VaasaETT: Сметките за ток във всички столици на ЕС са се увеличили с 11 %, а сметките за газ – с 18 %

Развитието на европейските цени на електроенергията и газа в домакинствата през месец август 2021 г. представя в поредното си проучване  VaasaETT и двама водещи европейски органи на енергийния пазар  Energie-Control Аustria и унгарският орган за регулиране на енергетиката и комуналните услуги (MEKH).
Проучването на цените на електроенергията и газа в жилищните сгради, обхваща 32 европейски държави. Включва, както всяка държава-членка на ЕС, така и членовете на Европейската енергийна общност, Великобритания и Швейцария.

В проучването, публикувано всеки месец от организацията се проследява  развитието на цените на електроенергията за бита в разпределението без данъци между месеците януари 2009 г. и май 2021 г. в 15 европейски столици. Индексът се изчислява чрез претегляне на цените във всеки столичен град според съответното национално потребление на електроенергия или газ. 

При изследването на средните стойности на цените на крайния потребител, както на електроенергията, така и на газа през август тази година, спрямо същия месец на 2020 г. сметките за ток във всички столици на ЕС са се увеличили с 11 %, а сметките за газ – с 18 %. 
В зависимост от това къде живее в Европа даден потребител, цената, която плаща, може да варира в съотношение 4,2. Ако се включи Киев, цената варира в съотношение 6,6.

За пореден път в изследването се посочва, че Берлин и Копенхаген са най-скъпите градове за битови клиенти в Европа, въпреки че цената на енергията представлява само малка част от общата цена, а най-значителната чест от сметките се падат на данъците.

Жителите на Киев плащат най-евтина електроенергия. След тях се нареждат  жителите на Белград, Будапеща и Подгорица. В номинално изражение цените в столиците на
Централна и Източна Европа (ЦИЕ) са по-ниски от средните. Прага и Варшава са единствените столици сред страните от ЦИЕ, в които цената на електроенергията е над средната за Европа.

Най -значителните промени, настъпили на пазара на електроенергия през месец август са следните:

• 10% увеличение на цената в Осло, поради увеличение на енергийната компонента;

• 10% увеличение на цената в Дъблин;

• 8% увеличение на цените в Хелзинки и Стокхолм, поради увеличаването на енергийната компонента;

• Повишение на цените с 6% в Рига и Талин, поради поскъпване на енергийната компонента;

• 5% скок на цените в Мадрид;

• 4% нарастване на цената в Лондон;

• Увеличение на цените с 4% в Брюксел, поради поскъпване на енергийната компонента и данъци, касаеще разпределението;

• 4% нарастване на цените в Букурещ и Люксембург, поради увеличаването на енергийната компонента;

• 3% повишение на цените в Копенхаген и Рим, поради поскъпване на енергийната компонента;

• 1% увеличение на цената в Париж;
• Нарастване на цената с 1% във Виена, поради по-висока цена на енергийната компонента и енергийни данъци;

• Спад на цените с 5% във Варшава, поради понижение на енергийната компонента;

• Намаление на цените с 1% в Никозия, поради намаляване на енергийната компонента.

Продължаващата възходяща тенденция на пазара на електроенергия през август е отчетлива, като в една трета от градовете, попадащи в изследването на анализаторите се отчета исторически връх за крайните потребители – най-високото ниво от старта на изследването. Като основни фактори се посочват възобновяването на икономическата активност, горещата вълна през лятото, довела до скок в търсенето на електроенергия, поскъпването на суровините и рекордно високите цени на въглеродните емисии (CO2).

Все още няма индикации за спад на тази възходяща тенденция. Напротив, има опасения, че през по-студен есенно-зимен сезон цените ще скочат още по-високо, пишат изследователите от VaasaETT. Според тях правителствата обаче обмислят нови схеми за подпомагане за смекчаване на високите увеличения на цените. Вече има такива случаи, при които са обявени механизми за подпомагане чрез обезщетение на уязвими клиенти, на намаления на ДДС, се казва в изследването и се посочват като примери Букурещ, Дъблин, Мадрид, Рим и др. европейски градове.

При адаптиране към стандартите за покупателна способност (PPS) във всяка държава, картината се променя драстично. PPS е изкуствена обща референтна валута, която елиминира общите разлики в нивата на цените между държавите. Когато се изразяват в PPS, цените на енергията се проявяват по отношение на разходите за други стоки и услуги. Най-слабо коригираните цени на електроенергията в домакинствата са в Осло, Амстердам, Хелзинки и Берн, а най-силно -  в Букурещ, Прага,Варшава и Берлин. Повечето държави от ЦИЕ се оказват с цени на електроенергията, които са относително високи в сравнение с общото ниво на цените в тези страни и над средното за Европа.

Природен газ

Изследването на цената на природния газ в 28 европейски столици за юни показва отново, че най-високата цена досега се плаща от жителите на Стокхолм - два пъти повече от жителите на втория най-скъп град за газ, Копенхаген. Това се обяснява с естеството на шведския пазар на газ - само 95 000 битови клиенти, от които 61 000 ползват изолираната газова мрежа в Стокхолм. Берн понастоящем е третата най-скъпа столица, докато Амстердам е с малко по-ниска цена и отива на четвъртото място сред най-скъпите градове.

Цените в Стокхолм са над 8 пъти по-високи от тези в Будапеща, която е най-евтиният град за газа в ЕС и 10 пъти по-високи, ако се включи Киев. Разликата при цените на газа е още по-силно изразена от тези при електричеството. Данните от поредното месечно изследване отново отчитат, че цената на природния газ за бита е най-евтин в страните от ЦИЕ. 

Най-значителните промени на пазара на природен газ през юни са както следва:

• 9% увеличение на цената в Дъблин;

• 8% нарастване на цените във Варшава, поради увеличение на енергийната компонента;

• 7% повишение на цените в Атина, поради поскъпване на енергийната компонента и на тази за разпределение 

• 7% поскъпване на цените в Мадрид;

• 7% увеличение на цените в София, поради нарастване на енергийната компонента;

• 6% ръст на цените в Копенхаген, поради поскъпване на енергийната компонента;

• Увеличение на цената с 6% във Виена, поради скок на енергийната компонента и енергийните данъци;

• 5% повишение на цените в Рим, поради увеличение на енергийната компонента;

• 4% нарастване на цените в Брюксел и Любляна, поради по-високи енергийни компоненти;

• 4% увеличение на цената в Париж;

• 3% поскъпване на цените в град Люксембург, поради скок на енергийната компонента;

• 1% увеличение на цените в Берлин;

• 1% нарастване на цената в Лондон;

• Увеличение на цените с 1% в Амстердам, Букурещ и Лисабон, поради увеличаване на енергийната компонента;

• Намаление на цената с 1% в Прага, поради намаляване на енергийната компонента.

Както отбелязват анализаторите, за пореден път и през август, както на пазара на електроенергия, така и на пазара на природен газ се наблюдават значителни повишения. 
Основната причина за повишаване на цените на крайните потребители е ниското ниво на запасите от газ в подземните газохранилища, което в комбинация с ограниченият износ на втечнен природен газ и увеличеното търсене доведе до най-високите цени на газа на пазара на едро, наблюдавани през последните години.

Очаква се тревожната възходяща тенденция да продължи поне в краткосрочен план, както в много случаи доставчиците вече обявиха увеличение и за следващите месеци.
По същия начин, както при електроенергията, цените на газа при PPS предлагат много различна картина. 

Така през проучването за месец август Лондон, Люксембург и Будапеща бяха най-евтините градове, когато се приложи корекцията по покупателна способност (PPS).
Проучването за европейските столици показва, че средно енергията (оспорваният компонент на цената) представлява 45% от цената на крайния потребител на природен газ, разпределението -  28%, енергийните данъци - 11%, а ДДС 17% .

Като цяло резултатите показват, че пазарните сили представляват само около половината от цената за крайния потребител, както по отношение на електричеството, така и по отношение на природния газ. За другата половина са отговорни националните фискални и регулаторни инструменти, изразявани чрез тарифите за разпределение, енергийни данъци и ДДС. Там, където енергийната компонента е по-ниска се стимулират клиентите да търсят по-конкурентни оферти.