Ангелин Цачев: Дигитализацията и пазарните обединения – гарант за гъвкаво управление на електропреносната система

Ангелин Цачев е изпълнителен директор и член на Управителния съвет на Електроенергийния системен оператор /ЕСО/. Завършил е специалност "Електроника и автоматика" в Техническия университет в София през 1999 година. През следващите години се реализира като преподавател по електротехника в родния му град Търговище. От 2007 до 2011 година работи като ръководител направление "Подстанции" в "Електромонтажно управление" в Търговище. От 2011 година започва работа в предприятие "Трафоелектроинвест" към Националната електрическа компания, където ръководи отдел, ангажиран със строителството на електропроводи.

След обособяването на ЕСО в самостоятелно дружество и отделянето му от НЕК предприятие "Трафоелектроинвест" става част от структурата на независимия преносен оператор. Ангелин Цачев продължава да работи в ЕСО като ръководител отдел "Инвеститорски контрол" в управление "Инвеститорски контрол и подготовка на обекти". От февруари 2018 г. е изпълнителен директор и член на УС на ЕСО.

Господин Цачев, "Зелената сделка" вече е заложена като приоритетна цел пред Европа и България. В частност какво означава това за ЕСО, какви промени ще предизвика и имате ли готовност за енергийния преход на фона на настоящата и предстояща либерализация на електроенергийния пазар в България?

Електроенергийният системен оператор осъзнава предизвикателства на енергийната трансформация, която е в ход в цяла Европа. С въвеждането на пакета "Чиста енергия за всички европейци", "Зелената сделка" и свързаните с нея законодателни и финансови пакети, ЕС постави основите на нова стратегия за растеж, която да трансформира икономиката на Съюза в ефективна и конкурентоспособна с постигане на нулеви нетни емисии на парниковите газове до 2050 година. Преходът към новия пазарен модел очертава динамиката на периода до 2030 г. и задава ключова роля за операторите на електропреносните системи. Основните характеристики на новия пазарен модел са свързани с декарбонизация на икономиката, постигане на висок дял на ВЕИ сред генериращите мощности, осигуряване на възможности за участие на потребителите в пазара на електроенергия, включително и чрез агрегиране, изграждане на конкурентен енергиен пазар, основан на пазарни принципи.

Всички тези насоки очертават неотложните задачи за решаване пред електропреносните оператори. Фокусът в нашата работа е насочен към

Осигуряване на ефективни модели за управление на електроенергийната

система при растящ дял на производството от възобновяеми източници,

както и на условия за тяхното присъединяване, чрез развитие, преструктуриране на електропреносната инфраструктура и изграждане на нови съоръжения.

В подкрепа на казаното през 2021 година успешно финализирахме изграждането на три от петте електропровода 400 kV със статут на проекти от общ европейски интерес, които дружеството изпълнява с привлечено съфинансиране от "Механизма за свързване на Европа". В напреднал етап на изпълнение са и другите два електропровода от общ европейски интерес, изграждани от ЕСО - на вътрешния електропровод 400 kV между подстанция "Пловдив" и подстанция "Марица Изток" и на междусистемния електропровод 400 kV, свързващ подстанция "Марица-Изток" в България и подстанция "Неа Санта" в Гърция. Въвеждането в експлоатация на тези съоръжения е от съществено значение за развитието на трансевропейската инфраструктура, увеличаване електропреносните способности на българо-гръцката и българо-румънската граници, подобряване сигурността на доставките на електроенергия в региона и успешната работа на пазарните обединения, както и за осигуряване на капацитет за присъединяването и доставките на електроенергията от новите възобновяеми източници.

2021 година беше ключова и за интегрирането на страната ни към единния общоевропейски електроенергиен пазар. На 11 май след успешно проведени тестове на системите на регионално, а след това и на общоевропейско ниво България се присъедини към единния европейски пазар "ден напред" на българо-гръцка граница. На 20 септември започнаха тестове на системите за интегрирането на българо-румънска граница към общия европейски пазар "ден напред". На 27 октомври пазарното обединение с Румъния трябва да влезе в реална работа, което ще осигури достъп на страната ни до електроенергийните пазари в цяла Европа.

През настоящата година усилията за създаване на Регионален координационен център по сигурността на електроенергийните мрежи на страните от Югоизточна Европа се увенчаха с успех и центърът, за чието учредяване екипът на ЕСО допринесе съществено, започна предоставянето на услуги за своите членове - електропреносните оператори на България, Румъния, Гърция и Италия.

Какъв ще е приносът на ЕСО в рамките на програмата Fit for 55 и в този смисъл, каква е визията на системния оператор за намаляване на СО2 емисиите?

Приносът на Електроенергийния системен оператор трябва да е насочен към осигуряване на необходимите преносни възможности на мрежата за присъединяване на новите беземисионни генериращи мощности, както и осигуряване на балансирано управление и непрекъснато функциониране на електроенергийната система за гарантиране на социалното благополучие на потребителите. С оглед на целите за увеличаване на дела на ВЕИ в крайното потребление на електроенергия до 2030 година Електроенергийният системен оператор прави всичко възможно да осигури необходимите условия, за да отговори на големия инвеститорски интерес към изграждане и присъединяване на нови ВЕИ-мощности.

В отговор на нарасналия инвеститорски интерес към ВЕИ ЕСО

разработи електронната географска карта

с актуална информация за оперативните възможности за присъединяване на производители и потребители на електроенергия.

Електронната карта е проектирана с цел да ориентира инвеститорите в нови генериращи мощности. Картата е една от актуалните функционалности от обновената визия и съдържание на интернет-страницата на дружеството. Целта на електронното приложение е да бъде в помощ на инвеститорите и на индустриалните потребители.

Вече имах възможността на един форум да споделя, че през последната година в ЕСО са постъпили заявления за присъединяване на 8 500 MW нови ВЕИ-централи. В тази връзка системният оператор започва да предлага на инвеститорите комплексна услуга по проектиране и изграждане на присъединителните съоръжения с цел по-бързото и ефективно въвеждане в експлоатация на нови източници на беземисионна енергия. От ЕСО предлагаме и промени в ЗЕВИ, които сме депозирали в 44-то Народно събрание, с цел намаляване на административната тежест пред инвеститорите, както и осигуряване на яснота за параметрите за развитие на мрежата и преносния капацитет.

Успоредно с това работим и в посока търсенето и прилагането на иновативни решения за надеждно управление на електропреносната система в условията на нарастващ дял на генерацията от ВЕИ. Наскоро ЕСО внедри иновативно мобилно решение в подстанция 110 kV Добрич за преразпределяне на потоци активна енергия по паралелно работещи електропроводи. Устройство е инсталирано в Североизточна България, където има концентрация на вятърни електроцентрали. Технологията, разработена от ЕСО и международната компания за енергийни технологии Smart Wires в рамките на проекта FLEXITRANSTORE, съфинансиран от програмата "Хоризонт 2020" на ЕС, е високоефективно решение за гъвкаво управление на енергийните системи в Югоизточна Европа. Уникалният модул позволява на операторите на преносни системи да контролират енергийните потоци в своята мрежа и съответно да намалят претоварванията в електропреносната мрежа.

ЕСО разработва ежегодно десетгодишен план за развитие на мрежата, който се утвърждава от КЕВР и отразява всички планове за разширяване и модернизиране на електропреносната инфраструктура, съобразени с постъпилите заявления за присъединяване на нови генериращи мощности. В 10-годшния план на ЕСО са заложени сценарии за

Развитие на ядрени, газови и ВЕИ мощности в България през

следващите години като алтернатива на въглищните централи,

което изисква значително развитие на националната електропреносна мрежа.

Всички тези тенденции, диктувани от условията на Зеления преход към климатично неутрална икономика на ЕС, дават недвусмислени насоки за работа на операторите на електропреносните системи. ЕСО активно изпълнява целите, които сме си поставили за присъединяване към европейските платформи за балансиране; укрепване на вътрешната преносна мрежа и междусистемната свързаност; развитие на собствената телекомуникационна мрежа; дигитализация на подстанциите за мониторинг и дистанционно управление. Освен изграждането на електропроводите, изпълнявани по петте проекта от общ европейски интерес, приоритетно въвеждаме системи за автоматично управление в подстанциите 110/20kV и дистанционното им управление от опорен пункт. Вече са въведени в експлоатация пет опорни пункта, от които се управляват повече от 80 подстанции, като до края на годината техният брой ще надхвърли 110.

Как се вписват в близките и по-далечни планове на ЕСО намеренията за навлизането на все по-голям обем от ВЕИ проекти, какви са възможностите на страната ни за развитие на този сектор ? Има ли опасност от предозиране?

За посрещане на нарастващия инвеститорски интерес към изграждане на нови ВЕИ-мощности, както вече казах, работим успоредно в две направления - за интегриране на електроенергийните пазари и за укрепване на електропреносната мрежа. Пазарните обединения осигуряват по-добри възможности за реализацията на произведената електроенергия, чрез директно потребление или акумулиране на национално и континентално ниво през различните пазарни сегменти за търговия. Последователни са и усилията на ЕСО за развитие на електропреносната мрежа с изпълнението на проектите от общ европейски интерес за разширяване на вътрешната мрежа и за подобряване на междусистемната свързаност. В тази посока са и мерките, които заложихме в проекта за дигитална трансформация на системите за управление на електропреносната мрежа. Тяхното изпълнение, при осигуряване на необходимия финансов ресурс, ще доведе до увеличаване на междусистемните преносни способности и възможностите на електропреносната мрежа за присъединяване на нови ВЕИ мощности. Несъмнено усилията ни за модернизация и развитие на електропреносната мрежа, така че да отговори на съвременните реалности, ще продължат и занапред.

Що се отнася до предозирането, именно пазарните обединения ще дадат ясни ценови сигнали на бъдещите инвеститори във ВЕИ за необходимите обеми инсталирани мощности и тяхното позициониране по държави.

Какъв е ключът за една балансирана система с оглед на всичко, което се случи на електроенергийния пазар през август и септември тази година, което се случва на електроенергийните пазара в региона и Европа и предстои да се случи?

Вътрешният европейски пазар на електроенергия е едно от най-големите постижения на Общността, предоставящо на всички потребители възможности за интензивна трансгранична търговия и допринасящо за сигурността на доставките. Очакванията са през следващите години пазарът на електроенергия в ЕС да се трансформира, за да отговори на новите цели за декарбонизация. Новите цели за постигане на въглероден неутралитет на европейската икономика неминуемо дават отражение върху развитието на електроенергийния пазар.

Тенденцията за ръст на цените на електроенергийните пазари в цяла Европа през август като че ли ще се запази и през следващите месеци.

Ключът към постигане на приемливи ценови нива на електроенергийния пазар е хеджиране на риска в дългосрочен план от пазарните участници.

Такъв инструментариум, предлаган на БНЕБ, са дългосрочните договори от месеци до година напред. Нормално е делът на този пазарен сегмент да бъде доминиращ от сключените сделки. По този начин волатилността на пазарните цени ще се пренесе върху малка част от енергийното портфолио на пазарните участници.

По отношение на пазара на балансиращата енергия предстоят промени. В изпълнение на европейските регламенти е заложено интегриране на балансиращите пазари. Целта е да се осигури достъп на доставчиците на балансиращи услуги до общи европейски платформи за обмен на балансираща енергия, което ще увеличи конкуренцията, както и оптималното използване на ресурсите за регулиране във всяка страна член на ЕС.

Електрификацията излиза на преден план. В този смисъл какъв е и ще бъде подходът на ЕСО, така че да не се стига до дефицит на пазара на електроенергия?

Преди всичко следва да се прецизира терминът "дефицит", който реферира както към липса на предлагане, респ. ограничаване на електропотреблението, така и към "ограничено предлагане". През последните години в нашия регион не е имало ситуация на липса на предлагане, но за сметка на това е имало ситуации с "ограничено предлагане", водещо до значително високи цени. В тази връзка ЕСО следи развитието както на потреблението, така и енергийния преход в страната и Европа. Електроенергийният системен оператор е пълноправен член на ENTSO-E и като такъв участва в европейската оценка на адекватността, в т.ч. и на национално ниво. Извеждането от експлоатация и въвеждането на нови мощности е инерционен процес, а не внезапен, поради което средносрочната и дългосрочната оценка на адекватността предоставят достатъчно предварителни сигнали за наличието на проблеми. Тези индикации, съгласно новия регламент за енергийния пазар 943/2019, се решават с механизъм за капацитет. Тук е мястото да отбележа, че през изминалите години ЕСО добави своя експертен принос в процеса по подготовка на необходимите анализи за

Въвеждане на механизъм за капацитет, който да осигури нужното

ниво на адекватност на ресурсите до 2030 г. по пътя към

декарбонизация на европейската енергетика.

Новата законодателна рамка дава ясни правила по отношение организацията на пазара на електроенергия и механизмите за мониторинг. Държавите членки, регулаторните органи, операторите на преносни системи, операторите на разпределителни системи и пазарните оператори, следва да осигурят функционирането на пазарите на електроенергия в съответствие с принципите, залегнали в Регламент (ЕС) 943/2019 относно вътрешния пазар на електроенергия. За да се отговори на заложените цели, новата европейска законодателна рамка въведе задължението операторите на преносни системи да не ограничават обема на междусистемния капацитет, който трябва да бъде на разположение на пазарните участници. Документът въвежда минимум от 70% на наличния капацитет за междузонова търговия. Разпоредбата цели недопускане нарушаване на правилата за конкурентоспособност.

Първото издание на събитието "Зеленият преход - решения и предизвикателства за България" ще се проведе хибридно на 15 октомври в Интер Експо Център и на: https://greentransition.bg

То има за цел да събере европейски лидери, ключови фигури от българската политика и бизнес, синдикати, водещи експерти, неправителствени организации и медии на откровен разговор за решенията, възможностите и предизвикателствата, които Зеленият преход ще постави пред икономиката и гражданите на България. Време е да започнем този важен обществен разговор, за да бъде Зеленият преход справедлив, разбираем и успешен за страната ни.