Руслан Стефанов: България иска да представи проекти и нови идеи без да се ангажира със съответните тежки реформи в енергетиката

Ако качеството на държавната администрация и правораздаването остане същото, тогава говорим не за промяна, а за замяна. Това каза директорът на Икономическата програма в Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов пред Радио „Фокус“. Изказването му бе направено по повод на актуализирания проект на Плана за възстановяване и устойчивост, публикуван за публично обсъждане.

По думите му големият проблем е, че българското правителство не иска да вземе решение по отношение на затварянето на въглищните електроцентрали, което е основно изискване на Европейската комисия. Той отбеляза, че повечето държави в Европейския съюз са направили това и единствено България е останала без ясно заявена дата на излизане от въглищната електроенергия. Според него България не е готова с необходимите реформи, които са двете основни искания от Европейския съюз - излизането от въглищната електроенергия и върховенството на закона.

„България е единствената страна, която не получи никакви средства и не участваше в програмите за региони в преход. Това застрашава готовността на страната за получаване на средства по фондовете за справедлив преход. Т.е. това са допълнителни, различни средства от тези, които се очакват да дойдат по Плана за възстановяване. В крайна сметка България иска да представи проекти и нови идеи без да се ангажира със съответните тежки реформи. А това, което би трябвало партиите на протеста да са разбрали, е, че без необходимите реформи по отношение структурата на управление или структурата на Министерския съвет, без необходимите реформи по отношение на съдебната система, България на практика е обречена да не може да привлича тези така необходими частни инвестиции. Необходими, защото тези 12 милиарда от Европейския съюз и още 8 милиарда от частни източници, всъщност са дълбоко недостатъчни, тъй като реално за осъществяване на прехода към нисковъглеродна икономика, изисква според нашите оценки, около 40 милиарда евро, които инвестиции трябва да дойдат основно от частния сектор. За да дойдат те от частния сектор, трябва да се създадат съответните условия за тях от частния сектор и разбира се, инвестициите, които са от държавния сектор, да привличат и участието на частни такива – нещо, което беше големият недостатък в последните години, когато на практика единственият свеж източник на растеж бяха тези средства от Европа, които бяха неефективно използвани“, каза още Руслан Стефанов.

Според директорът в Центъра за изследване на демокрацията много сериозна е липсата на план за развитието на вятърна енергия, като в същото време се залага на водородна технология, за която в България няма никакви традиции. Руслан Стефанов подозира, че замяната на въглищни с газови централи и обещанията, че към 2029 г. тази инфраструктура ще може да премине на водород, са неосъществими. Според него това е елегантен начин да се каже, че изваждането на въглищните централи от оборот няма да се случи. По думите на Руслан Стефанов един от големите липсващи елементи, както на предходния, така и в настоящия план, е липсата на амбиция.