Единен пазар, диверсификация и инвестиции: Има ли формула за по-евтина и достъпна енергия?

По-евтина енергия ще потребяваме, когато постигнем единен европейски енергиен пазар, с предвидимост и стабилност на енергийната инфраструктура. Дългосрочните договори, сигурността на доставките и диверсификацията също влизат в арсенала на всички мерки, които могат да свалят енергийните цени. Около тези тези се обединиха време на форума Green Transition Forum 5.0 в рамките на дискусията "Как да намалим цените на енергията и регулациите за стимулиране на конкурентоспособността на индустрията" във втория ден на петото поредно издание на най-голямото събитие за трансформация и развитие в Централна и Източна Европа. То е организирано от Green Transition Forum, Dir.bg и 3Е-news.net и се провежда от 16 до 20 юни в Sofia Event Center.

Зам.-министърът на енергетиката Ива Петрова посочи, че са необходими инвестициите в преносни и разпределителни мрежи. Тя изреди приоритетите пред държавата, необходимостта от усъвършенстване на пазарния модел с оглед на цените, мерките за защита на домакинствата и въвеждане на автоматизиран механизъм за целта. Стратегическите инициативи, по които работим, са вертикалният газов коридор, който има ефект за сигурност и непрекъснатост на доставките, както и зелените енергийни коридори, посочи Петрова. "Подкрепяме инициативата на Румъния, Грузия и Азербайджан за прокарване на подводен кабел в Черно море, фокусиран върху преноса на зелена енергия", каза още заместник-министър Петрова.

Тя съобщи, че окончателно инвестиционно решение за АЕЦ "Козлодуй" се очаква да има до края на годината, а ПАВЕЦ "Чаира" ще работи с до 3/4 от мощността си до средата на следващата година. По думите на зам.-министъра на енергетиката регулациите в енергетиката трябва да се опростят. Напълно постижимо е да имаме една стабилна и конкурентоспособна енергийна система, смята Ива Петрова.

Модератор на дискусията за достъпна и в достатъчно количество енергия за бизнеса и домакинствата беше директорът на Програма "Енергетика и климат" в Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров.

"Това, че бяхме зависими от един-единствен доставчик на газ, ни доведе почти до апокалипсис през 2022 г., така че трябваше да търсим други източници", отбеляза той и даде думата на събеседниците си Дирк Бушле, Партньор, Becker Butner Held, Владимир Дичев, Главен търговски директор, Електрохолд България, Дитмар Прайнсторфер, Вицепрезидент, Съвет на европейските енергийни регулатори, Пламен Младеновски, Председател, Комисия за енергийно и водно регулиране, Калина Трифонова, Заместник-председател на УС, EVN България, Костадин Сирлещов, Партньор, ЦИЕ и Ръководител "Енергетика и климатични промени", CMS и Валентин Николов, Главен изпълнителен директор, Български енергиен холдинг.

"Не можем да постигнем идеал, но можем да се стремим към него", отчете Дирк Бушле, Партньор, Becker Butner Held относно енергийната трилема, включваща целите стабилност, сигурност и устойчивост. 

"Сигурността на доставките изглежда доста различно, погледнато от Украйна или от Португалия", даде за пример Бушле. Той посочи, че управленските решения, които са добри, трябва дават правна сигурност и на тези, които ще ги прилагат, доколко са реалистични. "Много важно е да има обществено приемане, говорим за устойчивост и достъпност по един балансиран начин. Ако решенията не се приемат от потребителите, ще се озовем в много трудна ситуация. Трябва да отчитаме, че вземаме решения за бъдещето и че те са за всички", обобщи той за енергийната трилема.

Председателят на КЕВР Пламен Младеновски също постави акцента върху енергийната трилема. Той отчете като грешка, че през последните години заради повишението на цените на ел. енергията държавата се е фокусирала върху подпомагането, вместо върху връзките и инфраструктурата. Шефът на енергийния регулатор се обяви за таргетирана подкрепа към гражданите и бизнеса. 

"Необратим е процесът на инсталиране на зелени мощности, но тук и в цяла Европа имаме проблем с достъпността", предупреди той. "Предвид ниската свързаност с останалата част на Европа, имаме много по-високи цени от останалите държави. Вместо да се работи по ускоряване на свързаността със Западна Европа, ние се фиксирахме в мерки за подкрепа. Това е мощен инструмент, но може да изкриви до такава степен пазара, да го разруши и цените подскочиха до 10 пъти повече", обобщи Младеновски.

Той е категоричен, че пълната либерализация на пазара трябва да се случи от 3 до 5 години и да не се отлага повече. "Думата се демонизира изключително много, защото я свързваме с по-високи разходи. Геополитическата обстановка изпомпва цените нагоре, намираме се в зелен преход и като всеки преход, има проблеми, но накрая той води до подобрения. В този преходен период трябва да се подкрепят битовите потребители и когато моментът настъпи, те се възползват от предимствата на свободния пазар, каза председателят на енергийния регулатор.  По отношение на бизнеса, според Младеновски трябва да се подкрепя само бизнеса, който е предприел декарбонизация.

Тезата му срещна подкрепата на модератора Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията, който призова повече да не се отлага либерализацията. "Говорим от години, крайно време е да пристъпим към нея. Трябва да бъдем по-дръзки, по-амбициозни и най-сетне да пристъпим към трансформацията на цялата система", призова той. 

Целият енергиен модел еволюира, заключи главният търговски директор на Електрохолд България Владимир Дичев, който припомни, че само 20-25 години назад енергийният пазар у нас е работил централизирано по отношение на ВЕИ, докато сега, заради умножавнето им, се налага операторите да се намесват в процеса. Той акцентира върху инвестирането на дружеството в умни електромери и друга автоматизация и дигитализация на процеса. 

Според Калина Трифонова, заместник-председател на УС на EVN България, трилемата ще приключи, когато имаме единен пазар, докато ние все още сме регионален пазар. "Ако ако сме градили 100 г. само централи, сега виждаме точно обратно - децентрализация и много ВЕИ, които се явяват едно тясно място в енергийната система, поради насищането на капацитетите, посочи Трифонова.

"Преди 15 години много усилия се вложиха в стимули за насърчаване на ВЕИ, забравяйки за цялостната енергийна картина, останалите източници и мрежите", припомни Калина Трифонова. Всички нови технологии са насочени към електрификация, а няма капацитет. Дигитализацията е начин да се освободи този натиск на новите зелени мощности върху мрежата", прогнозира какъв е изходът представителката на EVN. 

"ВЕИ произвежда енергия, която е много по-евтина от останалите източници", акцентира Дитмар Прайнсторфер, вицепрезидент на Съвета на европейските енергийни регулатори. "Имаме нй-сигурната енергийна система в Европа", каза той. И припомни, че след изместването на фокуса към климатичните политики и нисковъглеродна икономика в ЕС планираме пълна декарбонизация през 2050. "Няма как да променим посоката, в която се движим, и се надяваме, че ще постигнем успех", заяви Прайнсторфер.

Той подчерта, че електроенергията, която се произвежда, трябва да бъде по джоба на потребителите - и по-евтина, и достъпна. "Вярвам, че в Европа можем да го постигнем и да решим енергийната трилема по този начин. Справедливият преход изисква да запазим всички промишлени отрасли, такива, каквито ги имаме сега. Регионално сътрудничество, силни институции и силни регулаторни органи са необходими за целта, както и бързи административни процедури за одобрение и гъвкавост. Трябва и клиентите, и търговците да претърпят промяна в поведението", заключи Дитмар Прайнсторфер.

"На колко конференции се говореше за нужда от рехабилитация на хранилището в Чирен, а днес трябва да се изправим пред слона в стаята, но ако насочим усилията си към стратегията и изпълнимите неща, всички проекти ще бъдат реализирани на практика", вметна Костадин Сирлещов, Партньор, ЦИЕ и Ръководител "Енергетика и климатични промени" в CMS.

"Нашата трилема е част от трилемата на Европа", установи главният изпълнителен директор на Български енергиен холдинг Валентин Николов. Той добави, че "нашият енергиен микс е един от най-стабилните в момента, като изброи междусистемната свързаност, инвестициите в мрежата, ВЕИ, които са се присъединили и да балансира всичко това. "Това показва, че системата ни е стабилна", каза Николов. За доверието в нашата енергийна система Николов даде и примера, че БЕХ изтегли заем миналата седмица в размер на 800 млн. при 4,5% лихва.

Той очерта и рисковете пред енергийната система. "Но вече сме под купола на няколко войни", каза шефът на БЕХ и посочи, че опит и поука за изграждане на мрежата си вадим от случилото се в Испания и Португалия, а след това и в РСМ и Сърбия.

"Програмата за инвестиции на БЕХ е в балансирането - планира се изграждането на 4 воднопомпени централи, които ще се изграждат с европейски средства, със заеми с помощ от държавата. Държавата е готова да инвестира в централи и под формата на концесии и публично-частно партньорство. Валентин Николов отбеляза и диверсификацията от руски суровини.

През 2005 г. сме били зависими на 95% от руски газ, сега отново внасяме, но не сме зависими, отбеляза той. Валентин Николов добави, че до 2009 г. 80% от доставките на ядрено гориво с идвали от Русия, но вече сме приключили с това в началото на тази година и имаме договор с "Уестингхаус". "Имаме резервно количество до 2031 г., така че можем да бъдем спокойни. Оборудването също много малко зависи от руската държава, сключили сме договори със западни доставчици и там сме диверсифицирали достатъчно, похвали се той. 

"80% от мрежата в региона е съсредоточена в България, много трудно можем да бъдем заобиколени", заключи шефът на БЕХ. 

Участниците дадоха и всеки своята формула за това как да се намали цената на енергията - като се свалят данъците, без излишен натиск, с постигането на единен европейски енергиен пазар, с диверсификация, предвидимост и стабилност на енергийната инфраструктура.

____________________________________________________________________________________________________
Генерални Партньори: Астелас Фарма България, Геотрейдинг АД, Електрохолд България , Асарел Медет АД, АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ АД, Филип Морис България

Основни Партньори: Дънди Прешъс Металс, Аурубис България, ОББ, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Фондация Лъчезар Цоцорков, Глобален договор към ООН, PHOTOMATE, European Investment Bank, Българска банка за развитие, Телелинк бизнес сървисис, OMV Petrom, УниКредит Булбанк, Лидл България, Хайделберг Матириълс Девня АД с проект ANRAV, Байер, Mercuria, Елаците-Мед АД, Енергео ЕООД, Геотехмин ООД, Геострой АД, ИТР Сървисиз ЕООД, EVN България, Състейнабъл Енерджи Съплай ООД, БФБ, Carbonaires, Vivacom, Главболгарстрой, Камара на строителите в България, Електроенергиен Системен Оператор, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП).

Партньори: ПОК "Доверие", БМФ Порт Бургас, wpd България, Фонд ФЛАГ, Сдружение "Соларна Академия България", СОФ Кънект-операторът на летище "Васил Левски", ТЕЦ "БОБОВ ДОЛ", ICGB, Български Енергиен Холдинг ЕАД, НЕК ЕАД, Булатом, GCR, Джуниър Ачийвмънт България, EIT Community Hub в България, Cleantech Bulgaria, Булгартрансгаз ЕАД, Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори и абревиатурата: БФИЕК, The Green for Growth Fund, Finance in Motion (FiM), ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ АД, Фонд на фондовете (ФнФ), Първа инвестиционна банка, AES, Порше БГ, NEXT BASKET, Девин, Райфайзен Адвайзъри ЕООД, Делта Клауд ООД, DOZZA drinks, Омега Пауър Груп ЕООД, Chill&Bite micro market, Cult Gourmet Catering, Сладко и Солено за Приятели

Логистичен партньор: Turkish Airlines

Мобилност: Enterprise Rent-A-Car

Настаняване: Hilton