Прогнози за намалено търсене на газ в Европа след 2020 г.? Има съмнения, че ще се случи това
Автор: petroleum-economist
Секторът на природния газ трябва да бъде подготвен за намаляване на търсенето след средата на 2020 г. - но има съмнения, че това ще стане.
Революцията на възобновяемата енергия в Европа едва ли през следващите пет години ще намали търсенето на газ на континента. Индустрията обаче, трябва да планира бъдещето си.
На пръв поглед, решенията, взети от Германия, Обединеното кралство, Италия, Испания и други европейски страни за постепенно премахване или значително намаляване потреблението на въглища, тъй като те се стремят да намалят въглеродните емисии, е добра новина за газа. Последният предлага лесен достъп до алтернативен източник на непрекъснато захранване с около половината от емисиите на въглища, в зависимост от използваната технология.
Очаква се политиците от най-голямата икономика на континента, Германия, да подкрепят заключенията на специален доклад на комисията, публикуван през януари, който призовава за преустановяване използването на въглища до 2038 година. Надяваме се, че индустрията ще продължида се свива междувременно - процес, който може да се случи бързо, ако инвеститорите се откажат от финансирането на поддръжката или замяната на инсталации, които имат само относително кратък оставащ живот.
В Обединеното кралство твърдият данък върху въглеродните емисии вече елиминира доминиращите досега въглища от енергийния микс. В някои дни страната не изгаря въглища изобщо, тъй като горивото се бори да бъде с конкурентни на газа цени или на възобновяемите източници за енергийната система. По-високите цени на въглеродните емисии в схемата на ЕС за търговия с емисии в бъдеще също биха направили въглищата по-малко привлекателни в сравнение с газовите и възобновяемите енергийни източници.
Международната агенция по енергетика в своя годишен доклад World Energy Outlook за 2018 г., прогнозира дела на въглищата в общия енергиен микс в сегашните 28 държави-членки на Европейския съюз, включително Великобритания, да спадне от почти 15% през 2017 г. до по-малко от 9% през 2030 г. и около 6% през 2040 г.
Газът също ще получава подкрепа от нови области на търсене и предлагане. Новото снабдяване чрез тръбопроводи през Северен поток 2, Турски поток и Южния газов коридор ще се конкурира с LNG от САЩ, Катар и другаде. Бункерирането на LNG като транспортно гориво за морски съдове ще осигури нов източник на търсене на газ, тъй като новите правила за емисиите, които влизат в сила през следващата година, подтикват корабособствениците да се откажат от корабните горива с високо съдържание на сяра. Това би могло да добави около 6,5 млрд. м³ / годишно към европейското търсене на газ до 2025 г. и 18,5 млрд. м³ / годишно до 2035 г., според консултантската фирма Wood Mackenzie.
Wood Mackenzie оценява търсенето на газ сред сегашните членове ЕС-28 да достигне връх от 460 млрд. м³ / годишно около 2025 г. и от около 445 млрд. м³ / годишно през 2018 г. Това ще бъде подкрепено от втора вълна на глобалното снабдяване с втечнен природен газ в началото на 2020 г. от проекти за износ, които сега се изграждат, което би трябвало да помогне за смекчаване цените на газа и по този начин да подкрепи търсенето.
Истинските проблеми започват след това. Очаква се ЕС да отскочи или да се доближи до настоящите си цели за намаляване на емисиите през 2030 г., обявени през ноември2018 г., които са насочени към възобновяемите енергийни източници да имат дял от 32% от потреблението на енергия в блока и за икономии на енергийна ефективност от 32,5% в сравнение с референтния сценарий. Целите за 2020 г., които вероятно ще бъдат постигнати, са 20% за възобновяеми енергийни източници и за ефективност.
Целите за 2030 г. като цяло се считат за скромни и доста под нивата, за които някои политици и екологични групи настояват. Въпреки това, все още се очаква те да допринесат за спад в търсенето на газ в сегашните членове ЕС-28, което се очаква пред 2030 г. да бъде около 440 млрд. м³ / годишно - малко по-ниско от днешните нива и доста под пика в средата на 2020 г., според предвижданията на Wood Mackenzie.
След тази дата нещата изглеждат още потрудни за газа, като целите за емисиите стават по-строги, тъй като Европа се стреми до 2050 г. да постигне нулеви емисии. Не само, че възобновяемите енергийни източници ще бъдат по-широко разгърнати - Германия заяви, че иска 65% от енергията си да дойде от възобновяеми източници до 2030 г., но усилията за подобряване на енергийната ефективност също ще се разширят.
„Усилията на ЕС за хармонизиране за целите на емисиите, досега се фокусираха главно върху енергийния и транспортния сектор. Но очакванията са, че домакинствата и промишлеността ще бъдат следващите и това предизвиква известна загриженост за големите газови компании“, каза Мъри Дъглас – газов анализатор за Европа в Wood Mackenzie.
Други поставят предизвикателствата на индустрията по-категорично. "Загрижеността ми за сектора на индустрията с природен газ е, че в момента, в който пенито падне, ще бъде твърде късно да направим големите промени, които са необходими", каза Джонатан Стърн, изтъкнат научен сътрудник в Oxford Institute for Energy Studies (OIES) ). Той е автор на доклад на OIES Narratives for natural gas in decarbonising European energy markets, публикуван през февруари.
Стърн смята, че 2020-те години биха могли да бъдат добро десетилетие за пазарите на природен газ, тъй като въвеждането на възобновяеми енергийни източници и други по-зелени форми на енергия може да отнеме повече време от очакваното, докато въглищата се премахват.
"Проблемът за газовия сектор е, че ако компаниите се радват на следващото десетилетие, докато не се подготвят за декарбонизация, до момента, в който стигнем до 2030-та година, когато целите за емисии наистина ще започнат силно да въздействат, съществува риск от ускорен спад ", каза той.
Време за действие Стърн смята, че стремежът на промишлеността за политика, която подпомага преминаването от въглища към природен газ, понастоящем не се зачита, тъй като не успява да се заеме с разработването на жизнеспособни методи за намаляване на емисиите на въглероден диоксид при изгарянето на природен газ.
Промишлеността трябва да даде основания на правителствата и ЕС да имат предвид природния газ - по-специално за отопление на жилища и високотемпературни промишлени процеси - в по-дългосрочен план, вместо да се съсредоточат върху електрификацията и възобновяемите източници, казва той.
Европа изпълнява десетки проекти за газ с нулеви въглеродни емисии, но те са малки и в по-голямата си част извън мрежата, произвеждайки около 18 млрд. куб.м.газ , смята той. "Тези малки проекти са добри, но всъщност ни трябват проекти с търговски мащаб. Трябва да започнем да говорим за проекти, които могат да включват десетки милиарда кубически метра.
Възможностите варират от използването на природен газ за създаване на чист водород за отопление и транспортиране на горива до биометан и проекти за синтез на газ.
В Обединеното кралство се провеждат тестове, за да се види дали водородът може да се разпределя безопасно през съществуващата мрежа от газопроводи. Реформирането на пара-метан, за да се създаде водород, почти сигурно ще изисква мащабно внедряване на улавяне и съхранение на въглерод, което досега се развиваше бавно. Но все още може да се окаже жизнеспособно около Северно море, където има достъп до офшорни хранилища, някои от които са свързани от съществуващата инфраструктура за производство на газ с брега.
Нужни са големи пари Вероятно държавните разходи, държавните субсидии и регулацията ще трябва да подкрепят широкомащабното приемане на проекти с нисък и нулев газ, тъй като високите разходи означават, че те не биха били икономически жизнеспособни на конкурентния енергиен пазар. Но очакването националните правителства и ЕС да се ангажират с такъв начин на действие, без да се разбере какво е технически възможно и на каква цена, е нереалистично, смята Стърн.
"Промишлеността трябва да отдели пари и действително да продължи с някои проекти с търговски мащаби. Тогава те могат да отидат при политиците в Брюксел и да кажат:" Добре, показахме, че можем да правим тези проекти. Знаем какви са разходите”, каза Стърн. "Тогава те ще могат да докажат, че комбинацията от електрификация и газ е по-икономичен вариант за постигане на целите за намаляване на въглерода, отколкото само електрификация".
Някои наблюдатели виждат признаци, че индустрията започва да се раздвижва. "През последната година или две забелязах промяна и че индустрията поема сериозно енергийния преход. Тя харчи пари, опитвайки се да разберат как да удължат бизнес моделите си и да удължат живота и доходността на ресурсната си база". - казва Дъглас от Wood Mackenzie.
Алтернативата, открита за производителите на газ, би била просто да насочат вниманието си към други пазари на газ, които ще останат по-жизнени след 2030 г., особено в Азия и вероятно Африка. Въпреки това, с износа на газ за Европа, който има някои от най-високите цени в света, те може да не са склонни да се откажат от континента. А за европейските компании за газова инфраструктура, които преместват бизнеса си другаде, това не е опция - за тях падащото търсене на газ е екзистенциална заплаха.
- Оригиналния текст можете да намерите на: https://www.petroleum-economist.com/articles/politics-economics/europe-eurasia/2019/european-gas-an-industry-in-denial
- Анализът е публикуван в CBBSS INFOLETTER ON OIL AND GAS E&P 2019