Ако България изготви адекватен план за преход към нисковъглеродна енергетика бихме получили подкрепа за трудните реформи

Важно е да се мисли как да бъдат създадени нови работни места и да бъдат привлечени инвестиции в най-засегнатите области в прехода към беземисионна икономика, смята Никола Газдов, председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електр

Енергетика / Анализи / Интервюта
Георги Велев
2068
article picture alt description

Г-н Газдов, подкрепяте ли новите предложения в Плана за възстановяване, който представи служебното правителство? Реалистично ли е изграждане у нас на 1,7 гигавата соларни и вятърни централи в следващите няколко години?

На първо четене, редакцията на Плана за възстановяване изглежда по-добре, отколкото първоначалната версия. Макар да имахме ограничен достъп до експертните дискусии, подкрепяме идеята да се изградят нови ВЕИ мощности и да бъде подпомогнато навлизането на системи за съхранение на енергия. Но трябва да се изчака изработването на конкретни мерки и процедури, за да преценим дали предвидения механизъм за подкрепа е удачен.  

Възможно да се реализират тези 1,7 GW мощности, съчетани със системи за съхранение на енергия, но само ако се направят реформи в остарялата нормативна база. Защото тясното място са не толкова парите, колкото процедурите за разработка на нови инвестиционни проекти. Проблемът се състои в това, че предния цикъл на инвестиции във ВЕИ в периода 2008 – 2012 г. бе последван от много рестриктивни мерки. Тяхната цел бе да забавят, дори да спрат, развитието и реализацията на ВЕИ проекти. За да привлечем нови инвестиции в чиста енергия трябва да видим бързи и ефективни реформи в енергийното законодателство.

Значи е нужна промяна на регулациите и на бизнес средата, за да се развиват тези проекти?

Да, именно. Ако има налични инвестиционни проекти за 1,7 GW в следващите четири години, вярвам, че те биха могли да бъдат реализирани. Особено ако бъдат разписани смислени правила за подкрепа при изграждане на батерии към самите генериращи мощности. Но това, което притеснява нашата Асоциация са тромавите и по-скоро възпиращи процедури при разработката на нови проекти.

В КЕВР създали ли са вече правила за работа на системите за съхранение на енергия?

В самото начало сме – нужно е да бъдат разписани конкретни правила, регулации. Важно е, че имаше заявена политическа подкрепа от различни политически сили, а и на ниво служебно правителство. С голяма надежда гледаме към новия парламент и се надяваме партиите да погледнат отвъд тясно партийния си интерес и да мислят за развитието на сектора. Да премахнат административните пречки пред бизнеса и да подкрепят иновациите в енергетиката.

Намираме се в ключов период за развитието на целия ЕС и не трябва да губим следващите 12-18 месеца в политически боричкания. Важно е бързо да приведем нормативната уредба в синхрон с европейския модел на развитие, за да не останем встрани от процесите на историческа трансформация. А те ще се случат с нас, или без нас.  

A бизнесът готов ли е да инвестира във ВЕИ проекти?

Да, интерес има. При това, за реализация на инвестиции на пазарен принцип. Към днешна дата, един мегаватчас, произведен от слънчева или вятърна централа, определено би бил доста по-евтин от тока на борсата.
Вярвам, че при цена от 50-55 евро/мвтч, нови слънчеви централи могат да бъдат рентабилни. Вятърните паркове могат да произвеждат и по-евтин ток, но там балансирането е малко по-комплексно.

Важно е да подчертаем, че вече няма дискусия дали възобновяемата енергия е предвидима и евтина. Отговорът ни го даде българската индустрия. Виждаме, че голяма част от индустриалните консуматори в България тихо, без много шум, работят за изграждане на свои соларни системи - по покривите, на свободни площи в самите предприятия, или близо до производствените мощности. Тези инвестиции се правят както от малки и средни предприятия, така и от големи енергийни консуматори – Аурубис, Биовет, Солвей-Соди и тн. Логиката зад тези инвестиции е да бъдат намалени разходите за електроенергия днес и да се подобри дългосрочното планиране на тези разходи. Благодарение на инвестициите във ВЕИ за собствена консумация, тези индустриални компании знаят колко ще струва електроенергията им за десетилетия напред. Волатилността на пазара е изключително тежка в момента, от което страдат както дъскорезници и хлебарници, така и големите енергийни консуматори.

Вече говорим за балансиране на мрежата чрез комбинация от ВЕИ и системи за съхранение на батерии. Това постижимо ли е у нас?

Вярвам, че това е възможно, макар да е ясно, че няма да стане за един ден. Показателен е примерът на английското ЕСО, “National Grid”, което си е поставило за цел през 2025 г. да управлява електроенергийна система с нулев въглероден отпечатък. Великобритания е люлката на модерната индустриална система и една от големите икономики в Европа. Щом тяхното ЕСО след няколко години ще може да управлява система с нулев въглероден отпечатък, то и българската система може да бъде декарбонизирана сравнително бързо.

Разбира се, важна е и цената, на която това би се случило. Не бива да си правим илюзии, че този процес ще е безболезнен или няма да изисква инвестиции. Но пък затова е важно и политиците да дефинират смислени реформи и да преговарят с ЕК за адекватна подкрепа, която да направи трансформацията социално поносима. Очевидно е, че въглищната енергетика няма светло бъдеще в Европа, а и по света. И ако България изготви адекватен план за преход към нисковъглеродна енергетика, вярвам че и ние - като съседна Гърция и Полша - бихме получили подкрепа за трудните реформи, които трябва да предприемем.  

Като специалист, как виждате вие трансформацията на комплекса „Марица Изток“?

Нищо няма да се случи от само себе си, това е сигурно. Да се „снишим“ не е решение - така няма да избягаме от негативите, но ще пропуснем възможностите, които вървят с енергийната трансформация. Ако не предприемем действия за контролирана трансформация, то това, което ни очаква е още милиарди загуби и наливане от пусто в празно.

Трябва стратегическо мислене и конкретни действия. Надявам се политиците да са готови за такива. България е единствената държава в ЕС, която се въздържа при гласуването за новия климатичен закон. Макар на всички да е ясно, че с нас или без нас, той ще бъде приет и от него ще произтекат конкретни задължения за страните-членки и за бизнеса.

Иска ми се да вярвам, че въпреки смесените сигнали, в следващите месеци ще има ясна стратегия кога и как Маришкия басейн следва да бъде трансформиран. Важно е да се мисли как да бъдат създадени нови работни места и да бъдат привлечени инвестиции в най-засегнатите области - Стара Загора, Хасково, Кюстендил, Перник и тн. Нужни са мерки за подкрепа и преквалификация. Индустрията, а и компаниите от „зелената“ енергетика се нуждаят от работна ръка, така че възможности за реализация ще има.

Възможно ли е да се реализира идеята за ниско-въглеродна индустриална зона „Марица Изток“, която се обсъжда в публичното пространство?

Това е една от интересните възможности – както за комплекса „Марица Изток“, така и за другите засегнати области. Стратегическите индустриални инвеститори, а и все повече местни компании, търсят чиста енергия за своите производства. Защото цената на зеления ток е ниска, но и понеже клиентите предпочитат продукти на компании, които са отговорни и работят за опазване на околната среда.

Ръководената от мен АПСТЕ и БГВЕА са съоснователи на RЕ-Source хъб в България под шапката на RЕ-source Platform. Тази платформа обединява всички големи компании от сектор фотоволтаика и ветроенергетика в Европа, както и стотици големи индустриални компании, които са заявили намерението си да разчитат изцяло на зелена енергия. На 13-14 септември 2021 г. организираме RE-Source събитие в София, където съберем на едно място купувачи и продавачи на чиста енергия. Искаме да покажем на индустриалните консуматори, че те не само могат да купуват от България евтин зелен ток за своите производствени процеси в Европа, а могат и да преместят част от производството си у нас.

Длъжни сме да се възползваме от желанието на много мултинационални компании да скъсят веригата на производство и доставка и да ги привлечем в България. Надявам се тези компании, които дойдат в София за събитието, да получат позитивно послание и от българската политическа класа. Защото от бизнеса и индустрията посланието е ясно: инвестициите във ВЕИ са желани, а себестойността на всеки киловатчас е по-ниска спрямо други държави от региона или Централна Европа. 

Какви новости има да покаже зеления сектор в Европа? Вече виждаме възможности за агроволтаични системи и прототипи на прозрачни солари?

Този тренд някак си устойчиво бива неглижиран в България досега. Това е и една от темите, които ние искаме да бъдат вкарани във финалната версия на Плана за възстановяване и устойчивост. Агроволтаичните системи имат бъдеще не само в България, а и в цяла Европа. Технологията има огромен потенциал да свърже два сектора, които са ключови за прехода на европейските икономики към нисковъглеродно бъдеще. Агроволтаичните централи ще помогнат на земеделските производители да произвеждат своята продукция по един по-устойчив начин и да имат допълнителен приход от производството на електроенергия.

Това може и трябва да се случи, но отново изисква определени промени. Към момента има напълно ненужно ограничение за изграждането на соларни проекти върху определени типове земеделски земи. То трябва да бъде ревизирано, а конкретно за агроволтаични системи следва да отпадне и нуждата от промяна на предназначението на земята, тъй като тя ще продължи да се използва и за земеделски цели. Инвестиционен интерес към подобни проекти има, но те просто са в една сива законодателна зона. Има интерес към агроволтаиката, но процедурно тя е толкова трудна в момента у нас, че никой не се занимава с подобни проекти.

Изглежда има нужда от сериозни промени в нормативната уредба. Доколко е реалистично те да бъдат реализирани в близко бъдеще?

С оглед на необходимите реформи в енергетиката, но и в други области, държавните институции трябва да намерят адекватен начин за съвместна работа с частния сектор. Надявам се скоро да имаме правителство, което разчита на работещ и конструктивен парламент. Тогава може да се мисли за индустриален борд към правителството, който да събере на едно място работодателските организации, асоциацията на банките, ВЕИ сдружения, НПО-та и те да работят заедно с държавните институции за адаптиране на някои от остарелите разпоредби, така че да отпаднат административните пречки пред бизнеса. Индустриалният борд би могъл да разработи и решения, които да отключат нови източници на местно финансиране, включително привличане на „заспали“ спестявания към инвестиции в нови ВЕИ централи. Подобни проекти биха донесли далеч по-добра доходност от банковите влогове – както за спестителите, така и за самите банки. Те ще създадат работни места и ще помогнат на широк кръг българските граждани да се включат успешно в енергийната модернизация на страната.

Към това може да добавим и темата за енергийните общности, както и за адаптиране на работещи АДСИЦ модели от земеделието и недвижимите имоти в сферата на възобновяемата енергетика. Има различни възможности, които биха могли и е редно да бъдат реализирани. Стига държавните институции да са отворени за конструктивна работа с бизнеса и неправителствения сектор.  

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща