Накъде върви декарбонизацията на Югоизточна Европа? Ускорява се използването на ВЕИ и ядрена енергия

Енергийният преход в Югоизточна Европа се ускорява, а напредъкът зависи от стратегиите и правната рамка на отделните страни. На Енергийния форум в Белград (BEF 2025) представители на държавни енергийни компании и частни производители обсъдиха различните подходи към декарбонизацията на енергийния сектор. Доминирането на инвестициите във възобновяема енергия е безспорно, но има и амбиции за развитие на ядрени мощности, начело със Словения. Страната вече експлоатира един ядрен реактор и разработва проект за още един. Ето и основните акценти от Западните Балкани и тяхното бъдещо енергийно развитие, събрание от сайта Balkan Green Energy News.

Електроенергийният сектор в Югоизточна Европа все още зависи в голяма степен от топлоелектрически централи, които изгарят изкопаеми горива. През 2023 г. на тях се пада 43 % от общото производство, като две трети от тях са от лигнитни въглища, а останалите - от газ. Има нужда от ускорена декарбонизация, а скоростта на прехода ще зависи от финансовите възможности и политическата воля и решения, заяви модераторът на панела и директор на Енергийния институт в Загреб Hrvoje Požar Дражен Якшич.

Тенденцията за ускоряване на декарбонизацията е очевидна и в прогнозите за пазара на електроенергия в региона до 2030 г. Плановете за периода до края на десетилетието включват закриване на 6,2 GW мощности на топлоелектрически централи и инсталиране на 42,3 GW от възобновяеми източници. Най-много се очаква да добавят Гърция, Румъния, Сърбия и България.

Висши ръководители на държавните комунални дружества в Сърбия, Словения и Черна гора и независими производители на електроенергия, които инвестират във възобновяеми енергийни източници в региона, се събраха в специаленн панел по време на форума.

Те се съгласиха, че декарбонизацията е в ход и е неудържим процес, който вече се ускорява значително. Участниците в дискусията представиха различните стратегии, по които техните компании ще действат през следващите години и десетилетия, водейки процеса към реализация.

Сред посланията, които те споделиха, е, че очакват всяко правителство да насърчава инвестициите и да направи правната рамка ясна и сигурна, докато страните укрепват връзките си и обменят опит. Зелената енергия е стълбът на енергийния преход и декарбонизацията в региона, но няколко държави се интересуват и от изграждането на първите си атомни електроцентрали - конвенционални или малки модулни реактори (ММР) - или от разширяване на съществуващия им ядрен капацитет.

EPS: Декарбонизацията изисква съхранение на енергия и ядрени централи

Главният изпълнителен директор на сръбската компания Elektroprivreda Srbije (EPS) Душан Живкович посочи, че контролираният от държавата производител на електроенергия е ангажиран с целите си по отношение на зелената енергия и намаляването на емисиите, както и с целите на страната. „Ще работим по този въпрос, разбира се, вярвайки в тези цели, но без да правим компромис с енергийната сигурност и енергийния суверенитет на Сърбия. Доказано е, че това е единственият устойчив път“, увери той участниците във форума.

Компанията разчита на проекта за слънчеви електроцентрали с общ капацитет на свързване от 1 GW, с батерии от 200 MW в комбиниран капацитет. Инвестицията се осъществява чрез стратегическо партньорство с Hyundai Engineering и UGT Renewables (UGTR).

Процесът на декарбонизация няма да бъде лесно осъществим без сериозен капацитет за съхранение на енергия, предупреди Живкович. В същото време  ядрената енергия не би била нереалистична. В момента се извършва проучване на възможностите за изграждане на големи ядрени централи и малки модулни реактори в Сърбия.

Ръководителят на EPS изрази убеждението, че „качеството на тази енергия трябва да бъде визуализирано“ за гражданите на всяка страна и че трябва да им бъде обяснено, че е необходимо да се осигури енергия за икономиката и нейната сигурност.

В Сърбия няма дилема относно енергийния преход

Мениджърът на WV-International в Сърбия Неда Лазендич подчерта споменатото стратегическо партньорство за слънчеви електроцентрали със системи за съхранение на енергия (BESS), като заяви, че Hyundai Engineering е световноизвестна компания.

Според нея начинанието ще бъде крайъгълен камък за целия регион и е изключително важно за натрупване на опит на национално ниво.

В България подразделението на Hyundai – E&C ще участва в изграждането на нов ядрен блок с технология AP 1000 на „Уестингхаус“.

Неотдавнашният втори кръг на търговете за електроенергия от възобновяеми източници показа, че Сърбия е избрала енергийния преход „и вече няма никаква дилема за това“, подчерта Лазендич и заяви, че страната е пример за региона. Цените от приетите търгове са привлекателни и отговарят на европейските тенденции, отбеляза тя.

Лигнитните въглища вече са изключително нерентабилни

Словения и GEN energija, една от държавните енергийни компании, залагат както на възобновяеми източници, така и на ядрена енергия в инвестициите си за декарбонизация, посочи главният изпълнителен директор на компанията Деян Параван.

„Искаме да се отървем от въглищата възможно най-скоро. И в краткосрочен план възобновяемите енергийни източници са единствената възможност. Защо да се отървем от въглищата? Сегашното производство на местни лигнитни въглища е крайно нерентабилно, и то заради климатичните цели“, обясни той.

Въпреки това получаването на разрешителни за възобновяеми енергийни източници и поставянето им в околната среда е изключително сложно, допълва Параван. От друга страна, ядрената енергия не отделя емисии и е много стабилна и надеждна, твърди той. Технологията заема най-малко място и дава възможност за производство на огромни количества електроенергия, каза ръководителят на GEN energija.

Атомната електроцентрала АЕЦ Кръшко 2 може да заработи през 2040 г.

Параван припомни, че преди две години АЕЦ „Кръшко“ отбеляза четири десетилетия от пускането си в експлоатация и че експлоатационният ѝ срок е удължен с 20 години. GEN energija работи по проекта за втори блок на „Кръшко“. Изпълнителният директор очаква строителството да започне в следващите години, а реакторът да бъде присъединен към мрежата през 2040 г.

Успоредно с това компанията проучва и възможностите на ММР. Все пак разработването на технологията ще отнеме много време и, което е важно, такива съоръжения няма да имат предимството на мащаба като големите реактори. Според Параван този, който очаква електроенергията от ММР да бъде по-евтина от тази от големите ядрени централи, греши.

Що се отнася до дилемата между възобновяемите източници и ядрената енергия, той изрази убеждението, че те не се изключват взаимно. „Нуждаем се от възобновяеми енергийни източници и те могат да ни осигурят много електроенергия без CO2 в краткосрочен план. Но нека ясно да кажем, че щом стигнем до 70%, 80%, 90% на базата на възобновяеми източници, че имаме проблем със сезонното съхранение, че нещата ще станат много трудни“, заяви Параван.

Батериите са десет пъти по-евтини, отколкото преди десет години
От друга страна, главният изпълнителен директор на Akuo Energy Ерик Ското посочи, че ядрената енергия е скъпа. „Това е краят. Ние спечелихме състезанието. Възобновяемите енергийни източници са най-евтиният начин за производство на енергия“, подчерта той.

Цената на капацитета за съхранение на енергия е десет пъти по-ниска, отколкото преди десет години, отбеляза ръководителят на френската компания. Освен това оперативната мощност на акумулаторна система в стандартен контейнер за батерии, дълъг двадесет фута или 6,1 метра, вече достига 6 MW, което е три пъти повече, отколкото преди три години, според Ското.

За да се привлекат инвестиции, е необходима стабилност, подчерта той. Ското подчерта някои „прости неща“, които биха могли да помогнат на Akuo, която беше един от победителите на последния кръг на търга в Сърбия, да реализира проектите си за два вятърни парка. Той спомена бързината на издаване на разрешителни за телекомуникационни системи и строителство на пътища, и за електроцентрали.

Обръщайки се към бавността на енергийния преход в балканските страни, той подчерта положителната му страна. „Ние закъсняваме. Тогава ще се възползваме от най-евтиния ресурс, от най-евтиния начин за производство на енергия“, заключи Ското.

Проектът Solari на EPCG постави началото на енергийния преход в Черна гора
Техническият директор на Elektroprivreda Crne Gore (EPCG) Любиша Джуркович нарече проектите Solari 3000+ и Solari 500+ на държавната енергийна компания началото на енергийния преход в Черна гора. От началото на 2023 г. и включително Solari 5000+, стартирал по-късно, компанията е поставила фотоволтаични системи на 7380 структури, разкри той.

Общият пиков капацитет достигна 76 MW, а до края на годината ще бъдат инсталирани още 125 MW, каза служителят на EPCG.

Сред проектите на компанията са изграждането на вятърния парк Gvozd и на соларния парк Kapino polje край Никшич.

На покривите на бившия стоманодобивен завод „Железара“ в Никшич вече има 10 MW, а до края на годината към мрежата ще бъдат свързани още 15,5 MW, каза Джуркович. Подписан е договор за изграждането на осмия генератор във водноелектрическата централа Перучица с мощност 58 MW. Завършването му е предвидено за 2027 г.

Енергийният преход е свързан с единна и свързана система, включваща капацитет за съхранение и мерки за подобряване на енергийната ефективност, подчерта той. „Трябва да се създадат условия за бързо интегриране на възобновяемите енергийни източници в разпределителните и преносните мрежи. Това вече трябваше да бъде направено. Не го направихме, особено в Западните Балкани. Не реконструирахме разпределителните и преносните мрежи“, заяви той.

Що се отнася до сегашната реконструкция на топлоелектрическата централа в Плевля, единствената в Черна гора, която се захранва с въглища, Джуркович заяви, че проектът няма да има смисъл, ако съоръжението ще продължи да работи само за кратко време.

Според Националния план за енергетика и климат (НПЕК), който е почти завършен, тя ще остане активна поне до 2041 г., въпреки че според техническия директор на EPCG реалистичната дата за нейното закриване е едва между 2045 и 2050 г. Основният етап от реконструкцията започна в края на март тази година.