На Срещата на върха в Глазгоу трябва да изпратим въглищата в историята

Климат / Анализи / Интервюта
Рая Лечева
4798
article picture alt description

Снимка: Антон Кръстев

За по-малко от 20 години Обединеното кралство разви най-големия офшорен вятърен сектор в света, захранвайки над 7,5 милиона жилища, обясни д-р Роб Диксън, посланик на Великобритания в България

 

Светът е вперил поглед в шотландския град Глазгоу, където в края на месеца се събират световните политически лидери, за да обсъждат зелените политики и как да се запази затоплянето на Земята до под 1,5 градуса по Целзий. У нас по темата намери време да говори д-р Роб Диксън, посланик на Великобритания в България. Той участват в международната конференция "Зеленият преход - решения и предизвикателства за България", организарана от DIR.BG и 3eNews. Международната конференцията можете да гледате тук. Фотогалерия от събитието можете да видите тук.

 

Г -н Диксън, как Зелената сделка промени Великобритания? Как хората в Обединеното кралство приеха тази политика за общото изменение на климата?

През последните тридесет години имаме огромна промяна в стуктурата на икономиката на Обединеното кралство в резултат на дългосрочното планиране за постигане на зелен растеж. По този начин Обединеното кралство намали емисиите си с 44 процента, като в същото време увеличи икономиката си със 78 процента. За по-малко от 20 години Обединеното кралство разви най-големия офшорен вятърен сектор в света, захранвайки с електроенергия над 7,5 милиона жилища. Това доведе до над 400 000 нисковъглеродни работни места в Обединеното кралство, заменяйки старата тежка индустрия с нови високотехнологични индустриални центрове като Teesside, Lowestoft и Hull.

Още по темата

Обединеното кралство определи твърд срок до 2030 година да забрани за продажба нови превозни средства с двигатели с вътрешно горене, както и се ангажира да намали въглеродните си емисии със 78% до 2035 г., в сравнение с нивата от 1990 г.  Това са амбициозни цели, но мисля, че те отразяват и дълбоката промяна в отношението във Великобритания в полза на дългосрочното планиране за растеж на зелената икономика.

Разбирането в България е, че това е политика за богатите страни в Европа и само те могат да си позволят да направят ефективен Зелен преход? България не може да си позволи да финансира такъв зелен преход дори с европейските инвестиции по плана за възстановяване, къде са клопките, какви са възможностите?

Не съм съгласен с тази гледна точка. Зеленият преход е една от най-значимите възможности за икономически растеж на 21 -ви век. Като домакин на COP26 виждаме страни по целия свят, богати и бедни, които се справят със спешното предизвикателство за намаляване на емисиите и изграждане на зелени икономики. Данните показват, че бедните страни са по-изложени на въздействието на изменението на климата. Ето защо на COP26 ще се съсредоточим върху това как да подкрепим бедните страни по целия свят, за да направят спешно необходимите адаптации.

Ясно е също, че инвестициите във възобновяема енергия - както вятърна, така и слънчева - създават нови работни места и подкрепят устойчив икономически растеж, подобряват качеството на въздуха, увеличават достъпа до енергия и енергийната сигурност. Възобновяемата енергия също е все по-икономична и по-евтина от бързо нарастващата цена на газа или въглищата. Цената на нови офшорни вятърни проекти например е спаднала с 50% от 2015 г., докато тук, в България и другаде, видяхме, че въглищата по-специално стават още по-скъпи, както и вредни за околната среда.

На какъв етап е Великобритания - какъв е делът на възобновяемата енергия, какво се случва с добива на въглища, как изглежда Зеленият преход на острова?

Нашият дял на въглищата, използвани за електричество, е спаднал за по-малко от 10 години от 40% през 2012 г. на около 1,5% сега, и планираме да достигне нула до 2024 г. Възобновяемите енергийни източници, включително вятърната и слънчевата енергия, генерират 43% от британската електроенергия през 2020 г., и планираме цялата електроенергия на Обединеното кралство да  бъде декарбонизирана до 2035 г. Посланието от това мисля е, че преходът е възможен с дългосрочно планиране.

Какви са основните стимули за обществото да участва в зелената трансформация, да реализира целите на кръговата икономика?

Неотдавнашният доклад на Междуправителствения панел за климатичните промени ясно показа, че светът се затопля по-бързо от очакваното и че незабавните действия са от съществено значение. Алтернативата е рискът от катастрофални щети, далеч по-лоши от днешните екстремни жеги, суши, наводнения и горски пожари. Това лято беше тежко и за Югоизточна Европа с регистрирани рекордно високи температури и значителни горски пожари, които също за съжаление доведоха до смъртни случаи - включително малък брой в България. Горските пожари в Сибир и Северна Америка бяха ясен индикатор за това колко бързо се затопля светът. Истината е, че трябва да направим всичко възможно, за да  достигнем целта за ограничаване на покачването на средната глобална температура до 1,5 градуса по Целзий до края на века.

Но също така е ясно, че като предприемем стъпки за предотвратяване на най-лошите последици от изменението на климата, ние ще създадем нови работни места, зелен растеж и ще защитим околната среда и живота си. Знаем например, че замърсяването на въздуха допринася за голям брой преждевременни смъртни случаи всяка година, включително в България.

Ще промени ли Brexit климатичната политика на Обединеното кралство и как?

Ние изяснихме, че Обединеното кралство ще запази високите си екологични стандарти и след излизането на Обединеното кралство от ЕС. Всъщност ангажиментът на Обединеното кралство да намали емисиите със 78% до 2035 г. надхвърля ангажиментите на ЕС по климата.

Обединеното кралство остава в челните редици на глобалната борба срещу изменението на климата, както се вижда от все по-амбициозните климатични цели и ангажименти, включително тези за прекратяване използването на въглища и двигатели с вътрешно горене. Разбира се, ще продължим работата с международни партньори, включително с ЕС по тези споделени предизвикателства.

Какви са вашите очаквания за срещата на високо равнище по климата в Глазгоу през ноември? Ще има ли споразумение между страните? Защо тезата на Великобритания, на ЕС като цяло, че Китай не предприема достатъчно мерки за намаляване на емисиите и спиране на използването на въглища?

Трябва да направим всичко възможно, за да достигнем целта за ограничаване на покачването на средната глобална температура до 1,5 градуса по Целзий до края на века. Това ще изисква от нас до 2050 г. да постигнем баланс между въглерода, внесен и изведен от атмосферата. За да направим това, трябва да намалим наполовина въглеродните емисии до 2030 г. - само след девет години. Успехът в Глазгоу означава безвъзвратно поемане по глобален път към тези цели.

Приветстваме неотдавнашния ангажимент на Китай да спре изграждането на нови въглищни проекти в чужбина. Това е важна стъпка напред и искаме да видим по-нататъшни ангажименти от страни по света за намаляване на използването на въглища. На COP26 трябва да изпратим въглищата в историята.

Ще промени ли новото обединение между САЩ, Великобритания и Австралия политиките по климата? Австралия обаче не е една от най -ангажираните страни в това отношение и по -скоро стои в страни. Защо анализаторите свързват този пакт с промяна в курса и политиката по климата?

След един месец на срещата на високо равнище по климата COP26 в Глазгоу се нуждаем от световни лидери, които да бъдат амбициозни и да предприемат действия. Това означава смели ангажименти в четири области: прекратяване употребата на въглища и  производството на автомобили с двигатели с вътрешно горене, осигуряване на финансови средства за адаптация и борба с климатичните промени и спиране на обезлесяването, които да ограничат повишаването на средната глобална температура до 1,5 градуса и да насочат света по пътя към нетните нулеви емисии.

Насърчаваме всички страни, включително Австралия и САЩ, да се ангажират с амбициозни краткосрочни цели, съобразени с достигането на нетни нулеви въглеродни емисии до 2050 г. и придружени с дългосрочни стратегии, които обясняват как те ще бъдат постигнати.

По какъв начин работите за подкрепа на енергийния преход на България?

Работим усилено да демонстрираме възможностите за енергиен преход чрез обмен на най-добри практики. Имаме например установени връзки между бивш въглищен регион на Обединеното кралство, Хъмбър и Стара Загора. Целта е да се идентифицират инициативи и да се сподели опит, който би могъл да спомогне за изграждането на зелен растеж, за създаване на алтернативна заетост и за привличане на инвестиции в Стара Загора.

Ние вярваме, че регионът на Стара Загора има всички необходими предпоставки за растеж и да бъде в центъра на енергийния преход на България, особено когато всички ключови заинтересовани страни са ангажирани в процеса.

Ние също така се ангажираме с българските общини, бизнеса и академичното общество, за да насърчим усвояването на решения с нулеви въглеродни емисии и интелигентни градове в областта на транспорта, сградите и градското развитие, което ще помогне за подобряване на качеството на въздуха в градовете, предизвикателство, пред което много градове по света са изправени. Това не само ще доведе до намаляване на емисиите на парникови газове, но и до подобряване на общественото здраве.

____________________________________________________________________________________________________

Д-р Роб Диксън е посланик на Великобритания в България от август 2020 година.

В периода 2016-2019 г. е ръководител на отдел Западна Африка към дирекция Африка в британското Министерство на външните работи, британската общност и развитието. От 2012 до 2016 г. е заместник-ръководител на посолството на Великобритания в Тел Авив. Преди това е бил главен секретар на съветника по националната сигурност на Обединеното кралство, секретар на заместник-министъра на външните работи и ръководител на дипломатическата служба, както и ръководител на екип Северна Африка в отдела за Близък изток и Северна Африка.

Д-р Диксън е женен за Дора Блажек-Диксън, преводач на свободна практика. Те имат един син, роден през 2010 г. Роден в Бирмингам през 1974 г., той се радва на спорт на открито, пътувания, история и четене. Преди да бъде изпратен в София, той прекарва 12 месеца в изучаване на български език и говори френски, иврит, немски език и малко унгарски и уелски.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща