Кристина Лазарова: Бързата трансформация на въглищните райони ще отвори нови производства и работни места (ВИДЕО)

Очакванията са въглищната енергетика в Югозападния регион на България да претърпи сериозни промени. Причината за това е решението на страната ни и на ЕС за прекратяване на производството на въглищна енергия. Това решение не се приема еднозначно от обществото и експертите в сектора, но истината е, че то отваря вратата за нови технологии и възможности за развитие на бизнеса и на хората от районите на Перник и Кюстендил. С нелеката задача да предложи варианти за това технологично обновяване на региона се е заела неправителствената организация Brown to Green.

Зелената сделка сама по себе си не е с основна цел да трансформираме въглищните си централи, това е само едната част от пакта. Другата част от този преход е насочена към енергоемката индустрия” – това обясни съоснователят на платформата Brown to Green Кристина Лазарова по време на международния форум "Зеленият преход - решения и предизвикателства за България", организиран от Dir.bg и 3eNews.

Видеото от изказването на Кристина Лазарова по време на форума е качено в Youtube страницата на Dir.bg и може да го гледате ТУК.

„Досега аз на много малко места чувам да се говори за енергийната бедност. А това е огромен проблем за България, имайки предвид, че нашата страна е на последно място в Европейската общност. С този проблем ние трябва да се справим и то скоро“, категорична е Лазарова.

Според нея Зелената сделка е възможност за нашата страна да изградим нов икономически модел. За самата сделка досега се говореше изключително малко и абстрактно - във всичките ѝ палитри и сегменти. От другата страна малкият и средният бизнес у нас въобще не е запознат какво представлява зеленият преход и как компаниите могат да се възползват от възможностите и инструментите, заложени в него. Това налага провеждането на информационни кампании на държавата по тази тема.

„Желаният“ сценарий

„Идеята на платформата Brown to Green е да се създадат различни сценарии за трансформация и развитие на Югозападния въглищен регион. Това бе и първоначалната идея, а впоследствие започнахме да правим различни сценарии като цяло за регионите в България. Имаме партньорства с други организации и заинтересовани страни. Така работим и с Тракия икономическа зона, сподели Лазарова. Целта е за каузата да се привличат водещи специалисти и компании, които да предложат идеи за зелена трансформация на съответния регион и как те могат да се имплементират на това място.

От организацията са подготвили три сценария за развитие на региона. Първият е така нареченият „Желан сценарий“ с дата за прекратяване на въглищната енергетика възможно най-скоро, но с плавен преход. Това означава преминаване към повече ВЕИ, производство на зелен водород, и природен газ като преходно гориво. Ако този преход не се случи плавно, за региона няма да има бъдеще, смята Кристина Лазарова.

ТЕЦ „Бобов Дол“ има намерение да изгради соларен парк. Потенциално това може да се случи на стария сгуроотвал на централата, който не се използва от 2012 г.  Идеята е също така около въглищната централа да бъде създадена нова индустриална зона. Подготвен е план, площите за новата зона са разчертани, а централата „Бобов Дол“ се надявам, че няма да съществува в този си вид през 2028 г., а ще бъде изцяло различна, подчерта Лазарова. Намерението е там да има изцяло нова ТЕЦ „Бобов Дол“, който ще работи на природен газ или водород.

Планирано е и изграждане на огромни системи за съхранение на енергия, като за тези нови производства ще трябват и много работници. „Идеята ни е там да привлечем малкия и среден бизнес, той да работи там и в същото време компаниите да нямат общо с дейността на централата.

Трудните сценарии и пропуснатите възможности

При разработените други два сценария ситуацията е по-различна. Това са нежелан и несправедлив сценарий. За жалост, към момента вървим точно към несправедливия сценарий, при който в един момент, след 4-5 години, ще се стигне до затваряне на производства и въобще не е ясно какво точно ще се случи. „Също така нашите анализи показват, че няма никаква икономическа логика въглищните централи у нас да работят до 2035 или до 2040 година“, смята Лазарова.

Според нея спешните решения, които трябва да се вземат, за съжаление все още не се случват. Дори за две от решенията вече са изпуснати сроковете. Очакваше се тази година да стартира Модернизационният фонд, все още няма наредба за него. А именно чрез наредбата ще стане ясно кой точно може да се възползва от средствата от този фонд. Този финансов ресурс е предназначен именно за трансформиране на предприятия от енергийния сектор и за подпомагане на енергийно интензивния бизнес. Другата пропусната възможност бе въвеждането на т. нар. „Механизъм за капацитет“, който би позволил на енергийните предприятия да оцелеят, докато се трансформират.

Остана третият вариант за Механизма за справедлив преход, който трябва да се използва за икономическо развитие на регионите, не само на енергийния сектор. Нужни са и кампании за информация към малкия и среден бизнес.

Важна е разбира се и актуализацията на стратегическите документи в енергийната сфера. Тук говорим за завършване на дългосрочната стратегия за декарбонизация до 2050 г., както и за актуализацията на Плана за климат и енергетика до 2030 г., като се имат предвид междинните срокове в него. От съществено значение е и финализирането на енергийната стратегия на страната ни до 2030 г. и тя да има ясни цели за развитие на целия енергиен сектор до 2050 г.

Страната ни също така трябва да продължи и либерализацията на енергийния пазар у нас, съобразно европейското законодателство. Това е изискване на ЕК и на всички ни е ясно, че Европа няма да отпусне никакъв финансов ресурс, ако ние не завършим този процес.
Не на последно място от съществено значение е България да се присъедини към Европейската водородна мрежа (Hydrogen backbone network). Необходимо е да се направят постъпки в тази посока. Brown to Green вече е част от Алианса за чист водород на ЕК и смея да твърдя, че затворените кръгли маси там водят до съвсем различна визия от това какво правят другите държави от гледна точка на водорода.

„Няма значение колко бавно вървиш стига да не спираш“

В последните години се наблюдават редица климатични аномалии. Пример в това отношение е океанското течение Гълфстрийм, което се променя, а това на практика доведе до опустошителните наводнения в Германия това лято, но и на липсата на вятър в Северна Европа. Това пък докара спад на ВЕИ производството. Така се стигна и до високите цени на електроенергията. Тоест липсата на балансираща енергия води до това.

Румъния и Гърция вече имат своите Планове за възстановяване, които са много амбициозни по отношение на прекратяване на производството на въглищна енергия.

„Няма значение колко бавно вървиш стига да не спираш“ – с тази сентенция на Конфуций Лазарова онагледи позицята за прехода, който трябва да извърви нашата държава.

• Съдържание за Brown to Green