Природният газ ще стимулира енергийният преход и по-бързата декарбонизация

Европа не само направи своята заявка за отказ от изкопаемите горива, но и предприе следващия ход - обяви мащабният си план за намаляване на въглеродните емисии с 55 % от нивото от 1990 г. Дотук добре. Административните ходове са очаквани и предвидими. Науката и приложенията в реалността - доста по различни. Въпросът е не само дали инструментите, които са налични към настоящия момент са адекватни, но дали това, което ще е необходимо след 2030 г., ще се материализира. По своята същност това означава също така, че тези технологии, които съществуват към настоящия момент изобщо няма да са достатъчни.

Според Международната агенция по енергетика половината от технологиите, необходими за постигане на нетни нулеви емисии след 2030 г., са само на етап научни изследвания и разработки. Wood Mackenzie дори изготви регистър на 200 нови технологии. В света вече са обявени десетки проекти, на различен етап на разработка.

На практика светът в момента разполага с ядрената енергетика, която е единствено доказалата се технология. И разбира се възможностите, които предлага природния газ. Европейската комисия гледа доста тесногръдо на ядрената енергетика. Нещо повече, с отношението си поставя под въпрос по-бързия енергиен преход. В случая обаче няма да обсъждаме ядрената енергетика. Ще се спрем на природния газ, за който Европейската комисия е категорична: ще бъде само преходно гориво.

МАЕ и опасенията

В няколко поредни доклада МАЕ изказва опасенията си за забавяне на енергийния преход от една страна, заради петрола и от друга, заради нарастващото значение на природния газ.

Високите темпове на възстановяване на търсенето на природен газ, който е изкопаемо гориво, в периода до 2024 година поставя под заплаха постигането на цените за нулеви емисии на парниковите газове през 2050 г., пишат в доклада си Gas Market Report експертите от МАЕ.

"Прогнозираме глобалното търсене да се възстанови с 3,6% през 2021 г. и ако не бъдат въведени големи промени в политиката за ограничаване на глобалното потребление на газ, търсенето ще продължи да расте през следващите години, макар и с по-бавни темпове, за да достигне близо 4 300 млрд. куб м до 2024 г., което представлява ръст със 7% от нивата преди Covid. Уточнява се, че почти половината ще се пада на страните от Азиатско-Тихоокеанския регион и в частност Китай, Индия и нововъзникващите пазари.

В следващия си доклад за електроенергийния пазар се посочва, че производството на електроенергия от газ се е увеличило значително през първите пет месеца на настоящата година - с 20 % спрямо същия период на 2020 г.

Необходимо е обаче провеждането на по-твърди политики, за да бъде приведено световното търсене на синьо гориво в съответствие с постигането на нулево ниво на емисиите през 2050 г. В същото време това трябва да води и до икономически просперитет, се казва в доклада.

Според експертите от МАЕ мерките за това трябва да включват в себе си и по-ефективното използване на газа. "В същото време газовата индустрия трябва да активизира значително усилията си за преход към по-чисти нисковъглеродни газове, а също така да действа бързо и ефективно за решаване на проблемите с ненужните емисии от метан", смятат експертите на агенцията.

През месец май Международната енергийна агенция публикува доклад, в който съобщава, че постигането на целите за въглеродна неутралност през 2050 г. не предполага разработката на нови петролни и газови находища. Инвестиции, според агенцията трябва да се правят само във вече действащи проекти за удовлетворяване на търсенето на изкопаеми горива. Този доклад предизвика остри реакции от страна на държавите, а и на компаниите, занимаващи се с добив на нефт и газ.

Опонентите на МАЕ са категорични - напротив, природният газ е този, който ще тика енергийния преход напред. И все пак, това, което имаме е природният газ, който е в състояние да намали значително СО2 емисиите преди да бъде заменен от газове, които не са от изкопаеми горива - биометан и водород, казват те. Експертите посочват едно от достойнствата на газа - диспечируемост, така че да може да регулира променливото производство от ВЕИ.

Европейските проекти за газова инфраструктура

Освен това Европа в момента продължава да изгражда газова инфраструктура, която по данни на Investigate Europe е на стойност 104 млрд. евро. Тя включва 32 проекта за природен газ и увеличение на капацитета на терминалите за втечнен природен газ с 54 процента.

Газовата инфраструктура в по-голямата си част в бъдеще ще се използва за пренос на водород, но при допълнителни инвестиции, които в момента остават неизвестни.

Разбира се, тук трябва да се припомни проектът European Hydrogen Backbone на 21 държави с обща дължина 39 700 км, от които 69% преустроена съществуваща инфраструктура и 31% от нови водородни тръбопроводи. Инфраструктурата, която трябва да е готова до 2040 г. и включва настоящи газопроводи се оценява на инвестиционни разходи от порядъка на 43 до 81 млрд. евро.

Водородните потоци ще се движат от Ирландия до Унгария и от Испания до скандинавските страни, свързвайки различни региони с различни профили на възобновяема енергия. Предвижда се рентабилен начин за транспортиране на големи количества възобновяема енергия до центровете за търсене. По този начин ще се създаде сигурност на доставките и ликвиден европейски пазар за водород. Това би позволило също така и внос по тръбопроводите за водород от източните и южните съседи на Европа, както и внос на течен водород от други континенти през основните европейски пристанища.

Преди дни Европейския алианс за чист водород потвърди присъединяването на "Булгартрансгаз" ЕАД към организацията. Българският преносен оператор също прави малки стъпки. Засега все още на хартия - 10-годишен план за развитие на мрежата, публикуван по-рано през тази година "Булгартрансгаз" ЕАД за пръв път предвижда и изграждане на инфраструктура за пренос на водород и нисковъглеродни газообразни горива за захранване на електроцентрали и други потребители във въглищни региони в България.

На този фон предстои да се види и какво ще се случи с плановете за газификация на централите в комплекса "Марица Изток".

Декарбонизацията - как да се случи?

В момента газовите горива, използвани в Европейския съюз, са доминирани от природния газ, гориво от изкопаем произход. Природният газ се състои предимно от метан и следователно е свързан с парниковите емисии,

Декарбонизацията на газа може да бъде постигната по различни начини. Един от тях е намирането на начини за производство на метан от възобновяеми ресурси или от органични отпадъци. Полученото гориво обикновено е биогаз (смес от метан и други газове) или биометан (в резултат на отделянето на метана от другите компоненти на биогаза). По последни данни обаче газа, произвеждан от биометан може да замести само около 20 % от световното потребление на газ, а до 2040 г. би могло да се очаква да нарасне до 40 %.

Друг начин за декарбонизация е да се замени природният газ с водород.

Трети начин е улавянето на въглерода, съдържащ се в природния газ, или преди неговата употреба (предварително изгаряне, например чрез превръщането му в смес от водород и въглероден диоксид, предназначена за съхранение) или след изгаряне, например чрез улавяне на въглерода диоксид и дългосрочно съхранение в геоложки структури.

Декарбонизираните газове се произвеждат и използват в Европейския съюз само в малък мащаб, като по-голямата част от тях са биогаз и биометан. Освен това по-голямата част от природния газ се внася (около 80%).

Преди декарбонизацията да се случи Европа ще има нужда от "Северен поток 2"

През последните няколко месеца се наблюдава рязък скок на спот цената на газа на европейските газови пазари. Досега се говореше за дълбоко ценово разделение между пазарите на Европа и Азия. Напоследък в някои среди започва да се говори за ценово изравняване. Въпросът е под чий натиск се случва това и ако слуховете, че опитите за спиране на "Северен поток 2" са част от тази игра се окажат дори и частично верни, енергийният преход на Европа е поставен под нечия друга зависимост.

Твърдението, че "Северен поток 2" би повлиял негативно на единния европейски пазар на газ, е погрешно. В действителност е точно обратното: липсата на доставки по "Северен поток 2", които да се конкурират на европейските пазари, би наложило по-висок внос на втечнен природен газ, а при постоянната конкуренция с Азия и съответно повишение на европейските цени.

Според изчисления на германски институт, загубата за европейските потребители при липса на доставки по "Северен поток 2" би струвало 24,4 млрд. евро годишно. Влизането в конкуренция с Азия за привличане на само на доставчици на LNG пък би вдигнало европейските цени с 3,3 долара за млн. Btu. Това от своя страна би довело до загуба от около 50 млрд. евро годишно. Така че за Европа изходът, колкото и да е неприятно на някои политически среди, е "Северен поток 2". Още повече, че вече се появиха твърдения за бъдещо надграждане на газопровода за пренос на водород.

Както се вижда заявките са налице. Европейската комисия заяви мащабният си план - намаляване на емисиите с 55 % до 2030 г. или по-скоро за сделка от няколко десетки трилиона евро. Въпросът е за постигането на баланса между настоящите и бъдещите технологии и за запазване на устойчивостта на икономическия ръст. Природният газ отговаря на всички условия не само да бъде горивото на прехода, но и да продължи да е в основата на устойчивата икономика на Европа.

Текстът е публикуван първо в dir.bg