Тристранката одобри актуализацията на бюджета с много забележки към НЗОК

Националния съвет за тристранно сътрудничество /НСТС/ подкрепи принципно актуализацията на държавния бюджет, включително тези на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ и на Държавното обществено осигуряване, но с известни забележки по отношение на бюджета на здравното осигуряване. Това каза служебният министър на труда и социалната политика Гълъб Донев на брифинг пред журналисти в Министерския съвет след днешното извънредно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество /НСТС/. На заседанието бяха обсъдени проектите на Закона за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г., на промените в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г., както и на промените в Закона за държавния бюджет на България за 2021 година. Бележките по отношение на бюджета на НЗОК ще бъдат уточнени днес на извънредно заседание на Надзорния съвет на касата, допълни Донев.

"Това, което служебното правителство предлага като изменение и допълнение в съответните бюджети, е да може държавата до края на годината да продължи да функционира нормално, в рамките на приходите, които ще бъдат акумулирани допълнително в държавния бюджет, за да не допуснем превишение на дефицита, а всъщност с 0,5 процента се намалява дефицитът по закона за бюджета за 2021 г.", каза Донев. Той уточни, че допълнителните приходи идват от по-голямата събираемост от страна на данъци и акцизи, както и на социално и здравно осигурителни вноски.

Повишение на разходите има в почти всички бюджети, добави Донев. В политиката за здравеопазването е заложено повишение, което да може да поеме плащанията, които се дължат от бюджета към системата на здравеопазването. Повишение има и в областта на социалната политика, където се предлага преизчисление на пенсиите с тежестта на осигурителния стаж във формулата. Заложени са и над 230 млн. лева за други социални плащания, включително мярката, която е за месечната финансова помощ за пенсионерите, които са с доходи под линията на бедност. Предвидени са и допълнителни плащания към семействата с деца до 14-годишна възраст. Ако се наложи затваряне на тези ученици, родителите да може да получат съответната подкрепа. 82 млн. лв. допълнително са заложени по Закона за личната помощ, защото там има превишение на ползвателите.

Служебният министър на финансите Асен Василев уточни, че тази актуализация е направена при допускане за тежка Ковид криза, подобна на тази през ноември и декември миналата година. Заложените параметри на растеж и инфлация са съобразени с такъв сценарий. Плащанията, които са необходими и към бизнеса и здравната система, също са съобразени с такъв сценарий. Те са условни - ако не се случи такава криза, плащанията ще са доста по-малки. Ако се случи такава криза, те ще бъдат осигурени. Идеята на тази актуализация е парламентът да прецени и идвайки едно ново правителство, да има финансов ресурс да се справи с потенциално тежка вълна на Ковид до края на година, без да трябва да се предприемат някакви спешни или извънредни мерки по отношение на финансите на държавата, изтъкна Василев.

Според служебния министър на финансите Асен Василев в бюджет на НЗОК липсват 14 млн. лева за администрирането на ваксини, които са предвидени да бъдат във финансовия план на здравната каса. Освен това, допълнителните 3 млн. лева, които са за допълнителна администрация, според финансовото министерство, не трябва да бъдат включени в бюджета.

Управителят на НЗОК проф. Петко Салчев представи актуализацията на бюджета на касата. Той посочи, че в промените на бюджета се предвиждат постъпления в размер на 134.5 млн. лева от здравноосигурителни приходи. В това число влизат здравноосигурителни вноски - 105 млн. лв. и трансфери за здравно осигуряване – 29.5 млн. лева. "В проекта се предвиждат следните преразпределения на средствата в разходната част в размер на 13 милиона лева, които са приети от Надзорния съвет на НЗОК: за разходи за персонал - 3 млн. лева (мотивите са, че в бюджета на НЗОК са предвидени разходи за персонал в размер на 56 млн. лв.); за издръжка на административни дейности са планирани 10 млн. лева“, обясни проф. Салчев.

В здравноосигурителни разходи се създава нов ред "1.1.3.9" в размер на 117 465 000 лв., които средства се залагат за разпределение по следните дейности: първична извънболнична медицинска помощ; специализирана извънболнична медицинска помощ (включително за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение); дентална помощ; медико-диагностична дейността; лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели; здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ; а други здравноосигурителни плащания, в т.ч. за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност. Предлага се тези средства да се разпределят по решение на Надзорния съвет на НЗОК.

Очакваното увеличение на общата заболеваемост на населението в България, както и на специфичната заболеваемост свързана с разпространението на пандемията - КОВИД 19 и възможността Надзорния съвет на НЗОК да взима решения за покриване на възникналите потребности от средства в съответните направления на разходите за здравноосигурителни плащания налага разпределянето на средствата от ред 1.1.3.9 по време на обявена епидемична обстановка.

Заделя се и 3 процента "Резерв, включително за непредвидени и неотложни разходи" в размер на 4 млн. и 35 000 лв., посочи още Салчев.

НСТС обсъжда на извънредно заседание проектите на Закона за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г., предложен от Надзорния съвет на касата; на промените в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г., предложен от НОИ; промените в Закона за държавния бюджет на България за 2021 година, предложен от Министерство на финансите.

От Българската стопанска камара съобщиха в разпространено днес становище, че се въздържат от подкрепа за промените в Закона за бюджета на НЗОК. БСК приема само задържането на тавана на осигурителните вноски на 3000 лв. от промените в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване, а за промените в Закона за бюджета за 2021 г. иска още пояснения, се посачва в становището на камарата. 

Предвид продължаващата пандемия и необходимостта от обезпечаване на средства за фискален отговор на предизвикателствата, свързани с нейното овладяване, Българска стопанска камара /БСК/ споделя виждането за необходимост от актуализация на държавния бюджет. В тази връзка изразяваме принципна подкрепа на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на България за 2021 г. Това е записано в становище на Камарата по проекта на промени в Закона за държавния бюджет за 2021 г., обсъден на днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, съобщиха от Камарата.

Според БСК предвидените 400 млн. лв. разходи за подпомагане на бизнеса и програми за заетост, са определени единствено за подпомагане на заетостта и дофинансиране на т.нар. мярка "60/40" до края на годината.

От БСК са обезпокоени от липсата на предвидени средства, с които да бъдат компенсирани търговци, чиято дейност би могла да бъде преустановена или ограничена при евентуална четвърта вълна от Covid-19 и налагане на нови ограничителни мерки. Това би препятствало възможността програмата, изпълнявана от НАП за компенсиране на търговците чрез подкрепа за оборотен капитал, да бъде активирана отново, смятат от Камарата и подчертават, че при принудително ограничаване на дейността на фирмите не може да се очаква от тях да кандидатстват за кредити.

От БСК подкрепят предвиждането на 30 млн. лв. за подпомагане на въздушните превозвачи.

Работодателската организация е с резерви за предвидените 53,4 милиона лева за увеличение на разходите за персонал на МВР, ГДИН и ГДО. Необходимостта от предоставянето им е бланкетно обоснована, се посочва в становището на Камарата, в което се предлага мотивите към Законопроекта да бъдат допълнени с обосновка за необходимостта от увеличаването на разходите за персонал, анализ как това ще подобри ефективността на тези структури спрямо сценария без такова допълнително финансиране, както и към кои области на политика/бюджетни програми се отнасят тези допълнителни разходи.

За увеличения размер на вноската на България към в общия бюджет на ЕС, свързан с регламента за резерв за приспособяване във връзка с последиците от Брекзит, от БСК искат актуална информация за предприетите действия от българската администрация за участие на български компании като бенефициенти по този инструмент. й