждането на хранилища за отработено гориво. „Погребването на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци в дълбоки геоложки хранилища не се разглежда в рамките на програмите, а всяка държава членка трябва да разработи този въпрос в своята национална програма за управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци, както се изисква от съответната директива“, заявява в доклада си ЕК. В същото време в доклада се посочва необходимост от актуализиране на програмите за оценка, както и започнало „проучване на ефективността, ефикасността и добавената стойност за ЕС на проектите в областта на енергетиката, финансирани по програмите през периода 2007 — 2013 г. Резултатите от проучването се очакват през 2019 г.“.
Приетите подробни планове за извеждане от експлоатация на ядрените съоръжения на трите държави предвиждат завършване през 2025 г. в Словакия, 2030 г. в България и 2038 г. в Литва.  Посочва се, че изпълнението все пак е в зависимост от редица фактори.
Според доклада „цялостните разходи на програмите (прогнозни разходи при приключване) остават стабилни от 2014 г. насам в Литва и Словакия, докато в България те са преразгледани и увеличени (+23 %) въз основа на надлежна периодична повторна оценка на плана за извеждане от експлоатация. Съответно България е увеличила националните вноски.“, отчита ЕК.  
„От 2014 г. насам Комисията е приела пет годишни работни програми и свързаните с тях решения за финансиране, и е отпуснала определените бюджетни средства чрез споразумения за делегиране с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) (205,1 милиона евро за програма „Козлодуй“, 9,0 милиона евро за програма „Игналина“ и 30,3 милиона евро за програма „Бохунице“), Централната агенция за управление на проекти (ЦАУП) в Литва (306,6 милион евро) и Словашката агенция за иновации и енергетика (САИЕ) (127,5 милиона евро). Плащанията на Комисията са били съобразени с прогнозираните по договорите нужди и напредъка по изпълнението на съответния проект.
Понастоящем в правното основание за финансовото подпомагане от ЕС не е посочено конкретно равнище на националните вноски. През 2017 г. литовското правителство заяви своята политическа ангажираност за поддържане на минимално равнище на националните вноски от 14 % за цялото времетраене на програмата. При текущата финансова рамка равнищата на националните вноски се увеличиха до сумите, отразени в таблици 1 и 2; в тях са посочени извършените плащания и учредените фондове, натрупани от началото на програмата за подпомагане на извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения. В своите предложения за регламенти на Съвета за продължаване на подкрепата за дейностите по извеждане от експлоатация в България, Литва и Словакия в следващата МФР за периода 2021—2027 г. Комисията въведе минимални очаквани равнища на националните вноски“.


Според данните извършените плащания (до крайни бенефициенти) към 30 юни 2028 г.от „Козлодуй“ са 275 млн.евро (41 %) от ЕС 394 млн. евро (59 %), от „Бохунице“ 192 млн. евро (42 %) , ЕС – 394 млн.евро (58%), „Иналина“ - 162 млн. евро (14 %), ЕС – 961 млн. евро (86%). Средствата на ЕС включват и други донори.

По отношение на учредените фондове (извършени плащания плюс заделени средства) към 30 юни 2018 г., данните са както следва - „Козлодуй“ - 478 млн.евро, ЕС – 800 млн.евро, „Бохунице“ - 476 млн. евро, ЕС – 671 млн. евро, „Игналина“ - 478 млн. евро, ЕС – 1568 млн. евро.


България – програма „Козлодуй“

В доклада се припомня, че 1 и 2 блок  на АЕЦ „Козлодуй“ са спрени през 2002 г., а 3 и 4 през 2006 г. , както и, че извеждането от експлоатация от 2013 г. е се извършва под контрола на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ (ДП РАО).

„Пo програмата „Козлодуй“ беше отчетен значителен напредък при демонтажа на оборудването в турбинната зала и в контролираната зона. През 2018 г. започнаха да функционират важни инфраструктури за управление на отпадъците — които са от определящо значение за продължаване на процеса на извеждане от експлоатация: цех за раздробяване и деконтаминиране на демонтираното оборудване (от март 2018 г.) и съоръжение за високоефективно намаляване на обема на радиоактивните отпадъци (съоръжение за плазмено топене), което беше въведено в експлоатация за първи път през ноември 2018 г. (вж. фигура 1). Успоредно с това в процес на изпълнение са строителните работи за националното хранилище за погребване, т.е. приповърхностно хранилище за ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци, което ще приема големи количества от изведените от експлоатация материали.

В доклада за междинната оценка беше посочено, че въз основа на периодичната повторна оценка на плана за извеждане от експлоатация българските органи са стигнали до заключението, че е необходимо цялостните разходи на програмата „Козлодуй“ (прогнозни разходи при приключване) да бъдат преразгледани и увеличени (+23 %) и съответно България е увеличила националните си вноски. Беше потвърдена датата на приключване на програмата (2030 г.).

Отбелязаните стойности включват непредвидени разходи. Цялостните прогнозни разходи (включително непредвидените разходи) са 1 358 милиона евро през 2018 г., а през 2014 г. те са били 1 107 милиона евро. „, отчитат от ЕК.

Словакия – програма „Бохунице“

ЕК припомня в доклада си, че блокове 1 и 2 на АЕЦ „Бохунице“ са спрени окончателно през 2006 и 2008 г. , а словашкото предприятие Jadrová a vyraďovacia spoločnosť18 (JAVYS) е специализираният орган за извеждането от експлоатация. „През 2018 г. беше отчетен значителен напредък по програмата „Бохунице“. Дейностите по деконтаминиране и демонтиране в турбинните зали и спомагателните зали приключиха през 2018 г. с разрушаването на четирите охладителни кули на АЕЦ „Бохунице V1“ , се отчита в доклада.  Словакия според данните на ЕК е най-напреднала по програмата. „Завършени са над 56 проекта от общо 73. Програмата „Бохунице“ е в най-напреднал стадий на изпълнение и вероятно ще представлява първият случай на пълно извеждане от експлоатация на реактори от тип ВВЕР.“ Отчита се също така, че датата за приключване на програмата през 2025 г. се запазва.

Програма „Игналина“

Двата блока на АЕЦ „Игналина“ са спрени през 2004 г. и 2009 г., отчита комисията, като разбира се тук вече става въпрос за различни блокове. Докато на АЕЦ в България и Словакия те са ВВЕР, то в Литва са РБМК – тоест ядрени реактори с графитен забавител, към които спадат блоковете на АЕЦ „Чернобил“. Това създава и малко по-трудни и различен тип дейности. Литовското държавно предприятие АЕЦ „Игналина“ (АЕЦИ) е лицензополучателят/операторът, който отговаря за извежданите от експлоатация съоръжения и за съоръженията за погребване на отпадъци.

„В доклада за междинната оценка е потвърдено, че програмата „Игналина“ не се нуждае от допълнително финансиране през периода 2014 — 2020 г., но са посочени нуждите за периода до 2038 г. във връзка с демонтирането на реакторите, и по-специално графитните активни зони. Това е следващата голяма стъпка към повишаване на ядрената безопасност на обекта на АЕЦ „Игналина““, отчитат от ЕК.  

По отношение на програмите за подпомагане в сектора на енергетиката, ЕК отчита завършване на 40 проекта на стойност 75 % от определените средства.
В заключението си ЕК обръща внимание на значението на националните вноски и очакванията през следващия период.
В частност  за   България: е посочено очакването за стабилен напредък по изграждането на национално хранилище за погребване, управление на наследените ядрени отпадъци и начало на мащабни дейности по демонтиране и деконтаминиране в сградата на реактора.
За  Словакия ЕК очаква окончателно демонтиране на активните зони на реакторите.
За  Литва - стабилен напредък по изваждането на горивото и подготовка за демонтирането на облъчената графитна активна зона, което е единствен по рода си проект от безпрецедентен мащаб.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща