BNEF: Постигането на нетни нулеви въглеродни емисии до 2050 г. ще изисква до 173 трилиона долара инвестиции през енергийния преход

Постигането на нетни нулеви въглеродни емисии до 2050 г. ще изисква до 173 трилиона долара инвестиции в енергийния преход, според New Energy Outlook 2021 (NEO) на BloombergNEF (BNEF), последното издание на годишния анализ на дългосрочния сценарий за бъдещето на енергийната икономика. Пътят до нулевите емисии остава все още несигурен. 

Докладът на BNEF New Energy Outlook 2021 (NEO) на BNEF очертава три различни сценария ( определени са три сценария - Зелен, Червен и Сив), при които, при всеки се постигат нулеви емисии но са залага различен микс от технологии.

Енергийният преход изисква много и значителни инвестиции като капиталът се измества от изкопаемите горива към чистата енергия и други климатични решения. Въпреки несигурността около общите разходи за всеки от посочените сценарии, посочен в NEO, от BNEF смятат, че инвестициите, отнасящи се за снабдяване с енергия и инфраструктура ще са от порядъка между 92 и 173 трилиона долара през следващите 30 години. За да се постигне това, инвестициите на година трябва да удвоят и да нараснат спрямо днешните 1,7 трилиона долара средно между 3,1 трилиона и 5,8 трилиона долара през следващите три десетилетия. 

„Капиталовите разходи, необходими за постигането на нетни нулеви емисии ще създадат огромни възможности за инвеститори, финансови институции и частния сектор и в същото време ще създадат много нови работни места в зелената икономика“, казва Jon Moore, главен изпълнителен директор на BNEF. 

Възобновяемата енергия  електрификацията са основата на прехода и трябва да се ускорят незабавно, а водородът, улавянето на въглерод и новите модулни ядрени централи са новите инструменти, които трябва да бъдат разработени и по възможност внедрени най-скоро. Следващите 9 години ще бъдат от решаващо значение, за да излезем на нивото за ограничаване на повишението на температурите в съответствие с Парижкото споразумение за климата и ще изискват бързо удвояване на настоящите годишни инвестиции от 1,7 трлн. долара в енергийната система.

Основната част от анализа на BNEF визира изграждането на секторни бюджети за емисиите, така че преходът да бъде подреден, за да се постигне нетното им ниво през 2050 г. Съвкупно, те сочат, че емисиите, касаещи енергетиката трябва да спаднат с 30 % под нивото от 2019 г. до 2030 г. и 75 % до 2040 г., за да може да достигнат до нулево ниво през 2050 г. При това ниво постига спад на повишението на температурата с 1,75 градуса (по Целзий) и намаляване с 3,2 % всяка година до 2050 г., което съответно води и до бързо обръщане на последните тенденции, според които емисиите нарастват с 0,9 % годишно от 2015 г. до 2020 г. 

Енергийният сектор трябва да постигне най-голям напредък през следващото десетилетие, намалявайки емисиите с 57% от нивата от 2019 г. до 2030 г. , а след това с 89% до 2040 г. И все пак всеки сектор на енергийната икономика трябва да намали рязко емисиите, за постигане на нетната нула. Емисиите от автомобилния транспорт трябва да се понижат с 11% до 2030 г., след което да започнат да спадат по-бързо през 2030-те години, за да достигнат 80% под нивата от 2019 г. през 2040 г. За да се постигнат тези драстични понижения на емисиите в съответствие с дългосрочната траектория до нулеви нива през това десетилетие, технологиите, които вече съществуват и са налице трябва да бъдат пуснати и да са достъпни в търговската мрежа и да бъдат внедрени във всеки от секторите.

Повече от три четвърти от усилията за намаляване на емисиите през следващите девет години се падат на енергийния сектор и на по-бързото внедряване на вятърните и слънчеви мощности. Други 14% се изчислява, че ще бъдат  постигнати при по-голямо използване на електричеството в транспортния сектор, отоплението на сградите и осигуряването на нискотемпературна топлина в промишлеността. По-значителното рециклиране на стомана, алуминий и пластмаси води до спад от 2% в емисиите, по-голямата ефективност на сградите - с 0,5%, а  нарастването на биоенергията за използването на устойчиво авиационно гориво и доставка - с още 2%. Този период също така изисква и увеличаване на новите технологии за по-съществена декарбонизация след 2030 г.

„Няма време за губене. Ако светът иска да постигне, или да се доближи до средните нулеви нива до средата на века, то тогава трябва да ускорим внедряването на нисковъглеродните решения, които вече съществуват през това десетилетие. Това означава още повече вятърни мощности, слънчева енергия, батерии (системи за съхранение на енергия) и електрически превозни средства, а също така термопомпи за сградите, рециклиране, повече електроенергия в промишлеността, както и пренасочване на биогоривата към секторите на корабоплаването и авиацията“, казва главният икономист на BNEF Seb Henbest.

По-конкретно, следващите етапи трябва да бъдат постигнати до 2030 г., за да бъдат на път да достигнат средата на века до средни нулеви емисии:

Добавяне на 505 гигавата нова вятърна енергия всяка година до 2030 г. (5,2 пъти повече от 2020 г.)

Добавяне на 455 гигавата слънчева енергия от фотоволтаични мощности всяка година до 2030 г. (3,2 пъти повече от 2020 г.)

Добавяне на 245 гигаватчаса батерии всяка година до 2030 г. (26 пъти повече от 2020 г.)

Добавяне на 35 милиона EV (електрически превозни средства) всяка година до 2030 г. (11 пъти повече от 2020 г.)

Устойчивите авиационни горива съставляват 18% от тези при самолетите през 2030 г.

Увеличаване на рециклирания обем от алуминий 67%, на стомана 44% и на пластмаси - 149% до 2030 г. спрямо нивата от 2019 г.

Разполагане на  18 милиона термопомпи всяка година до 2030 година

Увеличаване на потреблението на електроенергия за отопление с по-ниска температура в промишлеността със 71% от нивата от 2019 г. до 2030 г.

Намаляване на производството на електроенергия от въглища със 72% от нивата от 2019 г. до 2030 г. и изтегляне до около 70% или 1417 гигавата от мощностите на въглища до 2030 г.

В момента около 83% от първичната енергия е от изкопаеми горива, докато вятърната и слънчевата енергия от  фотоволтаици представляват 1,3%. В Зеления сценарий на BNEF, който дава приоритет на чистото електричество и зеления водород, вятърът и слънчевата енергия нарастват до 15% от първичната енергия през 2030 г. и 70% през 2050 г. За разлика от тях изкопаемите горива намаляват с около 7% годишно и представляват само 10% на снабдяването до 2050 г. 

В Червения сценарий, който дава приоритет на ядрената енергия за производството на водород, ядреното гориво съставлява значителните 66% от първичната енергия през 2050 г. в сравнение с 5% сега. 

За разлика от това, сивият сценарий на BNEF, в който се залага на широкото използване на улавяне и съхранение на въглерод означава, че въглищата и газът продължават да се използват, изкопаемите горива намаляват само с 2% годишно, до 52% от доставките на първична енергия през 2050 г., а вятърът и фотоволтаичната енергия нарастват до 26 %.

Електрификацията играе голяма роля. При всички сценарии използването на електроенергия в промишлеността, транспорта и сградите увеличава дела си от общата крайна енергия до малко под 50% през 2050 г. от днешните  19%. В резултат на това, производството на електроенергия се изчислява на почти 62 200 тераватчаса до 2050 г. по сивия сценарий на BNEF - повече от два пъти спрямо това за 2019 г. Но в Зеления сценарий, където електроенергията също се използва за производство на големи количества водород, производството на електроенергия отново е два пъти по-голямо - над 121 500 тераватчаса, или приблизително 4,5 пъти нивото от 2019 г. Това се разделя между производството на зелен водород, за което отиват 49%, и 51% за директна консумация от икономиката на крайното потребление. 

Намаляването на емисиите в енергийния сектор се дължи предимно на нови вятърни и слънчеви мощности, които осигуряват между 59% и 65% от съкращенията според сценариите на BNEF. Това изисква значителна стъпка напред. Докато първите 1000 гигавата вятърна и фотоволтаична енергия отнемаха двадесет години за достигане до нулеви емисии, според Зеления сценарий са необходими около 1400 гигавата възобновяеми източници средо, които могат да се използват всяка година през следващите три десетилетия. Според зеления сценарий пазарната възможност за възобновяеми енергийни източници е поразителна, заявяват от BNEF:

Вятър: 25 теравата през 2050 г. или средно 816 гигавата, инсталирани годишно до 2050 г.

Слънчеви: 20 теравата през 2050 г. или средно 632 гигавата, инсталирани годишно до 2050 г.

Батерии: 7,7 тераватчаса през 2050 г. или средно 257 гигаватчаса инсталирани годишно

Променливите възобновяеми източници представляват 54% от производството на електроенергия през 2030 г., след това 78% през 2040 г. и 84% през 2050 г.

„Енергийният преход по своята същност е несигурен“, казва  Matthias Kimmel,, ръководител на сектора по енергийна икономика в BNEF. „Ето защо ние моделирахме три различни пътя към нулевите емисии. Водородът, ядрената енергетика и улавянето на въглерод може да играят важна роля и да подпомогнат света за постигане на нетни нулеви емисии, а всяка от тези технологии трябва да бъде доразвита и да бъде пусната на пазара през следващото десетилетие, ако иска да осъществи потенциалът си. "

Водородът трябва бързо да се мащабира спрямо настоящата много малка база като това колко голяма е неговата роля варира в широки граници според различните сценарии. Така, според BNEF се изчисляват новите нива на търсене на водород. Според тях през 2050 г. става въпрос само за 190 милиона метрични тона по Сивия сценарий на BNEF, в сравнение с 1,318 милиона тона в Зеления сценарий, при който то нараства до около 22% от общото крайно потребление на енергия, в сравнение с по-малко от 0,002% днес. Водородът има много приложения като енергиен носител и за намаляване на емисиите, за да помогне за постигане на целта нулеви емисии във всеки един от сценариите, независимо дали измества изгарянето на изкопаеми горива в промишлеността, при сградите и транспорта, или допълва възобновяемите енергийни източници с цел подпомагане за задоволяване на сезонното търсене в енергийния сектор.

Технологиите за улавяне и съхранение на въглерод, или CCS могат да се прилагат при различни процеси, които отделят въглероден диоксид, включително производство на енергия, производство на алуминий, стомана и цимент. При широкото използване на CCS става въпрос за улавяне на над 174 гигатона въглероден диоксид в перспектива  до 2050 г. според  Сивия сценарий на BNEF. При този сценарий, при който въглищата и газът могат да продължат да се използват, търсенето на изкопаеми горива намалява с 2% годишно, но те все още представляват производството на  52% от първичната енергия през 2050 г.

Според Червения сценарий на BNEF, който дава приоритет на ядрената енергетика става въпрос за  7 080 гигавата ядрен капацитет до 2050 г. Това е около 19 пъти повече от инсталирания ядрен енергиен капацитет днес. Малко под половината от това количество ще може да се използва за производство на електроенергия от страна на икономиката и за крайното потребление, където по-малките, модулните реактори допълват възобновяемите енергийни източници. Останалото ще е в резултат на специални ядрени централи, които да захранват електролизатори, произвеждащи така наречения „червен водород“. Този ядрен ренесанс стимулира усвояването на ядрено гориво, което в крайна сметка доминира при доставката на първична енергия, като съставлява 44% през 2040 г. и две трети през 2050 г.

Търсенето на изкопаеми горива отбелязва значителен спад през следващите 30 години при всички сценарии, според анализа на BNEF. Зеленият и Червеният сценарий показват, че търсенето на въглища, нефт и газ за изгаряне намалява до нула до 2050 г., заменено от възобновяеми източници, електричество и водород. Изкопаемите горива се справят по-добре при Сивия сценарий, където CCS предлага пътят  за въглищата в производството на електроенергия и промишлеността и обръщат част от спада, наблюдаван при газа от 2030 г. Въпреки това, той не помага много за подкрепа на петрола, който се използва предимно в транспорта , където CCS едва ли може да играе роля.